Ключови фрази
Иск за изплащане на трудово възнаграждение * съкращаване на щата * допълнително възнаграждение * обезщетение за недопускане до работа * прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие

Р Е Ш Е Н И Е

№461/13 г.

София, 10.02. 2014 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на трети декември , две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

при участието на секретаря Юлия Георгиева
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 2742/2013 година.



Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационно обжалване на въззивното решение от 13. 12. 2012 г. по гр. д. № 1159/2012 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени исковете на Н. Г. против „К. Т. І” Е., [населено място], както следва: иск за изплащане на допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа и клас за разликата над сумата 1236,48 лв. до размер на сумата 2275,11 лв.; иск за сумата 528,64 лв. обезщетение за незаконно недопускане на работа от 15 март до 1 април 2011 г.. Основанието за допускане на касация е по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС относно правилата на доказването и спазване на преклузията по чл. 146 ГПК.
Изводите и решението на въззивния съд в обжалваната част са неправилни – постановени в нарушение на съдопроизводствените правила и необосновани.
Съдът е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за недопускане на работа като се е позовал на заповед за уволнение на ищеца Г., постановена на 10. 03. 2011 г. от ответника „К. Т. І” Е. на основание чл. 325, т. 1 КТ – взаимно съгласие на страните. Заповедта не е подписана от Г., не е налице изразено в друг писмен документ неговото съгласие за прекратяване на трудовия договор, както изисква чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, поради което съдът не е имал основание да приеме, че приложеното към делото копие от въпросната заповед удостоверява валидно прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът не е взел предвид и пълното разминаване между заявеното от „К. Т. І” Е. становище по иска в писмения отговор вх. № 1139/07.07.2011 г., че Г. е в неизвестност и не се явява на работа от 5. 12. 2010 г., поради което е уволнен на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ „съкращаване на щата”. Въпреки дадените указания от първоинстанционния съд с определение по чл. 140 ГПК от 08. 07. 2011 г. до ответника да представи необходимите документи – графици за работа, ведомости за заплата, заповеди за отпуски, болнични листове и други и допълнителните указания на съда с определение в с. з. на 01. 08. 2011 г. пред районния съд, ответникът „К. Т. І” Е. не е ангажирал тези доказателства в подкрепа на твърденията му, че от декември 2010 г. ищецът Г. не се явява на работа. В първоинстанционното производство по делото са разпитани свидетели, които установяват обратното – от 15 март 2011 г., както ищецът Г., така и други негови колеги – шофьори на камиони, са били възпрепятствани за изпълняват възложената им работа като не са допускани до работното им място.
Като се имат предвид тези доказателства, следва че претенциите на ищеца за обезщетение за недопускане на работа и за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа са основателни, тъй-като възраженията на работодателя – ответника „К. Т. І”Е., че от 5 декември 2010 г. ищецът не се е явявал на работа, са недоказани. В първоинстанционното производство е прието заключение на счетоводна експертиза, че за недопускане на работа от 15. 03. 2011 г. до предявяване на иска на 01. 04. 2011 г. ищецът Г. следва да получи обезщетение в размер на 528,64 лв., за която сума следва да се уважи неговата претенция. Основателна е претенцията на Г. и за дължимо и неполучено допълнително трудово възнаграждение за прослужено време и клас за периода от 21. 06. 2010 г. до 1. 4. 2011 г. в размер на 2275. 11 лв., като за база се приеме допълнителното трудово възнаграждение за клас прослужено време 42% върху основната заплата 585 лв. или сумата 245,70 лв., както е определено в заключението на счетоводната експертиза.
По изложените съображения Върховният касационен съд
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решението от 13. 12. 2012 г. по гр. д. № 1159/2012 г. на Бургаския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на Н. Г. за сумата 528,64 лв. обезщетение за незаконно недопускане на ралбота и В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на Н. Г. за разликата над сумата 1236,48 лв. до размер на сумата 2275,11 лв. неизплатено допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „К. Т. І” Е., [населено място] да заплати на Н. Г. Г. от [населено място] сумата 528,64 лв./петстотин двадесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки/ обезщетение за незаконно недопускане на работа за периода от 15. 03. 2011 г. до 01. 04. 2011 г., със законната лихва върху тази сума, считано от 1. 4. 2011 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „К. Т. І” Е. да заплати на Н. Г. Г. сумата 1038,63 лв. /хиляда тридесет и осем лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща разлика между дължимата сума 2275,11 лв. и присъдената от съда сума 1236,48 лв. за дължимо и неполучено от Г. допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа от 21. 06. 2010 г. до 01. 04. 2011 г., със законната лихва върху главницата 1038,63 лв. от 1. 4. 2011 г. до окончателното й изплащане.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: