3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 349/04.05.2022 г. Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Анелия Цанова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 4460 по описа за 2021 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 264817/16.07.2021 г. по гр.д. № 62/2021 г. в частта, с която Софийски градски съд, потвърждавайки решение № 20249884/12.11.2020 г. по гр.д. № 56832/2019 г. на Софийски районен съд, отхвърля исковете на „Р. Г. 1“ О. срещу Софийски апелативен съд с правна квалификация съответно чл. 2б ЗОДОВ за сумите 10 438.95 евро – обезщетение за имуществени вреди и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за 3 195.00 евро – законните лихви върху тази главница в периода 01.11.2014 г. – 04.10.2019 г.
Решението се обжалва от „Р. Г. 1“ О. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните въпроси (първите три материалноправни, а четвъртият – процесуалноправен): 1. Кога вредите са пряка и непосредствена последица от незаконния акт на орган на съдебната власт, допуснал нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи? 2. Представляват ли такива вреди лихви и разноски, платени от търговеца по договор за банков кредит през времето, в което той не е реализирал пресъдено парично вземане по причина на нарушението на правото по чл. 6, § 1 КЗПЧОС? 3. Отпада ли причинно-следствената връзка на тези вреди с незаконния акт на съдебния орган, нарушил правото по чл. 6, § 1 КЗПЧОС, само поради това, че договорът за банков кредит е сключен преди да настъпи изискуемостта на пресъденото вземане? и 4. Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на решението си да обсъди всички относими и релевантни за спора факти и доказателства, както и да се произнесе по всички искания, възражения и доводи на страните? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол). Допълнителните по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по материалноправните извежда с довод, че въззивният съд ги е решил в противоречие с решение № 296/05.11.2013 г. по гр.д. № 58/2013 г., IV-то ГО на ВКС и въпросите имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а по процесуалноправния, че въззивният съд го е решил в противоречие с две решения на ВКС в приложението на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон (на чл. 2б и чл. 4 ЗОДОВ). Претендира разноските по делото.
Ответникът Софийски апелативен съд, ответник и по касация, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
По предявения иск по чл. 2б ЗОДОВ въззивният съд е приел, че ответникът Софийски апелативен съд е нарушил правото по чл. 6, § 1 КЗПЧОС на ищеца „Р. Г. 1“ О., забавяйки разглеждането на едно дело по чл. 517, ал. 4 ГПК с 2 години и 2 месеца. Делото е било заведено след изпълнително дело, образувано по изпълнителен лист за лихвоносна главница с разноски за сума в евро в значителен размер с взискател ищеца и длъжник С. К.. Ищецът е бил овластен от съдебния изпълнител при условията по чл. 517, ал. 3 ГПК да предяви иска по чл. 517, ал. 4 ГПК за прекратяване на „К.“ Е., дяловете на което принадлежан на длъжника по изпълнителния лист и с влязлото в сила решение искът е бил уважен. Въпреки констатираното нарушение на правото по чл. 6, § 1 КЗПЧОС на ищеца, допуснато от Софийския апелативен съд, въззивният съд е отхвърлил исковете за сумите 10 438.95 евро – обезщетение за имуществени вреди и за 3 195.00 евро – законните лихви върху тази главница в периода 01.11.2014 г. – 04.10.2019 г. Мотивирал се е с това, че ищецът претендира от държавата, на която Софийският апелативен съд е процесуален субституент, репариране на заплатените лихви и разноски по договор за банков кредит, сключен на 12.03.2010 г., но тези разходи не са по причина на забавеното правосъдие. Чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, към която чл. 4 ЗОДОВ препраща, изисква вредите да са непосредствени, а това означава да следват по време незаконния акт на правосъдния орган. В случая, причинно-следствената връзка изключва обстоятелството, че договорът за банков кредит предхожда с години нарушението на правото на ищеца по чл. 6, § 1 КЗПЧОС, т.е. нуждата на ищеца от кредитните оборотни средства е възникнала години по-рано.
При тези мотиви на въззивния съд повдигнатите материалноправни въпроси не обуславят решението. Първо, защото начинът, по който са формулирани, ги свежда до касационно оплакване по чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК, че неправилно въззивният съд е отхвърлил иска, въпреки че по делото са били доказани материалноправните предпоставки в състава по чл. 2б ЗОДОВ, а е налице и причинно-следствената връзка между разходите по обслужване на договора за банков кредит, направени от ищеца, и допуснатото нарушение на правото по чл. 6, § 1 КЗПЧОС от ответника, така както я изисква чл. 4 ЗОДОВ, вр. чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Настоящата фаза обаче е по селектиране на касационната жалба. В нея Върховният касационен съд разглежда основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационния контрол, но не и касационните основания (така т. 1 от ТР № 1/09.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС). Второ, защото единственият начин ищецът (сега касатор) по конкретното дело да изведе и да докаже причинно-следствена връзка между понесени имуществени вреди и нарушеното право по чл. 6, § 1 КЗПЧОС, което въззивният съд е констатирал, са твърдения, респ. направени доказателствени искания за това, че вредите произтичат (следствие са) от незаконния акт на правосъдния орган. В случая въззивният съд е приел, че незаконният акт следва с години нуждата от кредитни средства, обслужена от договора от 12.03.2010 г. Това обективно изключва възможността лихвите и разноските по обслужването на този кредит, макар и извършени в периода на забавеното правосъдие, да са пряка и непосредствена последица от допуснатото нарушение. Тези мотиви съответстват на изискванията по чл. 4 ЗОДОВ, вр. чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД и установената практика в приложението им. Поради това по повдигнатите въпроси са изключени общата, но и всяка допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК за допускане на касационния контрол.
Общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК е изключена и по процесуалноправния въпрос. Касаторът не е посочил кое негово искане, довод или възражение въззивният съд не е разгледал, а въпросът не може да бъде свързан с решението.
Въпреки този изход на настоящото производство, претенцията на ответника по чл. 78, ал. 8 ГПК не може да бъде уважена. Пълномощникът, изготвил писмения отговор на касационната жалба за Софийския апелативен съд, е лице с юридическо образование по смисъла на чл. 32, т. 4 ГПК (пълномощното на лист 83 от делото на СРС). Пълномощникът обаче не е юрисконсулт. Разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК е изключителна. Не се тълкува разширително. Прилага се само при процесуално представителство на страната по делото от юрисконсулт.
При тези мотиви, съдътО П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 264817/16.07.2021 г. по гр.д. № 62/2021 г. на Софийски градски съд в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |