Р Е Ш Е Н И Е № 50154 гр.София,11.11.2022г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, I т.о., в открито заседание на седемнадесети октомври, през две хиляди и двадесет и втора година, в състав: Председател: Евгений Стайков Членове: Ирина Петрова Елена Арнаучкова при секретаря: Ина Андонова след като разгледа, докладваното от съдия Арнаучкова т.д. № 1760 по описа на ВКС за 2020г.и, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.48 и сл. ЗМТА. Образувано е по искова молба на А. К. А., вх.№ 5809/18.08.2020г., с искане за прогласяване на нищожността, на осн. чл.47, ал.2 ЗМТА, и за отмяна, на осн.чл.47, ал.1, т.2 и т.4 ЗМТА, на арбитражно решение № 2549/23.01.2014г. по арб. дело № 2549/2013г. на Арбитражен съд при Сдружение с нестопанска цел „Арбитер Юстициарум“.С него ищецът е осъден да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД главница в размер на 4490.89лв., ведно със законната лихва върху тази сума от постановяване на арбитражното решение (23.01.2014г.) до окончателното изплащане, 409.45лв. юрисконсултско възнаграждение, 80лв. разноски в арбитражното производство и 50лв. - ДТ за издаване на изпълнителния лист. В исковата молба са въведени твърдения, че сключеният с ответното дружество договор за револвиращ заем от 19.05.2021г. е съставен по образец и в разпоредбите му не се съдържа арбитражно споразумение.Ищецът е поддържал, че не може да обоснове наличието на арбитражна клауза направеното от него изявление, че е запознат и приема предложените от ответното дружество общи условия на договора, тъй като общите условия по договора не са му представени, той не ги е подписвал, нито е узнал за тяхното действително съдържание, поради което не е могъл валидно ги приеме.Твърдял е, че не е налице арбитражно споразумение, сключено по реда на чл.7, ал.3 ЗМТА, тъй като не е взел участие в арбитражното производство. По тези съображения ищецът е поддържал, че липсва арбитражно споразумение, което е основание за отмяна на арбитражното решение, на осн. чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА. Наред с това, ищецът е твърдял, че е узнал за арбитражното решение от връченото на 26.06.2020г. съобщение до адв. Д.З. за воденото срещу него изпълнително дело, образувано по издадения изпълнителен лист въз основа на арбитражното решение, а преди това по никакъв начин не е бил уведомен и не е взел участие в инициираното срещу него арбитражно производство, не е получавал призовки и препис от арбитражното решение и не му е била връчена покана за доброволно изпълнение.По тези съображения, ищецът е поддържал основанието за отмяна на арбитражното решение, на осн.чл.47, ал.1 т.4 ГПК. Ищецът е въвел и основанието по чл.47, ал.2 ЗМТА, обосновано с доводи, че спорът не е подлежал на решаване от арбитраж, тъй като е потребителски, претендирайки за обявяване на нищожността на арбитражното решение. В писмен отговор ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД е изразил становище за недопустимост на молбата за отмяна, поради просрочие, и поради липса на пасивна процесуална легитимация, предвид извършената на 08.08.2018г.цесия на вземането в полза на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД.Оспорил е иска и по същество.Претендирал е за прекратяване на производството по делото, евентуално - за отхвърляне на иска. Съставът на I т.о., след като взе предвид твърденията, възраженията и доводите на страните и доказателствата по делото, съобразно правомощията в производството по чл.48 ЗМТА, приема следното : По делото е установено и не е спорно, че на 19.05.2012г. между„Профи Кредит България“ ЕООД като заемодател и А. К. А. като заемател/клиент е сключен договор за т.нар. „револвиращ заем“ за сума в размер на 900лв. със срок на издължаване 36 месеца при размер на месечната погасителна вноска от 90лв. и договорно възнаграждение при револвинг 1534лв.Съгласно р.VI, б. „Б“ от договора, неразделна част от договора за заем са общи условия към ДРЗ за ФЛ, които са предадени на клиента при подписване на договора и с които клиентът е запознат и приема.В чл.13.1 от Общите условия(ОУ)на договора се съдържа арбитражна клауза за разрешаване на споровете във връзка с действието, тълкуването и изпълнението на договора и общите условия към него от изброените арбитражни институции, една от които е сезираната от „Профи Кредит България“ ЕООД, чийто арбитър е постановил процесното арбитражно решение.Не е спорно и е установено, че ищецът не е взел участие - лично или чрез процесуален представител в арбитражното произвнодство, като призовката, книжата в арбитражното производство и постановеното арбитражно решение са изпратени на адреса му, посочен в договора за заем, но няма данни да са получени от него. С определение № 197/13.05.2022г. по приложеното ч.т.д.№ 125 по описа за 2022г. на ВКС е отменено постановеното по делото определение за прекратяване на производството, тъй като е прието, че искът е предявен в преклузивния 3-месечен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА. Неоснователността на възражението, че „Профи Кредит България“ ЕООД не е надлежна страна, основано на последващото, след постановяване на арбитражното решение, прехвърляне на вземането на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, произтича от характера на производството по чл.47 и сл. ЗМТА.Касае се за специфично, исково, едноинстанционно производство за контрол на влязъл в сила правораздавателен акт на недържавна институция, в което ВКС няма правомощия да разглежда спора по същество, а действа като контролно-отменителна инстанция по отношение на арбитражното решение.Ето защо, легитимирани в производството по чл.47 и сл. ЗМТА са страните, които са участвали в производството пред арбитража.Като страна в производството пред арбитража, „Профи Кредит България“ ЕООД е пасивно процесуално легитимирано в производството по чл.47 и сл. ЗМТА, а последващото прехвърляне/цедиране на вземането на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е неотносимо за легитимацията на страните в настоящото производство. В случая, тъй като по делото е задължително установено с определението по приложеното дело, че искът за отмяна на арбитражното решение е предявен в преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, защитата на ищеца в арбитражното производство е преминала във втория си стадий (т. 3 на решение № 9 от 24.10.2002г. по конст. дело № 15/2002г. на Конституционния съд на РБ). Преди всичко е необходимо да се изследва валидността на арбитражното решение на въведените от ищеца основания.Тя следва да бъде преценявана, съобразно сега действащите сега процесуални разпоредби на чл.19, ал.1 ГПК след изменението, извършено с § 1 от Закона за изменение и допълнение на ГПК (обн. ДВ, бр.8/2017г.) и новата ал. 2 на чл.47 ЗМТА, създадена с § 8, т.5 от Закона за изменение и допълнение на ГПК (обн. ДВ, бр.8/2017г.), с които е изрично забранено разрешаването на потребителски спорове от арбитраж и се прогласява нищожността на постановените по тези спорове арбитражни решения. Тъй като ищецът е физическо лице, липсват твърдения и не се установява паричните средства по договора за револвиращ заем от 19.05.2012г.да са му предоставени за извършване на търговската или професионалната му дейност или по занятие, същият има качеството на потребител на финансови услуги по смисъла на § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП).Следователно, разрешеният с арбитражното решение спор във връзка с договора е потребителски.Ето защо и, съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК (ред. ДВ бр. 8/2017г.), спорът е неарбитруем, а постановеното по него арбитражно решение е нищожно, съгласно чл. 47, ал. 2 ЗМТА /ред. ДВ бр. 8/2017г./. С оглед на този резултат и, тъй като нищожното решение не поражда присъщите на съдебното решение правни последици и не подлежи на отмяна по реда на чл. 48 ЗМТА, не следва да се разглеждат поддържаните в исковата молба основания за отмяна на арбитражното решение, респективно защитните възражения на ответното дружество в тази връзка. На основание чл.78, ал.1, ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените разноски в общ размер на 1005лева., представляващи, както следва: разноски в производството по т.д.№ 1760/2020г., съгласно представения списък на л.96: за адвокатски хонорар в размер на 800лв., за ДТ в размер на 180лв. и за издаване на съдебно удостоверение и препис в общ размер 10лв., както и разноски за обжалване на определението за прекратяване на делото за ДТ в размер на 15лв. Поради изложеното, съставът на I т.о.: Р Е Ш И : Прогласява за нищожно, на осн.чл.47, ал.2 ЗМТА, арбитражно решение № 2549/23.01.2014г. по арб. дело № 2549/2013г. на Арбитражен съд при Сдружение с нестопанска цел „Арбитер Юстициарум“ с арбитър С. В. М.. Осъжда „Профи Кредит България“ ЕООД да заплати на А. К. А. направените разноски за държавна такса за настоящото производство в размер на 1005лева( хиляда и пет лева). Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: