РЕШЕНИЕ
N 165
София, 31 март 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на
Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на
двадесет и пети март..................…..................две хиляди и девета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков............................
ЧЛЕНОВЕ:
Лиляна Методиева....................
Биляна
Чочева...........................
при секретар..............…...........Кр.Павлова.........................................и в
присъствието
на прокурора.............…...........Ат.Гебрев.................................изслуша
докладваното
от председателя(съдията).......Р.Ненков............…...……...........…….............................
наказателно дело № 119/2009 година.
С присъда № 16 от 24.09.2008 г. по н.о.х.д. № 204/2008
г. на Кърджалийския окръжен съд е постановено:
А) Подсъдимият Д. А. М. е признат за виновен в това,
че на 27.03.2008 г. в гр. М., при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил “Мерцедес” с рег. № К* нарушил правилата за движение по чл. 21 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), като при
законово ограничение на скоростта до 50 км./час е управлявал автомобила със скорост
105-110 км./час,
и по непредпазливост причинил смъртта на Г. Л. Ш. и средни телесни повреди на
М. И. Б. , А. Г. О. и Т. И. Б., поради което и на основание чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3, б. “б”, предл. 1 във
вр. с ал. 1 във вр. с чл.
342, ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден
на две години лишаване от свобода при първоначален “лек” режим на изтърпяване,
като по обвинението за наличието на други нарушение на правилата за движение,
намиращи се в причинна връзка с инкриминирания съставомерен
резултат, подсъдимият е признат за невинен и оправдан;
Б) На основание чл. 343г във вр.
с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК подсъдимият М е лишен от право да управлява МПС за
срок от четири години, считано от отнемане на свидетелството за
правоуправление;
В) Определено е какво да стане с веществените
доказателства и са възложени разноските по делото.
С въззивно решение № 303 от 15.12.2008 г. по
в.н.о.х.д. № 585/2008 г. на Пловдивския апелативен съд първоинстанционната
присъда е изменена като деянието е преквалифицирано по чл. 343, ал. 3, б. “б”, предл. 1 във вр. с ал. 1, б. “в”
във вр. с чл. 343, ал. 4 НК и е потвърдена в
останалата й част.
Срещу въззивното решение са подадени две касационни
жалби – от адвокат Н, в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимия Д,
и от адвокат В, в качеството му на повереник на частните обвинители М. Б. , Т.
Б. и А. О.
В жалбата на защитника е посочено касационното
основание “явна несправедливост” на наложеното наказание. Направено е искане
касационният съд да упражни правомощието си по чл. 354, ал. 2, т. 3 НПК като
отложи неговото изпълнение при условията на чл. 66, ал. 1 НК.
В жалбата на повереника е посочено същото основание,
но се иска касационната инстанция сама да увеличи размера на наказанието
“лишаване от свобода”.
Чрез повереника си (адв. Евгениев) частните обвинители Н. Г. П. и М. Г. Ш. са
изразили становище, че обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в
сила като правилно и законосъобразно.
Представителят на Върховната касационна прокуратура
също е дал заключение, че касационните жалби са неоснователни.
Върховният касационен съд, второ наказателно
отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по
чл. 347, ал. 1 НПК, намери и двете касационни жалби за неоснователни по
следните съображения:
По касационната жалба на защитника на подсъдимия Д:
Производството пред първостепенния съд е протекло при
спазване на реда по глава Двадесет и седма от НПК за съкратено съдебно
следствие по чл. 373, ал. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4
във вр. с чл. 371, т. 2 НПК. Така както и предходните
инстанции, настоящият касационен състав е обвързан с признатите от подсъдимия
фактически констатации, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт.становено е, че съставомерният
престъпен резултат не се намира в причинна връзка с други съществени, странични
фактори, освен с това, че при разрешена скорост в условията на населено място
от 50 км/час подсъдимият Д е управлявал собствения си автомобил “Мерцедес” със
скорост между 1 км/час. Опасявайки се да не застраши попътно движещи се около
банкета на пътя пешеходци, вместо да намали скоростта, решил да се изнесе
вляво. В резултат на прекомерната скорост обаче загубил контрола върху
превозното средство и навлязъл в платното за насрещно движение, където
катастрофирал челно в правомерно движещ се микробус “Фолксваген”. От удара
последвала смъртта на едно лице и средни телесни повреди на още трима души,
пътуващи в микробуса.
По отношение на дееца са установени смекчаващи
отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало и липса на административни
наказания по Закона за движение по пътищата. Вярно е също така, че е признал
вината си още на досъдебното производство, но този
факт не следва да се надценява, тъй като поначало всички надлежно събрани
доказателства еднопосочно и без противоречия са подкрепяли предявеното
обвинение. Посочените смекчаващи обстоятелства не са били нито многобройни,
нито някое от тях е имало изключителен характер, за да предпоставят сами по
себе си приложението на чл. 55 НК, дори и без провеждането на съкратено съдебно
следствие. Така или иначе подсъдимият основателно е ползвал по-благоприятното материалноправно третиране, визирано в чл. 373, ал. 2 НПК,
поради което наказанието “лишаване от свобода” е индивидуализирано с една
година под законоустановения минимум. Този размер е съответен на чл. 36 НК, а и
в тази насока касационната жалба не съдържа оплаквания.
На обсъждане подлежи въпросът дали за постигане на
целите на наказателната репресия и преди всичко за поправянето на осъдения не е
наложително реалното изтърпяване на санкцията “лишаване от свобода” в предвидените
за това места. Настоящият касационен състав споделя напълно съображенията на
предходните инстанции, довели да крайния извод, че в конкретния случай
приложението на института на условното осъждане е нецелесъобразно.
Степента на обществена опасност на личността на
подсъдимия следва да се преценява и с оглед на съдържанието на инкриминираното
деяние. Само по себе си управлението на едно мощно моторно превозно средство в
градски условия със скорост над два пъти по-висока от позволената от закона сочи
на граничеща с наглост показност, дръзка самонадеяност и безразличие към
опазването на живота и здравето на другите участници в движението. От значение
е и обстоятелството, че жертви на това брутално поведение на виновния водач са
станали абсолютно невинни граждани, които с нищо не са допринесли за
настъпването на вредоносните последици. Отлагането на изпълнението на
наказанието при условията на чл. 66, ал. 1 НК би било неоправдано от гледна
точка на необходимостта от по-трайно и по-интензивно превъзпитателно
въздействие върху престъпния деец.
На още по-силно основание условното осъждане не би
било в съзвучие с необходимостта от ефективно възпитателно и предупредително
въздействие спрямо другите членове на обществото. В края на краищата
общоизвестно е, че в резултат на зачестилите случаи на тотално пренебрежение
към правилата за безопасно движение и безразсъдното управление на мощни
превозни средства масово се отнемат човешки животи и трайно се уврежда здравето
на много хора. При този ръст и динамика на подобни посегателства едно от
средствата за противодействие е и наказателната репресия, която не бива да бъде
неоправдано снизходителна.
По касационната жалба на частните обвинители М. Б. ,
Т. Б. и А. О.
Поначало се иска касационната инстанция сама да
увеличи размера на наложеното наказание “лишаване от свобода”, въпреки че
изобщо не разполага с такова правомощие. Така или иначе обаче санкциите, така
както са определени, са балансирани и достатъчни за постигане на възпитателните
и предупредителните цели, посочени в чл. 36 НК. Затова в случая не се налага
още по-интензивна наказателна репресия.
По гореизложените съображения и на основание чл. 354,
ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 303 от 15.12.2008 г. по
в.н.о.х.д. № 585/2008 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е осъществена въззивна проверка на присъда № 16 от 24.09.2008 г. по
н.о.х.д. № 204/2008 г. на Кърджалийския окръжен съд.
ОСЪЖДА подсъдимият Д. А. М. ЕГН – 6402102408 да
заплати на частните обвинители М. Г. Ш. ЕГН – 5407306655 и Н. Г. П. ЕГН –
7701316650 разноските за настоящата касационна инстанция в размер на 300
(триста) лева – възнаграждение на повереник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ОСОБЕНО
МНЕНИЕ на съдия Биляна Чочева по наказателно дело №
119/2009 г. по описа на ВКС на РБ
Не споделям становището на
мнозинството в частта, в която се отказва приложението на чл. 66 ал. 1 от НК по
повод извършено от подсъдимия деяние по чл. 343 ал. 3, б. „б”, вр. ал. 4 от НК, за което му е било наложено наказание 2
години лишаване от свобода.
Основните съображения на
мнозинството се свеждат до нецелесъобразност на условното осъждане поради
високата степен на тежест на инкриминираното деяние с оглед неговото съдържание – управление на мощно МПС със
скорост от порядъка на 105-110
км./ч. при позволени 50 км./ч. в градски условия
(„което граничи с наглост, дръзка самонадеяност и безразличие към опазване
живота и здравето на другите участници в движението”) и причиняването на съставомерните резултати върху абсолютно невинни граждани,
които не са имали принос за настъпването им.
Затова се отчита, че по отношение на дееца е нужно по-трайно и
по-интензивно превъзпитателно въздействие, което не може да бъде постигнато с
приложението на чл. 66 ал. 1 от НК.
Освен това по този начин не би се обезпечила и генералната превенция при
настоящия ръст и динамика на подобен вид посегателства.
Намирам, че изложените
съображения не служат за оправдаване на отказ за прилагане на чл. 66 ал. 1 от
НК. Движението с неразрешената за
градски условия скорост (чл. 21 ал. 1 от ЗДвП)
всъщност е относимо към онова нарушение на правилата
за движение, което е във връзка със съставомерните
резултати и то служи за квалифициране на деянието като престъпление. Вярно е, че величината на скоростта от 105-110 км./ч. има значение при
оценката за тежестта на конкретното деяние и на общо основание може да се
отчита за отегчаващо обстоятелство.
Броят на жертвите или пострадалите с телесни увреждания също не е без
значение. При всички случаи обаче,
индивидуалната тежест на деянието, обусловена от вида и характера на
допуснатото нарушение на правилата за движение в комбинация с броя и тежестта
на съставомерните резултати, е един от множеството
фактори, които са релевантни за определяне на наказанието, респ. и за
преценката относно приложимостта на чл. 66 от НК. Другите – за вината под формата на
непредпазливост, относно личността на дееца извън деянието, които в случая са
изцяло положителни, както и отношението му към това деяние в хода на процеса,
също имат своето влияние (но са били напълно пренебрегнати), макар точно те да
имат голямо значение за формиране на извода дали той следва да бъде изолиран в
затворническа среда и да търпи ефективно наказание или в същата степен не само
неговото поправяне, изведено като основна цел в чл. 66 ал. 1 от НК, но и
останалите цели по чл. 36 от НК могат да бъдат успешно постигнати.
Деянието действително е тежко, но непредпазливо и за него е било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 2 години. То е изолирана проява в житейски път на
подсъдимия. Деецът е неосъждан,
с положителни характеристични данни, не е бил санкциониран за други, съотносими
към предмета на престъплението, нарушения по ЗДвП. Демонстрирал е критичното си отношение, а
фаталният инцидент, при който са били увредени пострадалите и последвалия
съдебният процес явно са предизвикали поправителен ефект. Затова ми е невъзможно да се съглася, че
неговото поправяне, което е изведено като основна цел в текста на чл. 66 от НК
и без да се пренебрегват останалите, е единствено възможно чрез изолация в
затворническа среда. Намирам, че в
същата степен, при това едновременно, всички цели на чл. 36 от НК могат да
бъдат реализирани с отлагане изпълнението на наказанието за максимално
предвидения 5 годишен срок. От друга
страна считам, че изтъкнатата опасност като водач с оглед вида и характера на
нарушението, касаещо режима на скоростта, която допълнително и без сериозни
аргументи е пресилена и доближена до евентуален умисъл, може ефективно да бъде
преодоляна с по-висок срок на лишаването от правоуправление. Обратното, както е прието от мнозинството,
води до обезмисляне съществуването на чл. 66 ал. 1 от
НК, толериране на откази за прилагането му при деяния с тежки резултати,
какъвто разум не е вложен от законодателя, както и по-важното – до акцентиране
върху онзи аспект от наказанието, свеждащ се само до възмездие и гола превенция
при игнориране на другия аспект – за легитимиране на хуманната идея за превъзпитание.
По изложените съображения подписах касационното решение с особено мнение.
Съдия Биляна Чочева: