Р Е
Ш Е Н И Е
№ 314
гр. София, 10 юли 2009 г
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Върховният
касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
БЛАГА
ИВАНОВА
при
секретаря Аврора Караджова
и
в присъствието на прокурора Красимира Колова
изслуша
докладваното от
съдия
ИВАНОВА касационно дело № 323 по описа за 2009 г
Касационното производство е
образувано по протест на Пловдивска апелативна прокуратура срещу решение № 33
от 11.03.2009 г на Пловдивски апелативен съд, по ВНОХД № 662/08, с което е
потвърдена присъда № 91 от 26.11.2008 г на Пазарджишки окръжен съд, по НОХД №
739/08.
С първоинстанционната
присъда, подсъдимият А. П. Р. е признат за невиновен
в това, че на 1.09.2005 г в гр. Б., в качеството си на длъжностно лице, заемащо
отговорно служебно положение, Временно изпълняващ длъжността / ВРИД / Кмет на
Община, Белово, е нарушил служебните си задължения по чл. 44, ал. 1, т. 7 и ал.
2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация / ЗМСМА /, чл.
19, ал. 1 от Закона за автомобилните превози / ЗАТ /, и чл. 17, ал. 1 и ал. 3
от Наредба № 2 от 15.03.2002, за условията и реда за утвърждаване на
транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с
автобуси и леки автомобили, издадена от Министъра на транспорта и съобщенията,
като е сключил договор за възлагане на обществен превоз на пътници на
територията на Община, Белово, с фирма „А” ЕООД, гр. С., без да е налице
изрично решение на Общинския съвет за сключване на такъв договор, без да е
спазена процедурата за провеждане на конкурс, без да има решение за делегиране
правата на Общинския съвет относно провеждане на конкурса, с цел да причини
другиму вреда - на фирма „Н” ООД, гр. П., като от деянието са настъпили
значителни вредни последици за посочената фирма, за периода 3.09.2005г -
12.01.2006 г, в размер на 21 930, 33 лв, с оглед
на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 282, ал.
2, пр. 1 и 2 вр. ал. 1, пр. 1 НК, както и е признат
за невиновен в това, че на същата дата и място, в
същото длъжностно качество, е нарушил служебните си задължения по чл. 44, ал.
1, т. 7 и ал. 2 от ЗМСМА, чл. 17, ал. 1, т. 1 и ал. 3 и чл. 29 от Наредба №
2/15.03.02, издадена от Министъра на транспорта, като е сключил договор за
възлагане на обществен превоз на пътници на територията на Община, Белово, с
фирма „А” ЕООД, гр. С., без да е налице изрично решение на Общинския съвет за
сключване на такъв договор, без да е спазена процедурата за провеждане на
конкурс, без да има решение за делегиране правата на Общинския съвет относно
провеждане на конкурса, с цел да набави за другиго облага - за „А” ЕООД, гр.
С., и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици за Община Б.
неимуществени, изразяващи се в създаване на недоверие у гражданите към
общинското управление, и имуществени, изразяващи се в завеждане на евентуални
искове от фирма „Н” ООД, основани на чл. 21 от Договора, сключен между
посочената фирма и Общината, и други граждански искове, от страна на същата
фирма, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението
по чл. 282, ал. 2, пр. 1 и 2 вр. ал. 1, пр. 1 НК.
С протеста се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Сочи
се, че събраните доказателства са тълкувани превратно, както и това, че
материалният закон е приложен неправилно, тъй като са неверни изводите за несъставомерност на извършеното. Твърди се, че неправилно е
интерпретирана субективната страна за липсата на специална цел да бъде
облагодетелствано друго лице, както и за липсата на реална щета за „Н” ООД.
Изтъква се, че, в нарушение на служебните си задължения, подсъдимият е сключил
едностранно, без решение на Общинския съвет и без проведен конкурс, договор с
„А” ЕООД, че дори да е считал договора с „Н” ООД за нищожен, това не му е
давало основание да сключи договора с друг превозвач, в нарушение на
нормативните изисквания, че подсъдимият не се е ползвал от съветите на св. К
като юрист на общината и не се е обърнал към него за задвижване на процедура по
прекратяване на договора с „Н” ООД по съдебен ред, а произнасянето на съд по
нищожността на този договор е от 29.01.2007 г. Сочи се, че незаконосъобразно е
отказано приемането на копие от присъда на Пазарджишкия окръжен съд по друго
дело като характеристична справка, че не е съобразено, че св. В, общински
съветник и собственик на „Автобусни превози, С. , ЕООД, е бил в приятелски
отношения със Заместник Кмета св. К, а управителят на посочената фирма - св. Г,
е подписал договора по разпореждане на св. В. Твърди се, неправилно е
интерпретирано заключението на Съдебно счетоводната експертиза относно
причинената на „Н” ООД щета. С протеста се прави искане за отмяна на решението
и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.
В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят
на ВКП пледира за уважаване на протеста.
Защитата счита, че протестът е
неоснователен.
Подсъдимият моли въззивният акт да остане в сила.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на
страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Протестът е неоснователен.
ВКС намери, че релевираните нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК не
са допуснати.
Събраният по делото
доказателствен материал обстойно е анализиран от въззивния съд, който е
изпълнил процесуалното си задължението да подложи на съвкупна преценка доказателствените
източници, спазвайки изискванията на чл. 14 НПК, тоест, липсва порок във
формираното вътрешно убеждение по релевантните факти.
Не е допуснато и нарушение по
чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Изводите за несъставомерност
на деянието са правилни и се възприемат от настоящата инстанция.
На подсъдимия е предявено
обвинение за съвкупност от престъпления по служба, всяко от които следва да
бъде разгледано поотделно за преценка на неговата съставомерност.
По първото обвинение, на
подсъдимия са инкриминирани нарушения на служебните задължения по чл. 44, ал.
1, т. 7 и ал. 2 от ЗМСМА, чл. 19, ал. 1 от ЗАП и чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от
Наредба № 2/02, за това, че е сключил договора с „А”, С. ЕООД, без да е налице
изрично решение на Общинския съвет, Белово, без да е спазена процедурата за
провеждане на конкурс, без да има решение за делегиране на правата относно
провеждане на конкурс, с цел да причини вреда на „Н” ООД, като от деянието са
настъпили значителни вреди последици за посоченото дружество, възлизащи на 21 930,
33 лв, от непродадени билети, поради включването на
втория превозвач.
На първо място, към 1.09.2005
г, на подсъдимия са били делегирани права за провеждане на конкурс, по реда на
Наредба № 2/02, но той не е изчакал приключването на процедурата, с което е
допуснал нарушение на служебните си задължения. В същото време, деецът е
съобразил наличието на такава процедура, тъй като договорът с „А”, С. , ЕООД, е
сключен до приключването й, а не за определен срок. Взето е предвид, първо, че,
в правен смисъл липсва договор с „Н” ООД, и второ, че след наводнението е имало
затруднения по транспортното обслужване, а и част от маршрутите не са били
покривани от „Н” ООД. Общинският съвет е обявил процедура за избор на нов
превозвач, по Наредба № 2/02, при наличие на формално сключен договор с „Н”
ООД, с което е демонстрирал, че счита договора за невалиден. Същото е било
убеждението и на подсъдимия, а това е изиграло решаващо значение за сключване
на договора с втория превозвач.
Нищожността на договора е
обективен факт, който не зависи от волята на страните. Съгласно чл. 26 от ЗЗД,
нищожният договор не поражда правни последици още от момент на сключването му.
Всеки може да се позове на нищожността, съдебно или извънсъдебно,
и затова няма изричен ред за „прекратяване” на нищожни сделки. От факта, че на
следващия ден е изпратено уведомление до „Н” ООД не произтичат правни
последици, имащи значение за съставомерността на
деянието, тъй като нищожността е обективен факт, без значение кога е станал
известен на страните или на трети лица. Друг е въпросът, че нищожността на
договора с „Н” ООД е прогласена с акт на съда чак на 29.01.07г, което не
означава, че договорът е действал до този момент. Съгласно чл. 26 ЗЗД, този
договор не е породил действие още от момента на сключването му.
При преценката на субективната
страна относно целта по първото обвинение, следва да се има предвид следното:
От една страна, подсъдимият е третирал договора като нищожен, а и такова е
становището на мнозинството общински съветници, в чиято компетентност влиза
избора на превозвач. От друга страна, имало е затруднения в транспортното
обслужване на населението след наводнението от 5.08.2005 г, за решаването на
които „А”, С. , ЕООД е оказал съдействие. Следователно, от тези факти следва,
че деецът е имал друга цел, а не е целял да причини вреда на „Н” ООД. Освен
това, инкриминираната сума 21 930, 33 лв е
равностойна на непродадени билети и затова не представлява вреда, а пропусната
полза, която е несъставомерна.
Относно второто обвинение, с
което са инкриминирани нарушения на служебните задължения по чл. 44, ал. 1, т.
7 и ал. 2 от ЗМСМА, чл. 17, ал. 1, т. 1 и ал. 3 и чл. 29 от Наредба №
2/15.03.02, при установените по делото релевантни факти, за висяща процедура по
Наредба № 2/02, е допуснато нарушение на чл. 29 от Наредбата, задължаващ Кмета,
при необходимост от спешно осигуряване на превозвач по съществуващи линии, да
възложи превозите без конкурс на друг превозвач, със съгласието на Областния
управител. Несъмнено е, че подсъдимият е сключил процесния договор без
необходимото разрешение, но това не е извършено със специалната цел по чл. 282
НК: да се набави облага за „А”, ЕООД, тъй като е установено, че целта на дееца
е била друга - да се обезпечи транспортно обслужване на населението до
приключване на процедурата по конкурса. В същото време, няма доказателства
подсъдимият да е познавал управителя на дружеството или неговия собственик, за
да се приеме, че е целял облага за дружеството. На следващо място, по второто
обвинение, е инкриминирана възможността да настъпят немаловажни вредни
последици за Общината от имуществен и неимуществен характер. Възможността за
настъпване на немаловажни вредни последици трябва да бъде реална, а не
абстрактна, тоест, необходимо е обективно да е възможно настъпването на немаловажни
вредни последици / Решение № 29 от 2.11.1972, ОСНК ВС /. В случая, към момента
на деянието, в правен смисъл, такава възможност обективно не е съществувала.
При отстраняването на превозвач по нищожен договор, макар и чрез
незаконосъобразно сключване на договор с друг превозвач до провеждане на
законен избор, не би могло да се създаде недоверие у гражданите към общинското
управление, а оттам, няма как да възникнат инкриминираните неимуществени вреди.
Не могат да настъпят и имуществени вреди за Общината от евентуално завеждане на
искове, от страна на „Н” ООД, основани на нищожен договор. Отделен е въпросът,
че деецът следва да съзнава всички елементи от обективната страна на състава,
включително и този, касаещ възможността да настъпят вредни последици. По делото
е несъмнено, че, дори и да беше възможно настъпването на инкриминираните вредни
последици, подсъдимият субективно не е съзнавал това, тъй като същият е получил
юридическа консултация за правния ефект на нищожния договор и е имал уверението
на юристите св. Г св. Кадийски, че такъв договор не поражда правни последици.
Известно е, че, когато от субективна страна, липсва съзнание за някой от
обективните признаци на състава, това обуславя несъставомерност
на деянието и е основание за отпадане на наказателната отговорност. Извън това,
договорът от 1.09.2005 г също е нищожен, тъй като е сключен в противоречие със
закона и като такъв не обвързва Общината или друг правен субект. Разсъждавайки
в тази насока, в конкретния случай, изпълнителното деяние по двете престъпления
в незначителна степен би увредило обществените отношения по чл. 282 НК, а това
е от значение за обществената опасност на деянието като необходима предпоставка
за възникване на наказателната отговорност.
По изложените съображения,
настоящата инстанция не намери въззивният акт да страда от релевираните
пороци. Що се касае до аргумента, че е отказано приемането на копие от присъда
по друго дело, това не представлява процесуално нарушение, а и няма значение за
съставомерността на деянието. Не е вярно твърдението
на прокурора, че подсъдимият не е получил юридическа консултация от св. К, тъй
като точно обратното е установено от показанията на същия свидетел,
кореспондиращи и с обясненията на подсъдимия. Освен това, няма отношение към съставомерността на деянието поведението на св. В,
посредничил при сключване на процесния договор, особено, като се има предвид,
че В. не е собственик на дружеството, както и без значение за изхода на делото
са отношенията на св. В със св. К.
По тези съображения, ВКС намери,
че протестът е неоснователен и като такъв следва да бъде оставен без уважение.
Водим от горното и основание
чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в СИЛА решение № 33 от
11.03.2009 г на Пловдивски апелативен съд, по ВНОХД № 662/08.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: