4 Р Е Ш Е Н И Е № 28 София, 26.05.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3863/2015 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 559 от 11.11.2015 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 118 от 28.04.2015 г. по в. гр. д. N 128/2015 г. на Ловешкия окръжен съд по извършване на делбата, по касационна жалба на Т. П. И.. Ответникът по касация И. С. И. счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на делбата са апартамент с принадлежащи към него таванско помещение и мазе, и гараж, придобити в режим на съпружеска имуществена общност от И. и П. И.. С. И. е преживял съпруг на П. И., починала през 2013 г., а съделителката Т. И. е наследница въз основа на оставено от наследодателката в нейна полза универсално саморъчно завещание. С решение № 3 от 05.01.2015 г. по гр. д. № 295/2013 г. на Районния съд [населено място] имотите са възложени в дял на И. И., който е осъден да заплати на Т. И. 6 175 лева за уравнение на дела й в шестмесечен срок от влизане на решението в сила. Това решение е потвърдено от въззивния съд. Изложени са съображения, че гаражът, който е неподеляем, не е самостоятелен обект, тъй като още с построяването на сградата е присъединен трайно към мазето. Затова е невъзможно обособяването на два дяла - апартамент с таванско помещение, и гараж, свързан с мазето. Съдът приел, че съделителят И. отговаря на условията на чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане както на жилищния обект, така и на гаража и този начин на извършване на делбата не нарушава чл. 69, ал. 2 ЗНсл, тъй като съделителката И. получава своя дял от наследството като парична сума. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: допустимо ли е прилагането на нормата на чл. 349, ал. 2 ГПК по отношение на имот, който няма предназначението на жилище съгласно действащата дефиниция за жилище по пар. 5, т. 30 от ДР на ЗУТ. Според чл. 349, ал. 2, изр. 1 ГПК /в сила от 01.03.2008 г./ ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Аналогична на тази разпоредба е чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./, при чието действие е прието ТР № 1 от 19.05.2004 г. по т. гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, приложимо и понастоящем. С т. 7 на тълкувателния акт се прие, че основно законово изискване за прилагане на чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ е делбеният имот да има характер на жилище и да е неподеляем. Това означава по предназначението си да е за задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на изискванията на чл. 40 ЗУТ и пар. 5, т. 30 от ДР на ЗУТ, и да е служил за жилище на наследодателя, както и от него да не могат да се обособят самостоятелни обекти на собственост при спазване изискванията на чл. 203 ЗУТ. По основателността на въззивната жалба: С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, становището на съда в обжалваното решение, че гаражът може да е обект на възлагане по чл. 349, ал. 2, изр. 1 ГПК, е неправилно. Възлагането на такъв обект е в разрез с посочената норма и със задължителната съдебна практика по приложението й. Действително, данните по делото сочат, че поради наличието на единствен вход - този на гаража, още с построяването на сградата същият е присъединен към мазето по траен начин, като това положение не е намерило отражение в кадастралната карта. Установено е също, че осигуряването на вход за мазето откъм вътрешния коридор предполага преустройство, за което е необходимо разрешение съобразно изискванията на ЗУТ. Наличието на такава свързаност, обаче, не води до загубване самостоятелния статут на гаража и до превръщането му в служеща на мазето вещ. Приобщаването на площта му към тази на мазето не променя статута на гаража на самостоятелен обект, нито съставлява фактическо или правно основание за приобщаване на единия самостоятелен обект - гаража, към другия самостоятелен обект - жилището, по съображения, че мазето е принадлежност към жилището. Същевременно, последното разполага с друго обслужващо помещение - таван, и така отговаря на изискването на чл. 40 ЗУТ всяко жилище да има и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Затова не може да се приеме и, че е налице един, а не два реално обособени самостоятелни дялове от съсобствеността, подлежаща на прекратяване. Неправилно е становището на въззивния съд и по въпроса за основанието, на което делбеният имот следва да се възложи на преживелия съпруг. Въз основа на правилото, че специалният закон изключва приложението на общия, задължителната съдебна практика приема, че наличието на предпоставките за възлагане на имота по чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./, аналогичен с чл. 349, ал. 1 от действащия ГПК, изключва разглеждането на евентуалните претенции по чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./, сега чл. 349, ал. 2 ГПК - т. 7 на ТР № 1 от 19.05.2004 г. по тълк. гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. В разглеждания случай условията на чл. 349, ал. 1 ГПК са налице, защото съделителят И. е преживял съпруг, който няма собствено жилище според приложената на л. 143 от първоинстанционното дело декларация, нотариално заверена под страх от наказателна отговорност, жилището е неподеляемо и е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на съпругата. При това положение и тъй като дадената от страната правна квалификация на заявената претенция не обвързва съда, апартамент № 2 с прилежащото към него таванско помещение следва да се възложи на основание чл. 349, ал. 1 ГПК на преживелия съпруг, а делът на съделителката И. следва да бъде уравнен с гаража, заедно с мазето, присъединено към същия по траен начин. В обобщение, въззивното решение е неправилно, постановено при касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. То следва да се отмени и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, делото съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК следа да се реши по същество от Върховния касационен съд. Според заключението на вещите лица арх. К. и инж. Г. и допълнителното заключение на инж. Г. пазарната цена на делбената маса възлиза на 24 700 лева, от които пазарната цена на жилището с таванското помещение и мазето е 22 100 лева, а на гаража - 2 600 лева. Съобразно данните в заключенията на вещите лица, при възприетия способ за извършване на делбата, настоящият състав на ВКС, І-во г. о., изчисли пазарната цена на апартамента и прилежащото към него таванско помещение и намери, че тя възлиза на 21 060 лева, а на гаража и мазето - на 3 640 лева, при което положение съделителят И. И. следва да заплати на съделителката Т. И. за уравнение на дела й сумата 2 535 лева, ведно със законната лихва, считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане на сумата. При стойност на делбеното имущество 24 700 лева съделителят И., чийто дял е 3/4 ид. ч., следва да заплати 741 лева държавна такса за производството по съдебна делба, а съделителката И. с дял 1/4 ид. ч. - 247 лева. И. дължи държавна такса и по съединените искове по чл. 42, б.”б” ЗНсл в размер на 84.21 лева и по чл. 30, ал. 1 ЗНсл - 50 лева. Съгласно правилото на чл. 355 ГПК за заплащане на разноските съобразно стойността на дяловете на съделителите и съобразно чл. 78 ГПК по присъединените искове, приложимо в първоинстанционното производство по допускане и извършване на съдебната делба, за това производство на ответницата по иска се дължат разноски в размер на 512.50 лева. Предвид основателността на касационната жалба, сторените от нея разноски във въззивното и касационното обжалване следва да й бъдат присъдени изцяло, тъй като при обжалване разноските се присъждат съобразно разпоредбата на чл. 78 ГПК. В случая те възлизат на 1 396.53 лева, или общият размер на разноските, които й се следват, е 1 909.03 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 118 от 28.04.2015 г. по в. гр. д. N 128/2015 г. на Ловешкия окръжен съд и решение № 3 от 05.01.2015 г. по гр. д. № 295/2013 г. на Районния съд [населено място] и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ВЪЗЛАГА по реда на чл. 349, ал. 1 ГПК на И. С. И. самостоятелен обект в сграда № 1 в имот с идентификатор 44327.502.2403, съставляващ жилище, апартамент с идентификатор 44327.502.2403.1.2. по КККР на [населено място], [улица], вх. Б, ет. 2, ап. 2, с площ 87.26 кв. м., при съседни обекти: на същия етаж - с идентификатор 44327.502.2403.1.1, под обекта - с идентификатор 44327.502.2403.1.17 и с идентификатор - 44327.502.2403.1.18, над обекта - с идентификатор 44327.502.2403.1.4, заедно с прилежащото към него таванско помещение № 1 с площ 25 кв. м., ведно с припадащите му се 14.97354 % ид. ч. от общите части на сградата и 7.46 % от правото на строеж върху имота, на стойност 21 060 лева. ВЪЗЛАГА на Т. П. И. за уравнение на дялолете самостоятелен обект в сграда № 1 в имот с идентификатор 44327.502.2403, съставляващ гараж с идентификатор 44327.502.2403.1.17 по КККР на [населено място], [улица], ет. 1, с площ 18 кв. м., при съседни обекти: на същия етаж - с идентификатор 44327.502.2403.1.18, под обекта - няма, над обекта - с идентификатор 44327.502.2403.1.2, и мазе № 1 с площ 7.60 кв. м., ведно с припадащите се 3.0135 % ид. ч. от общите части на сградата и 1.50 % от правото на строеж върху имота, на стойност 3 640 лева. ОСЪЖДА И. С. И. да заплати на Т. П. И. за уравнение на дяловете сумата 2 535 /две хиляди петстотин тридесет и пет лв./ лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от влизане в сила на решението до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА И. С. И. да заплати държавна такса в размер на 875.21 /осемстотин седемдесет и пет лв. и 21 ст./, а на Т. П. И. - разноски по делото за всички инстанции в размер на 1 909.03 /хиляда деветстотин и девет лв. и 03 ст./ лева. ОСЪЖДА Т. П. И. да заплати държавна такса в размер на 247 /двеста четиридесет и седем лв./ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: