2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1
София, 01.02. 2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря София С.
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 48/ 2012 година
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] - [населено място], обл. София срещу Решение № 1266 от 12.07.2011 г. по т.д. № 270/ 2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено Решение от 23.08.2010 г. по т.д. № 1945/ 2006 г. на СГС и е постановено друго, с което по иска на синдика Е. Т. на [фирма] - в несъстоятелност - [населено място] срещу [фирма] - в несъстоятелност - [населено място] и [фирма] - [населено място], обл. София, по чл. 646 ал. 2 т. 4 ТЗ, е обявен за нищожен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] - в несъстоятелност сключеният между ответниците на 12.05.2003 г. с нот. акт №151, т.1, рег.№5108, д.№ 136/2003 г. на нот. №93 И. Д. договор, с който [фирма] (сега [фирма]) прехвърля на [фирма] описания апартамент №90, находящ се в [населено място],[жк] бл. 33 Г-Ж срещу задължението [фирма] да достави и монтира дограма за описаните обекти до размер на 22 000 лв., с оплакване за неправилност. Жалбоподателят поддържа, че в противоречие с материалния закон съдът е приел, че за процесната сделка са налице основанията по чл. 646 ал. 2 т. 4 ТЗ, без да е налице условието даденото значително да надхвърля по стойност полученото - за да определи стойността на престацията, съдът неправилно се е позовал само на уговореното между страните, обективирано в нотариалния акт, затова е приел, че данъчната оценка на недвижимия имот е 21 804 лв., а стойността на дограмата - 22 000 лв. и че престациите са напълно еквивалентни. Жалбоподателят поддържа, че тъй като процесната сделка има характер не на договор за продажба, а на договор за замяна с елементи на изработка и престациите не са парични, същите следва да се съпоставят по средна пазарна цена на всяка престация към момента на сделката, съдът да използва един и същи принцип при определяне стойността на всяка престация, а въззивният съд е остойностил ”даденото” по средни пазарни цени, а „полученото” - съобразно уговореното с договора, така без правилно да определи стойността на изработеното, не може да се прецени дали стойността на даденото надвишава по стойност полученото, което в случая не е налице. Жалбоподателят прави оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради липса на мотиви на решението, както и оплакване за необоснованост - счита, че направените в решението изводи са противоречиви - от една страна въззивният съд приема, че стойността на престациите следва да се определи съобразно уговореното, а от друга - определя стойността на „даденото” по средна пазарна цена към датата на сделката. Жалбоподателят иска решението да се отмени и да се постанови друго, с което искът по чл. 646 ал. 2 т. 4 ТЗ да се отхвърли.
Ответникът по касационната жалба синдикът Е. Т. на [фирма] - в несъстоятелност - [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва жалбата, като неоснователна, а ответникът по жалбата [фирма] - в несъстоятелност - [населено място] не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с касационната жалба и като провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290 ал. 2 ГПК, приема следното:
С обжалваното решение е отменено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът по чл. 646 ал. 2 т. 4 ТЗ и е постановено друго, с което е уважен искът на синдика по чл. 646 ал. 2 т. 4 ТЗ и е обявен за нищожен по отношение кредиторите на несъстоятелността на [фирма] Договор от 12.05.2003 г., с който [фирма] (сега [фирма]) прехвърля на [фирма] недвижим имот срещу задължение за изпълнение и монтиране на дограма до размер на 22 000 лв., по съображения, че даденото надхвърля значително по стойност полученото. Съдът е изложил, че при извършената преценка е ограничен от съдържанието на договора и са правно ирелевантни последващите действия на страните по изпълнението му - и тъй като към датата на договора имотът е със средна пазарна цена 36 312 лв., а задължението за изработване и монтиране на дограмата, посочено в договора, е 22 000 лв. - налице е неравностойност на престациите - даденото по сделката значително надхвърля по стойност полученото.
С Определение № 754 от 22.10.2012 г., постановено по делото, ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: по какъв начин и към кой момент следва да се определи стойността на насрещните престации, когато се касае за възмездна сделка с имущество от масата на несъстоятелността, от който въпрос зависи преценката надхвърля ли даденото от длъжника по стойност полученото по чл. 646 ал. 2 т. 4 ТЗ.
По този въпрос е постановено от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължително за долустоящите на ВКС съдебни инстанции Решение № 111/ 02. 11.2011г. по т.д.№ 893/2010 г. на ВКС, ТК, І отд., което е в смисъл, че действителността на сделката, съобразно критериите по чл. 646 ал. 2 ТЗ, се преценява към момента на сключването й, и когато сделката съставлява възмездно разпореждане с недвижим имот - това е моментът, в който се поражда вещно - прехвърлителното действие, като съдът следва да преценява стойността на разменените престации към един и същ правнорелевантен момент. Затова отговорът на релевантния за делото правен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение е: при преценката надхвърля ли даденото по стойност полученото по чл. 646 ал. 2 т. 4 ТЗ, когато се касае за възмездна сделка с имущество от масата на несъстоятелността, стойността на насрещните престации следва да се определи към един и същ правнорелевантен момент - момента на сключване на сделката, когато се поражда вещно - прехвърлителното й действие.
Касационната жалба е основателна. Неправилно въззивният съд е определил средната пазарна цена на апартамента към датата на сключване на договора, а стойността на дограмата на уговорените обекти (доставка и монтаж) е определил съобразно посочената в договора, вместо да остойности към датата на договора по средни пазарни цени тази престация, с мотива, че страните са обвързани с тази стойност, и съдът не може да определя стойността на изработеното впоследствие. Не се касае до остойностяване на изработеното впоследствие, а до принцип към един и същ момент - датата на сключване на договора - да се остойностят по действителна стойност разменените престации - да се остойности по средни пазарни цени апартаментът (в договора цената му не е посочена), и по такива цени към датата на сключване на договора да се остойности и изработеното - дограмата.
Затова решението, като неправилно, следва да се отмени. При преценка налице ли са елементите от фактическия състав на чл. 646 ал. 2 т. 1 ТЗ: да е открито производство по несъстоятелност на длъжника, срещу когото имат вземания кредитори, длъжникът да е извършил сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността след началната дата на неплатежоспособност и преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност - в т.н.”подозрителен период”, сделката да е възмездна, като даденото значително да надхвърля по стойност полученото, с оглед данните по делото, следва да се приеме, че са налице първите три изисквания на закона. С решение от 16.11.2005 г. по т.д.№ 1191/2002 г. на СГС чл. 630 ал.1 ТЗ за [фирма] е открито производство по несъстоятелност с начална дата на неплатежоспособността 02.03.2002 г., на 12.05.2003 г. с описания нотариален акт №151 [фирма] прехвърля на [фирма] недвижим имот срещу задължението [фирма] да достави и монтира дограма за описаните обекти до размер на 22 000 лв., но не е налице условието даденото значително да надхвърля по стойност полученото , като разменените престации имат действителна пазарна стойност към датата на сключване на договора 12.05.2003 г.: апартаментът има средна пазарна цена 36 312 лв. (заключението на съдебно - техническата експертиза на л.115), а дограмата за обектите, описани в нотариалния акт - доставка и монтаж 44 222.98 лв. (заключението на съдебно - техническата експертиза на л.166). По сключената от длъжника в несъстоятелност възмездна сделка след началната дата на неплатежоспособността, даденото не надхвърля по стойност полученото, а е по-малко, затова неоснователно синдикът иска сделката да се прогласи за нищожна по отношение на кредиторите на несъстоятелността - искът по чл. 646 ал. 2 т. 4 ТЗ е неоснователен.
С оглед този изход на делото дължимата държавна такса 363.12 лв. следва да се събере от масата на несъстоятелността, съгласно чл. 649 ал. 2 ТЗ, а ищецът следва да плати на ответника [фирма] 30 лв. - разноски по делото за касационната инстанция.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение на основание чл. 293 ал.1 ГПК
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1266 от 12.07.2011 г. по гр.д. № 270/ 2011 г. на Софийски апелативен съд и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Е. Г. Т. - [населено място], [улица] - синдик на [фирма] - в несъстоятелност - [населено място] срещу [фирма] - в несъстоятелност - [населено място] и [фирма] - [населено място], София, по чл. 646 ал. 2 т. 4 ТЗ за обявяване за нищожен по отношение кредиторите на несъстоятелността на [фирма] Договор от 12.05.2003 г., обективиран в нот.акт №151, т.І, рег.№5108, д.№136/2003 г. на Нотариус № 93 - И. Д., с който [фирма] (сега [фирма]) прехвърля на [фирма] недвижим имот: ап. №90 в [населено място],[жк]бл. 33 Г-Ж, вх.”г”, ет.3, подробно описан, срещу задължение на [фирма] да достави и монтира РVC дограма на описаните обекти до размер на сумата 22 000 лв.
ОСЪЖДА [фирма] - в несъстоятелност - [населено място] да плати по сметка на ВКС държавна такса 363.12 лв., а на [фирма] - [населено място], обл. София 30 лв.- разноски по делото за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:
|