Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 504
София, 20.06.2022 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 09.02.2022 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зоя Атанасова
ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов
Димитър Димитров
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр. дело № 3008 /2021 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Горубсо Мадан“ АД срещу въззивно решение № 104 от 18.05.2021 г. по гр.д. № 79 /2021 г. на Смолянския окръжен съд в частта, с която с него е потвърдено решение на Маданския районен съд, с което е уважен иск на Ш. В. М. срещу жалбоподателя с правно основание чл.200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва върху 50 000 лева, считано от деня на злополуката - 10.04.2017 г. до окончателното и изплащане и в частта, с която първоинстанционното решение е отменено в частта, с която искът е отхвърлен за разликата от 50 000 лева до 60 000 лева и вместо това искът е уважен в тази част, ведно със законната лихва върху 10 000 лева от датата на трудовата злополука - 10.04.2017 г. до окончателното и изплащане.
Жалбоподателят „Горубсо Мадан“ АД обжалва размера на присъденото обезщетение с доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Ответникът Ш. В. М. в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от страна по делото срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от правна страна следното:
Приел е, че по делото са установени всички предпоставки за уважаването на иска по чл.200 КТ.
Ищецът е работел като подземен миньор при ответника и по време на смяна е претърпял трудова злополука на 10.04.2017 г. – при сечене на скреперно въже от друг миньор в лявото око на ищеца е попаднало парче от тел, което е довело до увреждания на окото на ищеца. След провеждане на лечение на 26.06.2019 г. ищецът е получил кръвоизлив в същото око.
Издадено е от НОИ разпореждане, с което злополуката е призната за трудова.
Въз основа на обсъждане на медицинската документация и на изготвено въз основа на нея заключение на вещо лице въззивният съд е установил какви увреждания са причинени на ищеца и какво лечение, включително оперативно, му е проведено: зрението на лявото око е било загубено, след оперативното лечение е възстановено, но състоянието му е влошено. Промените в лявото око са трайни, невъзвратими и причиняват дискомфорт и страдание за продължителен период от време. Описани са появилите се отклонения в зрението на ищеца.
По-конкретно от заключението на вещото лице се установява, че ищецът е претърпял тежко перфоративно нараняване, довело до загуба на зрение, впоследствие възстановяване, които са причинили на ищеца силна болка и психоемоционално напрежение и страдание. Вещото лице приема, че не съществува пряка причинно–следствена връзка между травмата на окото през 2017 г. и настъпилият през 2019 г. кръвоизлив, но приема, че е възможно е да се допусне косвена връзка между двете събития предвид тежкия стрес и притеснения, преживени от пациента. Според вещото лице оздравителният процес е завършил. Но пострадалото ляво око има повишена чувствителност поради нарушена анатомична структура на роговицата, ириса и лещата. Зрението на ищеца към момента на изготвяне на заключението е задоволително, но персистира широка зеница, непоносимост към светлината, необходимост от постоянно носене на тъмни очила. Изкуствена леща може да доведе до различни оптични феномени като заслепяване, ореол около предметите, неяснота на образа (като при астигматизъм. Проявили са се късогледство, астигматизъм и хроничен конюнктивит, които изискват непрекъснато лечение.
Въззивният съд е установил как се е отразило на ищеца увреждането и лечението – какви болки и страдания, включително психични е преживял и че те са довели до влошаване на качеството на неговия живот.
Въззивният съд е приел, че не е необходимо причинно-следствената връзка да е установена с ЕР на ТЕЛК. Разпореждането на органа по чл.60, ал.1 КСО има двойствено значение – на ИАА и на официален документ за установените в него факти и в частност трудова злополука като елемент от фактическия състав на отговорността на работодателя.
Въззивният съд е изложил съображения относно размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, като се е позовал на приетото с ППВС 4 /23.12.1968 г. за понятието „справедливост“ и изискването преценката да се извършва според конкретните обективно съществуващи факти по делото, като са обсъдени визираните в постановлението примерно, но не изчерпателно факти, които имат значение за определяне на размера на обезщетението. Обсъдил е и приетото за релевантните за определяне размера на обезщетението факти в практиката на ВКС, като се е позовал на решения, постановени в производства по чл.290 ГПК.
Обсъдил е установените по делото конкретни обстоятелства, които имат значение за определяне на справедливия размер на обезщетението за обезвреда: възрастта на ищеца – трудоспособна и активна; уврежданията, които е получил и до каква степен е възстановено зрението – описаните от вещото лице промени са трайни и невъзвратими и причиняват дискомфорт и страдание с висок интензитет; прогнозата е неблагоприятна; след 26.06.2019 г. ищецът не може да работи, претърпял е неблагоприятни последици на физическото и психичното си здраве; последица от увреждането са късогледство, астигматизъм и хроничен конюнктивит, сълзене и дразнене, които изискват непрекъснато лечение
Въззивният съд е приел за неоснователно възражението за съпричиняване, като е приел, че ищецът не е допуснал груба небрежност при настъпването на трудовата злополука – стоял на 4 метра и не си е носил защитните очила, които работодателя му е дал, защото работодателят не е доказал, че очилата са годни за работа. Установено е, че работниците не са носили предоставените им защитни очила, защото те са се изпотявали веднага и през тях не се е виждало.
По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:
В касационната си жалба, във връзка с доводи, че не са съобразени конкретни установени обстоятелствата, които имат значение за определяне на размера на обезщетението по справедливост, жалбоподателят извежда следните правни въпроси, за които твърди, че имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване и се позовава на две решения на районен съд и едно на окръжен, с които са приети по-ниски размери на обезщетения:
Допустимо ли е при иск по чл.200, ал.1 КТ за присъждане на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука при определяне на размера на обезщетението по реда на чл.52 ЗЗД съдът да отчита наличието на трайно увреждане на здравето (което обуславя присъждане на по-високо обезщетение), което не е доказано по надлежния административен ред чрез представяне на експертно заключение на ТЕЛК?
Допустимо ли е при иск по чл.200, ал.1 КТ за присъждане на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука при определян на размера на обезщетението по реда на чл.52 ЗЗД съдът да отчита наличието на трайно намалена работоспособност (в случая 50 % поради общо заболяване) ), която не е пряка непосредствена последица от процесната трудова злополука, а се дължи на общо заболяване, за което не е доказана причинно – следствена връзка с претърпяната трудова злополука?
Допустимо ли е при иск по чл.200, ал.1 КТ за присъждане на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука при почти аналогични случаи, със сходни увреждания на пострадалите лица, респективно претърпените болки и страдания, настъпили в близки периоди от време, да бъдат присъждани обезщетения, които значително се различават по размер?
Първите два въпроса са обуславящи, доколкото въззивният съд е приел по довод на ответника, че липсата на ЕР на ТЕЛК не изключва основанието за ангажиране на отговорността на работодателя, тъй като по делото е установено наличието на елементите от фактически състав на отговорността по чл.200 КТ: трудово правоотношение, установена с административен акт трудова злополука (разпореждане на НОИ, с което злополуката е призната за трудова) и причинени на работника вреди. Въззивният съд е приел, че не е необходимо причинната връзка да е установена с ЕР на ТЕЛК.
По отношение на тези въпроси жалбоподателят не е обосновал допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на което се е позовал, така както е разяснено с т.4 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС – не е обосновал съдебна практика да е създадена поради неточно тълкуване на конкретна правна норма, нито е обосновал изменение законодателството и/или изменения в обществените условия, които да налагат осъвременяване на тълкуването и, нито е обосновал наличието на непълнота, неяснота или противоречие на закон и липсата на съдебна практика по прилагането или настъпили в законодателството и обществените условия промени, които да налагат осъвременяването на съдебната практика.
Третият въпрос е обуславящ, но по отношение на него не е обосновано нито едно от допълнителните основания, предвидени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, доколкото противоречията с решения на районен и окръжен съд не обосновават нито едно от тези допълнителни основания. Поради това и не следва да бъдат сравнявани сходствата и различията в уврежданията на пострадалите лица, установени в тези съдебни решения.
Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени наведените основания за допускане по касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед този изход от производството касационният жалбоподател няма право на разноски, а искането на ответника за присъждане на направените разноски в размер на 1000 лева за процесуално представителство съгласно представен списък на разноски е основателно и доказано с представения по делото договор за правна защита и съдействие.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 104 от 18.05.2021 г. по гр.д. № 79 /2021 г. на Смолянския окръжен съд.
Осъжда „Горубсо Мадан“ АД да заплати на Ш. В. М. сумата 1 000 (хиляда) лева, представляваща възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.