1 Р Е Ш Е Н И Е № 19 София, 26.03.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА и при участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1197/ 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 566/ 13.04.2012 г. е допуснато касационно обжалване на решението от 29.10.2010 г. по гр.д.№ 447/ 2007г. на Софийски градски съд, ІІ-а отделение, с което е бил отхвърлен ревандикационния иск, предявен от М. С. Д. против Г. А. Ф. и Н. А. Ф. по отношение на парцел ХІV-790 в кв.61 по плана на София,[жк], бивша м.”П.”. За да отхвърли иска въззивният съд е изложил съображения, че ищците, които се позовават на земеделска реституция, не са доказали тяхната майка и наследодателка да е била собственик на претендирания имот към момента на образуване на ТКЗС. По делото освен това е установено, че наследодателят на ответниците е получил имота за ползване по реда на ПМС №21/ 1963г. Въззивното решение е обжалвано от ищеца с оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон поради необсъждане на всички доказателства по делото. С оглед на мотивите към решението на въззивния съд касационното обжалване е допуснато по въпроса за възраженията, които ответниците, в качеството на наследници на ползвател по смисъла на §4 ПЗР ЗСПЗЗ, могат да противопоставят на лица, ползващи се от решение на поземлената комисия за възстановяване на имота. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, междувременно е прието ТР № 9/ 2012 г. на ОСГК на ВКС, според което ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, който противопоставя върху имота права по §4а или §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, може да се брани с възражения за материална незаконосъобразност на решението на общинската служба по земеделие, от което черпи права ищецът, но само във връзка със своите противопоставими права – че собствеността неправилно е възстановена при наличието на право на изкупуване по §4а или §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, което е упражнено в законните срокове. Той не може да възразява, че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията. С оглед на задължителния характер на тълкувателното решение следва да се приеме, че възраженията на ответниците относно собствеността на имота в лицето на наследодателката на страните, както и за липсата на идентичност между имота, описа в протокола за делба и процесния имот, не следва да се подлагат на обсъждане, тъй като не почиват на техни противопоставими права. По отношение на останалите възражения следва да се има предвид, че наследодателят на ответниците действително е получил имота по реда на 21 ПМС и е построил в него едноетажна дървена сглобяема къща на бетонна основа на около 60 кв.м. Подал е в срока по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ред. ДВ, бр. 34 от 24.04.1992 г.) заявление за оценка на имота с оглед правата по §4а ПЗР ЗСПЗЗ, но преписката не е приключила, като ответниците са уведомени, че молбата им ще бъде разгледана след одобряване на плана на новообразуваните имоти по чл.28 ППЗСПЗЗ. Имотът е възстановен на наследниците на М. А. И. с решение № 507/11.03.1994 г. на ПК кв.Д. като парцел ХVІ-790 в кв.61 по плана от 1990 г. на [населено място], в.з. С.- Д., бивша местност „П.”, като въз основа на решението е съставен и констативен нотариален акт за собственост № 32/ 21.03. 2000 г. Не е спорно, че върху същия имот попада и имотът от 700 кв.м., който е бил предоставен на наследодателя на ответниците А. Ф. за ползване съгласно удостоверение № 1169/ 18.12. 1966 г. по реда на 21 ПМС от 1963 г., както и че в същия имот той е построил едноетажна сглобяема къща на бетонна основа. Процедурата за изкупуване на имота и трансформиране на правото на ползване в право на собственост е започнала, но не е завършила. При тези данни следва да се приеме, че правата на ищците, въпреки постановеното решение на поземлената комисия, не са окончателно възстановени, а зависят от това как ще приключи процедурата по §4а ПЗР ЗСПЗЗ, какъв имот ще придобият при тази трансформация ответниците, каква част ще остане за касаторите и как ще се разположат имотите в картата на новообразуваните имоти. С оглед на тези съображения следва да се приеме, че ревандикацонният иск е предявен преждевременно, преди разрешаване на спора за правата на ответниците по §4а ПЗРЗСПЗЗ, предмет на незавъшена процедура, въпреки че наследодателят им е упражнил в срок правото си да поиска трансформиране на предоставеното му право на ползване в право на собственост. Постановеното решение на ПК за възстановяване няма окончателен характер предвид на това, че имотът попада в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, а наследодателят на ответниците е заявител по §5 от ПЗР на ЗСПЗЗ, който е запазил правата си за придобиване на имота и по реда, предвиден с § 62 от ПЗР ЗСПЗЗ. Решението, постановено по преждевременно предявен иск, е процесуално недопустимо и затова следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати, поради което настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОБЕЗСИЛВА решението от 16.05.2003 г. по гр.д.№ 13653/ 2002 г. на Софийски районен съд, 45 състав и решението от 29.10.2010 г. по гр.д.№ 447/ 2007г. на Софийски градски съд, ІІ-а гражданско отделение. Прекратява производството по делото. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: