Ключови фрази
Неплащане на издръжка * право на адвокатска защита * неявяване пред съд по уважителни или неуважителни причини

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

                      317 София, 08 юни 2009 година

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седми юни две хиляди и десета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА

                                                                                      РУЖЕНА КЕРАНОВА

                                                                        

при участието на секретаря Румяна Виденова

и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев

изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова

дело № 277 по описа за 2010 година.

 

Производството е по реда на глава 33 НПК, образувано по искане на осъдения Р. С. Ш. за възобновяване на нохд № 310/10 г. на Районния съд-гр. Пазарджик. Възразява се наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 във връзка с ал.3, т.1 НПК. Пред ВКС защитата на осъдения поддържа искането, представя писмени съображения.

Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията.

За да се произнесе ВКС, І-во наказателно отделение взе предвид и следното:

С присъда № 71 от 24.02.2010 г. по нохд № 310/10 г. ПРС осъдил подсъдимия Ш на основание чл.183, ал.4 във връзка с ал.1 и чл.54 НК на 3 месеца лишаване от свобода при строг първоначален режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.68, ал.1 НК е приведено в изпълнение наказанието от 1 година лишаване от свобода, наложено на подсъдимия с влязла в сила присъда по нохд № 814/05 г. на РС-гр. Троян, като е определен първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.

С решение № 64 от 08.04.2010 г. по внохд № 221/10 г. Окръжният съд-гр. Пазарджик, по съответен протест на прокурора, изменил посочената присъда в частта по приложението на чл.68, ал.1 НК, като определил първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип. В останалата част присъдата на ПРС е потвърдена.

Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка, ВКС, І-во наказателно отделение установи:

Искането на осъдения е допустимо и основателно.

При разглеждане на делото е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, ограничило процесуалните права на подсъдимия по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 НПК, което е отстранимо.

Първоинстанционният съд при предпоставките на чл.94, т.8 НПК, в съдебното заседание на 24.02.2010 г. – единствено по делото, взел решение за предоставяне на правна помощ на подсъдимия. В същото съдебно заседание ПРС назначил за служебен защитник на подс. Щарков адв. Т без последният да е бил определен от Адвокатската колегия в гр. П., съответно на правилата по чл.26 от Закона за правна помощ. След обявяване на присъдата спрямо Ш. – на 26.02.2010 г., с писмо № 4*-гр. Пазарджик уведомила ПРС за определения от нея адвокат за служебен защитник на подсъдимия, а именно – адв. Т.

Очевидно е нарушен редът за определяне на адвокат за служебен защитник на подс. Ш. , очертан в ЗПП. Това нарушение не би обосновало съществено нарушение на процесуалните правила, ако участвалия в съдебното производство служебен защитник бе упражнил в пълнота правата по чл.99, ал.1 НПК, в това число – да обжалва осъдителната, спрямо подзащитния му, присъда.

Въззивният съд не е констатирал това нарушение и не го е отстранил. Нещо повече, сам е нарушил процесуалните права на подсъдимия, като го е лишил от възможност лично да участвува във въззивното производство, образувано по протест на прокурора, целящо утежняване на отговорността му.

Този извод следва от това, че ПОС своевременно е бил уведомен от подс. Ш. за наличието на уважителни причини за неявяването му в съдебното заседание на 06.04.2010 г., като представил преписи от два броя болнични листа №№ 0* и 0563151, съответно от 29.03.2010 г. и 01.04.2010 г.,първичен и продължение, за заболяване на подсъдимия и отпуск от 29.03.до 11.04.2010 г. и поискал отлагане разглеждането на делото за осигуряване на личното му участие във въззивното производство. ПОС отхвърлил искането на подс. Ш. тъй като представените медицински документи не са изготвени, съобразно изискванията на чл.18 от Наредбата за експертиза за работоспособност, липсва отметка, че същите могат да послужат пред органите на съдебната власт. Необходимо е да се укаже, че чл.18, ал.2 от спомената Наредба не съдържа изисквания за отметки в болничните листа, а предвижда издаването на нарочно „Медицинско удостоверение”, по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието. По-важно е това, че за да отхвърли искането на подсъдимия, ПОС е следвало да установи отсъствието на уважителна причина за неявяването му – чл.329, ал.2 НПК. Такава преценка не е направена, а представените от подсъдимия медицински документи не дават основание за положителен извод за отсъствието на уважителна причина по смисъла на чл.329, ал.2 НПК.

Допуснатото от първоинстанционният съд нарушение не може да се отстрани и не е отстранено от въззивната инстанция, поради което по реда на възобновяването делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на ПРС.

Водим от изложеното на основание чл.425, ал.1 НПК, ВКС І-во наказателно отделение

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ ПО РЕДА НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО решение № 64 от 08.04.2010 г. по внохд № 221/10 г. на Окръжният съд-гр. Пазарджик и изменената с него присъда № №* от 24.02.2010 г., постановена по нохд № 310/10 г. на Районния съд-гр. Пазарджик и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на РС-гр. Пазарджик от стадия на съдебното заседание.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: