РЕШЕНИЕ № 50051 София, 18.04.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав: Председател: Елеонора Чаначева Членове: Росица Божилова Васил Христакиев секретар Ангел Йорданов, в открито заседание на 04.04.2022 г. разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 1481 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Банка ДСК“ АД срещу въззивно решение на Варненски окръжен съд. Ищцата Ц. В. оспорва жалбата. С решението в обжалваната по касационен ред част въззивният съд, произнасяйки се по жалби на двете страни, е уважил предявения иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на платена при начална липса на основание лихва във връзка с договор за банков кредит в размер на 6114,53 лв., заедно със законната лихва, както и съединения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на лихва за забава в размер на 494,25 лв. Потвърдил е първоинстанционното решение относно уважената част (в размер на 3000 лв.) от предявения иск за заплащане общо на сумата 7000 лв. обезщетение за неимуществени вреди – психически страдания в резултат на извършено от ответника въз основа на неравноправни клаузи от сключения между страните договор за банков кредит едностранно увеличение на лихвата, заедно със законната лихва. По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД съдът е приел за установено, че с влязло в сила решение между същите страни, въз основа на приета нищожност на клаузи на договора за кредит, отнасящи се до начина на изменение на приложимия лихвен процент, ответникът е бил осъден да заплати на ищеца 16 840,56 лв. платена без основание лихва за периода 27.02.2008 г. - 07.10.2014 г. след влизане на решението в сила ответникът заплатил на ищеца присъдената сума, като с оглед установената нищожност на клаузата относно лихвата извършил преизчисляване на дълга съобразно първоначално уговорената лихва. В резултат на последното за периода от предявяване на иска по първото дело до преизчисляването поради различното съотношение между главница и лихва в отделните погасителни вноски се формирала непогасена главница в размер на 5563,60 лв. и надвнесена за времето след предявяване на иска лихва в размер на 7 463,69 лв. След прихващане на двете насрещни вземания остатъкът бил преведен по сметка на ищцата. Изрично съдът е констатирал, че не се спори относно дължимостта и размера на вземането на банката за главница. За да намери иска за основателен, съдът е приел, че извършеното от банката прихващане не е породило действие, тъй като вземането за главница не е било ликвидно съгласно изискването на чл. 103, ал. 1 ЗЗД, доколкото нито е признато от ищеца, нито е установено със сила на пресъдено нещо. По иска за неимуществени вреди, квалифициран по чл. 82 ЗЗД, въззивният съд е приел за установено, че за процесния период от предявяване на исковете по първото водено между страните дело ищцата е претърпяла имуществени вреди (неудобство, страх, чувство за несигурност, стрес и т. н.) по причина на едностранното увеличаване на лихвения процент от страна на ответника. Приел е, че причината за увреждането, както и причинната връзка, са установени със сила на пресъдено нещо с предходното съдебно решение, поради което на установяване в настоящото производство подлежат само търпените за периода вреди, за които е намерил, че се следва обезщетение в размер на 3000 лв. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с въпросите относно предпоставките за извършване на съдебно, респ. извънсъдебно прихващане, и относно причинната връзка между неизпълнението на договорно задължение и претендираната за обезщетяване неимуществена вреда. По въпроса относно предпоставките за извършване на прихващане на насрещни вземания е установена последователна практика на ВКС, вкл. задължителна. Така в мотивите към т. 1 от ТР № 1/2020 г. на ВКС-ОСГТК е дадена дефиниция на ликвидността на активното вземане като условие за настъпване на погасителния ефект на прихващането, а именно, че ликвидно е както вземането, установено с влязло в сила решение/заповед за изпълнение, така и вземането, неоспорвано от длъжника. Изрично е подчертано, че възприемането на по-ограничената теза, че ликвидни са само съдебно установените вземания, би довело до правни изводи, противоречащи на правната уредба и същността на прихващането като погасителен способ. По втория въпрос относно причинната връзка между неизпълнението на договорно задължение и претендираните като последица от него неимуществени вреди също е установена практика на ВКС, уеднаквена с ТР № 4/2012 на ВКС-ОСГТК. Макар и отнасящо се до частния въпрос за отговорността за неимуществени вреди на енергийното предприятие – обществен снабдител на основание неправомерно прекъсване на електроснабдяването на потребител, в мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че когато неимуществени вреди са причинени с неизпълнение на договорно задължение, същите подлежат на обезщетяване, доколкото са пряка и непосредствена последица на неизпълнението, като обемът на подлежащите на обезщетяване вреди се определя според добросъвестността на длъжника съгласно чл. 82 ЗЗД. С оглед така установената практика въззивното решение е неправилно. Неправилен е изводът на въззивния съд за отсъствие на ликвидност на вземането за главница, с което е извършено от страна на ответника прихващането с насрещното му задължение за връщане на недължимо събрани лихви. Действително вземането не е установено със сила на пресъдено нещо, нито е изрично признато от ищцата. Същото обаче не е и оспорено от нея, както е прието за установено и в мотивите на въззивното решение. С оглед последното вземането се явява ликвидно съгласно разясненията по ТР № 1/2020, поради което следва да се приеме, че извършеното от ответника прихващане е породило предвиденото в чл. 104, ал. 2 ЗЗД погасително действие. Неоснователно е и възражението на ищцата, че отправеното от банката изявление за прихващане не ѝ е било връчено. Същото е извършено в писмена форма с представеното с отговора на исковата молба писмо от 30.11.2017 г., което не е оспорено от пълномощника на ищцата в първото съдебно заседание, нито е повдигнато възражение, че същото не е било получено. Това обстоятелство е отразено от първоинстанционния съд и в доклада по чл. 146 ГПК, срещу който в тази част пълномощникът на ищцата също не е предявил възражение. Фактът на връчването е оспорен едва с въззивната жалба, поради което възражението следва да се приеме за преклудирано. По иска за неимуществени вреди неправилно въззивният съд е приел, че формираната с предходното решение между същите страни сила на пресъдено нещо установява факта на увреждането и причинната връзка. Макар и основаващи се на същото вредоносно деяние (едностранно неправомерно увеличение на прилагания по договора лихвен процент), предявените в двете производства искове не са частични, т. е. отнасящи се до различни части на едно и също вземане. Предявеният в настоящото производство иск се отнася до увреждане (неимуществени вреди), настъпили в период, различен от периода, за който е бил предявен предходният иск, следователно за породено от различен (макар и с частично съвпадение на отделните елементи) фактически състав, оттук и за различно вземане, поради което силата на пресъдено нещо на предходното решение не обхваща причинната връзка между твърдяното неизпълнение и претендираните неимуществени вреди. Както е посочено и по-горе, съгласно постановките по ТР № 4/2012 неимуществената вреда подлежи на обезщетяване само когато се явява последица от неизпълнение на договорно задължение. В разглеждания случай такова неизпълнение не е налице, тъй като твърдяното вредоносно деяние – едностранно неправомерно увеличаване на лихвения процент не представлява неизпълнение на задължение на банката по договора за кредит, а упражняване на невъзникнало (поради недействителността на съответните договорни клаузи) право. Поради това не е налице основна предпоставка за възникване в тежест на ответника на задължението за заплащане на обезщетение за породените за ищцата негативни психически преживявания, съответно предявеният иск се явява неоснователен. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваните части, като разглежданите искове бъдат отхвърлени като неоснователни. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, като с оглед отхвърлянето на всички предявени искове изцяло на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 747,75 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. за всички инстанции. С тези мотиви съдът РЕШИ: Отменя решение № 283/15.04.2020 г. по т. д. № 2086/2019 г. по описа на Варненски окръжен съд в частта, с която са уважени предявените от Ц. Г. В. срещу „Банка ДСК“ АД искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 и чл. 86 ЗЗД, и в частта, за потвърждаване на първоинстанционното решение относно уважената част от предявения между същите страни иск по чл. 82 ЗЗД, както и в частта за разноските, вместо което постановява: Отхвърля като неоснователни предявените от Ц. Г. В., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], срещу „Банка ДСК“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица]: - иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 6114,53 лв., представляваща платени без основание за периода 07.10.2014 г. - 08.02.2018 г. лихви по договор за банков кредит от 27.02.2018 г., заедно със законната лихва, и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 494,25 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 6114,53 лв. за периода 03.11.2017 г. - 20.08.2018 г.; - иск по чл. 82 ЗЗД – до размер на 3000 лв. заедно със законната лихва – за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за периода 07.10.2014 г. - 13.09.2017 г. в резултат на едностранно увеличение на лихвения процент въз основа на недействителни клаузи по договор за банков кредит от 27.02.2018 г. Осъжда Ц. Г. В., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК разноски и юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции в размер съответно 747,75 лв. и 300 лв. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: