Р Е Ш Е Н И Е № 374 София, 14.12.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на седми ноември две хиляди и единадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 368/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община], [населено място] срещу решение № 1500/06.12.2010 год. , постановено по гр.д. № 2172/2010 год. на Окръжен съд [населено място], ГО, ІІ състав, с което е потвърдено решението по гр.д. № 702/2009 год. на Районен съд [населено място] , с което е признато за незаконно и е отменено уволнението , извършено със Заповед № 29/20.10.2009 год. ,издадена от Кмета на [община] , ищцата И. М. М. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „заместник - кмет” и е присъдено обезщетение за принудителна безработица за период от шест месеца в размер на 7 000 лв. Присъдени са разноски. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова , с което предявените искове да бъдат отхвърлени.Претендират се разноски. Ответникът по касация И. М. М. , представлявана от адв. П. оспорва жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. С определение № 790/21.06.2011 год. по делото е допуснато касационно обжалване на постановеното въззивно решение по материалноправния въпрос :”Нормата на чл. 39,ал.5 ЗМСМА представлява ли специално основание за уволнение без предизвестие или извършването на това основание уволнение следва да отговаря на изискванията на КТ /в т.ч. и за мотивиране на заповедта /.” Касационното обжалване е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК, доколкото с въззивното решение същият е разрешен в противоречие със задължителна практика на ВКС обективирана в Р № 811/14.05.2010 год., по гр.д. № 3217/2008 год. на ВКС, ІV г.о., Р № 459/01.06.2010 год. по гр.д. № 1358/2009 год. на ВКС, ІІІ г.о., Р. №309/30.04.2010 год. по гр.д. № 898/2009 год. на ВКС, ІІІ г.о. и Р №444/18.06.2010 г. по гр.д. №388/2009 год. на ВКС, ІІІ г.о., които решения са постановени при условията на чл. 290 ГПК. По поставения въпрос с цитираните решения е прието, че правоотношението , което възниква между заместник- кмета и общината в резултат на назначението по чл. 39,ал.1 ЗМСМА е трудово като разпоредбата на чл. 39,ал.4 ЗМСМА в редакцията от ДВ бр. 69/2006год. / сега ал.5 Д. В. бр. 32/2011 год. в сила от 19.04.2011 год. /, приложима в настоящия случай , съдържа специално основание за прекратяване на трудовото правоотношение на назначен от Кмета на община или район заместник кмет. С оглед на това при прекратяване на трудовото правоотношение на заместник кмета, приложима е разпоредбата на чл. 39,ал.4 ЗМСМА , а не предвидените КТ основания.Според разпоредбата на чл. 39,ал.4 ЗМСМА , освобождаването в тази хипотеза се извършва без предизвестие , със заповед на кмета на Общината / района/ като допълнителни изисквания за съдържанието на заповедта в това число и мотивиране на същата не се изисква. Това се обосновава с обстоятелството, че както назначаването на заместник кмета, така и неговото освобождаване е въпрос на политическа целесъобразност, поради което не подлежи на съдебен контрол. За да постанови обжалваното решение, с което заповедта на Кмета на [община], за прекратяване на трудовото правоотношение на заместник - кмета И. М. на осн. чл. 39,ал.4 ЗМСМА е отменена като незаконосъобразна , възивният съд е приел , че кметът на осн. чл. 39,ал.4 ЗМСМА има право да прекрати без предизвестие трудовото правоотношение със заместник кмета. Приел е , че тази разпоредба е специална по отношение нормите на КТ, но специалната норма не изключва задължението на работодателя да изложи в заповедта си изчерпателно мотивите, свързани с посоченото в заповедта основание за уволнение. Доколкото в процесната заповед такива мотиви не са изложени, според въззивният съд тази заповед е незаконосъобразна и с оглед на това подлежи на отмяна . Уважаването на иска по чл. 344,ал.1,т.1 КТ за отмяна на заповедта е обусловило и уважаването на обективно съединените искове по чл. 344,ал.1,т.2 и 3 КТ. Предвид дадения вече отговор на поставения правен въпрос, който е обусловил изхода на спора пред въззивният съд, така постановеното решение е неправилно. Същото е постановено при неправилно приложение на материалния закон и съгл. чл. 293,ал.2 КТ следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено ново решение с което предявените искове с пр. осн. чл 344,ал.1,т.1,2 и 3 КТ следва да бъдат отхвърлени. Съобразно с изхода от делото ответницата по касационната жалба следва да заплати на касатора направените от него разноски пред трите инстанции в размер на 520 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1500/06.12.2010 год. , постановено по гр.д. № 2172/2010 год. на Окръжен съд [населено място], ГО, ІІ състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ исковете с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1,2 и 3 КТ предявени от И. М. М. от [населено място], общ В. срещу [община] за отмяна на уволнението , извършено със Заповед № 29/20.10.2009 год. ,издадена от Кмета на [община] , за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „Заместник – кмет” на [община] и за заплащане на обезщетение за претърпени вреди в резултат на незаконно уволнение. ОСЪЖДА И. М. М. от [населено място], общ В. да заплати на [община] направените в производството разноски в размер на 520 лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: