О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 78 София 02.02.2011 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА като изслуша докладваното от съдията К. ч.т.д. № 808 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производство по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба на [фирма] - София срещу определение от 23.06.2010г. по в.гр.дело №438/2010г. на Окръжен съд - Кюстендил, с което е отменено разпореждане на Кюстендилския районен съд от 22.02.2010г. по гр.дело №320/2010г., оставено е без уважение подаденото от дружеството заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу А. С. М. за сумата от 1020.68 лв. главница и договорна лихва от 73, 54 лв. за времето от 22.06.2006г. до 8.02.2010г. заедно със законната лихва и разноски от 225 лв. С определението е обезсилена издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният касатор поставя като процесуален въпрос този за правомощията на въззивната инстанция при обжалване на разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в хипотезата на чл.417, т.2 ГПК. Като съществен за изхода на делото е посочен правния въпрос за обсега на проверка на съда по чл.417, ал.2 ГПК и дали банката е задължена да докаже настъпването на изискуемост на вземането по чл.418, ал.2 ГПК, решен в случая в противоречие с представените в изложението копия на съдебни актове. Искането на частния касатор е за отмяна на въззивното определение и за оставяне в сила на разпореждането на Кюстендилския районен съд и заповедта за незабавно изпълнение, алтернативното искане е за неговото обезсилване като недопустим съдебен акт. Ответницата А. С. М. не взема становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от страна, имаща право на такава, срещу определение по чл.274, ал.3,т.1 ГПК, което подлежи на касационен контрол. Разглеждането на частната касационна жалба по същество е допустимо само при наличието на някоя от предпоставките по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК. Съгласно т.1 на ТР №1-2010г. на ОСГТК на ВКС задължение на ВКС е да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, което се разпростира и във фазата по чл. 288, във вр. с чл.280, ал.1ГПК. Релевантен за делото е процесуалния въпрос за правомощията на въззивната инстанция, когато е сезирана с частна жалба от длъжника срещу разпореждането за незабавно изпълнение – дали съдът се произнася само по разпореждането, в частта, с която се уважава молбата за незабавно изпълнение или по заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК. В случая въззивният съд се е произнесъл с недопустимо определение. Като е отхвърлил заявлението на дружеството за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въззивният съд е нарушил и излезнал извън определените му от чл.419 ГПК правомощия. Съгласно чл.419, ал.1 ГПК, легитимиран да обжалва разпореждането, с което се уважава заявлението и длъжникът, срещу когото е издадена заповедта. На обжалване подлежи разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение като доводите в частната жалба могат да се основават само на съображения, които са извлечени от съдържанието на документа по чл.417 ГПК. Законът поставя като изискване за допустимост на обжалването заедно с частната жалба жалбоподателят да представи възражението си срещу издадената заповед за изпълнение. Възражението е основно процесуално средство за защита на длъжника при липса на материалните предпоставки за издаването на заповедта за незабавно изпълнение и предпоставка за кредитора да предяви иск относно вземането. Не може да се оспорва незабавното изпълнение, ако не се оспорва съществуването на самото вземане. Срокът за подаване на частната жалба започва да тече от датата на връчване на заповедта за изпълнение. По конкретното дело въззивният съд е приел, че е сезиран с частна жалба по чл.419, ал.1 ГПК, без да са представени доказателства за датата на връчване на заповедта за изпълнение на жалбоподателката от съдебния изпълнител. Доказването на датата на получаване на съобщението е от значение за определяне на характера на подадената от М. частна жалба – дали е частна жалба срещу разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение или е частна жалба - възражение за отмяна по чл.423 ГПК, каквито белези съдържа. В жалбата се твърди, че в резултат на нарушение на процесуалните правила е нарушено правото й на обжалване и на подаване на възражение, за да докаже, че не дължи сумата от 1020.68 лв. Определянето на същността на “частната жалба”, като частна жалба по чл.419, ал.1 ГПК или на възражение за отмяна, е от значение за защитата на жалбоподателката срещу заповедта за незабавно изпълнение, защото различни са правните последици при обжалване на разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение без да е подадено възражение за вземането и когато е подадено възражение за отмяна по чл.423 ГПК. В първия случая производството ще бъде недопустимо, а във втория - ако възражението бъде уважено от въззивния съд разглеждане на делото продължава от първоинстанционния съд. С оглед на установената по - горе недопустимост на определението на Кюстендилския окръжен съд, то ще следва да бъде обезсилено и върнато делото на същия съд за продължаване на процесуалните действия по подадената от М. частна жалба, съобразно горните указания. С оглед на изложеното, ВКС, ТК, състав на първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ОБЕЗСИЛВА определението от 23.07.2010г., постановено по ч.гр.дело №438/2010г. на Кюстендилския окръжен съд. Делото да се върне на Кюстендилския окръжен съд по произнасянето на частната жалба на А. М.. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: