3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №. 61 гр.София , 12 юли 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в закрито заседание на единадесети юли две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря и след становище на прокурора от ВКП Кирил Иванов като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно частно дело № 496/2016 г.,за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по реда на чл.44 ал.1 от НПК във връзка с повдигнат спор за подсъдност от Районен съд –гр.Търговище. Постъпило е писмено становище от прокурор от ВКП, според което ,в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл.36 ал.3 от НПК и делото да се изпрати на РС-Шумен по подсъдност, така както е приел и сторил РС-Търговище, поради което същото следва да се разгледа РС-Търговище. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД след като обсъди материалите по делото, намери за установено следното: Пред РС-Омуртаг е било образувано анд №19/2016 г. по повод подадена жалба от С. В. С. срещу НП №579/29.12.2015 г. на Директора на Регионална дирекция по горите- гр.Ш., с което на жалбоподателя С., за нарушение на чл.54 ал.1 във вр.с чл.52 ал.1 от Наредба №8 от 05.08.2011 г. за сечите и горите и чл.257 ал.2 от Закона за горите, му е било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. С определение от 14.04.2016 г.,постановено по анд №19/2016 г.,РС –Омуртаг е прекратил съдебното производство по делото и го е изпратил по подсъдност на РС-Търговище,като е приел,че по настоящето дело не е ясно къде точно жалбоподателят е издал позволителното за сеч, което му е вменено като нарушение. При това положение е счел, че след като С. С. живее и практикува в гр.Т. и след като проверката е извършена там, „най-вероятното“ място за осъществяване на нарушението е именно гр.Т.. След като делото е било изпратено по подсъдност на РС-гр.Търговище, е било образувано анд №449/2016 г. по описа на същия съд, който с разпореждане от 21.04.2016 г. го е прекратил и изпратил по компетентност на РС-Шумен. В мотивната част на разпореждането, съдията-докладчик е приел , че от НП не може да се направи еднозначен извод за мястото на извършване на нарушението ,което да определи местната подсъдност по правилата на чл.59 ал.1 от ЗАНН. При това положение е счел ,че съгласно чл.84 от ЗАНН следва да намери приложение разпоредбата на чл.36 ал.3 от НПК, т.е подсъдността да бъде определена съгласно мястото на довършване на административно-наказателното производство, което е гр.Ш.. С разпореждане от 26.04.2016 г. по анд №1090 /2016 г., Шуменски районен съд е прекратил производството по делото и го е върнал на РС-Търговище за повдигане спор за подсъдност на основание чл.44 ал.1 от НПК. С разпореждане №1064 от 05.05.2016 г.,постановено по анд №449/2016 г., съдията-докладчик от РС-Търговище е изразил несъгласие с връщането на делото от Шуменски РС на Търговищки РС и аргументите за това. Приел е, че макар и Шуменски районен съд да не е посочил изрично ,че не приема делото по подсъдност ,от факта на прекратяването му следва извод за несъгласие със становището на РС-Търговище относно подсъдността. На основание чл.44 ал.1 от НПК във вр.с чл.84 от ЗАНН е повдигнал спор за подсъдност с РС-Шумен и е изпратил делото на ВКС за определяне на компетентния съд. На първо място, ВКС намира за необходимо да отбележи, че РС-Шумен незаконосъобразно е върнал делото на РС-Търговище за повдигане спор за подсъдност,вместо самият той да повдигне такъв ,на основание чл.44 ал.1 от НПК. РС-Търговище към момента на постановяване на разпореждането от 21.04.2016 г. е могъл да повдигне пред ВКС спор за подсъдност с РС-Омуртаг /в каквато насока са мотивите на разпореждането на Шуменският РС/ само ,ако е считал ,че РС-Омуртаг е компетентния съд. След като РС-Търговище е приел ,че местно компетентния съд не е РС-Омуртаг, а РС-Шумен, напълно правилно е изпратил делото там. При това положение РС-Шумен е следвало да повдигне спор за подсъдност ,ако е намирал ,че той не е местно компетентния съд ,а такъв е РС-Търговище. Така или иначе, след като делото е било върнато от РС-Шумен на РС-Търговище, последният е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС,по който настоящият съд следва да се произнесе. Видно от обжалваното Наказателно постановление, административно наказващият орган е посочил ,че нарушението по чл.54 ал.1 във вр.с чл.52 ал.1 от Наредба №8/2011 за сечите в горите, издадена от МЗХ, е извършено на 23.04.2015 г. в интернет информационната система на ИАГ-www.sistem.iag.bg , и е открито на 11.06.2015 г. Съгласно чл.56 ал.1 от посочената Наредба №8, позволителното за сеч се издава чрез интернет информационната система на ИАГ. При това положение не може еднозначно да се определи къде е извършено отразеното в НП нарушение, предвид неговото естество, като никъде в НП не е посочено ,че то е осъществено в гр.Т.. Съгласно нормата на чл.84 от ЗАНН , субсидиарно намират приложение разпоредбите на НПК, като в случая относимата разпоредба е чл.36 ал.3 от НПК, т.е след като липсва възможност да се установи мястото, където е извършено нарушението, делото е подсъдно на съда, в чиито район е довършено административно –наказателното производство. Административно –наказателното производство е довършено в съдебния район на РС-Шумен, тъй като там се намира седалището на органа, издал обжалваното НП. По изложените съображения и на основание чл.44 ал.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА анд №449/2016 г. по описа на РС-Търговище за разглеждане и решаване на РС-Шумен. Препис от определението да се изпрати на РС-Търговище за сведение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ1/ 2/