Р Е Ш Е Н И Е   № 215   гр.София, 28 май  2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и девети април   две хиляди и девета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:    ЮРИЙ КРЪСТЕВ                                                                         ЕЛЕНА АВДЕВА                                                                                                                                              със секретар   Кристина Павлова при участието на прокурора    АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)    ЛИДИЯ СТОЯНОВА нак.общ характер  дело № 168/2009 година, за да се произнесе, взе предвид:   Касационното производство е образувано по жалбата на подсъдимия-чрез защитника, М. З. О. против решение № 150/26.02.2009 год. по въззивно нохд № 147/2008 год. на Военно-апелативния съд на Република България, в която се поддържат доводи за нарушение на закона, обосновани с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Прави се искане за отмяна и връщане за ново разглеждане и алтернативно-за признаването му за невинен и оправдаване по предявеното обвинение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че доводите са неоснователни, защото не са допуснати конкретизираните нарушения на процесуалните правила, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Военно-апелативният съд на Република България с обжалваното решение по въззивно нохд № 147/2008 год. потвърдил присъда № 93/30.10.2008 год. по нохд № 93/2008 год. на Пловдивския военен съд, с която признал подсъдимия О за виновен в това, че на 22.06.2008 год. в гр. П. управлявал МПС с концентрация на алкохол над 1,2 ‰ – 1,56‰, установено по надлежния ред с техническо средство и на основание чл.343Б, ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 3 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Приложил чл.343Г вр.чл.37, ал.1, т.7 НК и лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 8 месеца от влизане на присъдата в сила и чл.59, ал.3 НК за времето, през което е бил лишен по административен ред от това право. Произнесъл се и по въпроса за разноските. Въззивният съд възприел изцяло установената фактическа обстановка, че на посочената дата подсъдимият след като извършил няколко нарушения на правилата за движение при управлението на личния си лек автомобил бил спрян за проверка от представител на КАТ принудително, а обстоятелството, че лъхал на алкохол било още едно от основанията да му бъде извършена и проверка с техническо средство. Това станало по предвидения начин с алкотест „Д” 7410 с фабричен № 0* преминал успешно проверка на 06.03.2008 год. с потвърдена техническа годност за установяване употреба на алкохол към 22.06.2008 год. от лаборатория за проверка, оправомощена за извършване на такава последваща проверка към ГД”Полиция”, София.становен е и резултатът 1,56‰, като подсъдимият заявил отказа си да бъде извършена проверка на резултата, както при подписването на съставения му акт за установяване на административно нарушение, така и в лично връчения му от актосъставителя талон за медицинско изследване в конкретно посоченото медицинско заведение, което записал саморъчно. При констатиране на нарушението освен актосъставителя присъствал и друг служител на КАТ, който се намирал на близък пункт по служба, но който напуснал във връзка с евентуалната необходимост от оказване на съдействие при извършване на проверка на нарушителя, включително и при тази с техническото средство за установяване наличието на алкохол. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че въззивният съд допуснал съществени нарушения на процесуалните правила като е утвърдил първоинстанционният съдебен акт въпреки процесуалната му дейност, с която е нарушил процесуалните му права. Правилно инстанциите по същество са отказали да допуснат съдебно-медицинска експертиза със задача да даде заключение въз основа обясненията на подсъдимия, че се е чувствал бодър и годен да управлява МПС, тъй като проверката е била извършена рано сутринта, а употребеният от него алкохол-бира, е бил в малко количество вечерта на предишния съд. Съдът е този, който има право да прецени необходимостта да се допусне и назначи експертиза и то само в случаите, когато следва да бъдат изяснени обстоятелства, за които са необходими специални знания и е задължителна, когато съществува съмнение относно някои от предвидените в чл.144, ал.2 НПК обстоятелства от значение за правилното решаване на делото. Извършената на подсъдимия проверка е след констатирани няколко нарушения на правилата за движение и необходимостта да бъде принудително спрян, поради отказа му да се подчини на подавания по предвидения ред сигнал от страна на компетентния да направи това свидетел Т, движещ се след него с поверения му служебен мотоциклет. Изводът за употреба на алкохол не е направен само въз основа на констатацията, че „лъха на алкохол”, а след проверка съобразно инструкцията за употреба на техническото средство, което поради познаване на възможностите му подсъдимият е направил опит да осуети това да стане успешно на два пъти и вярно отчитане след третия опит, при който на дисплея е отчетено наличието на алкохол 1,56‰. Представеният талон за медицинско изследване не е бил приет от подсъдимия, но въпреки отразеното от него саморъчно „че не желае да дава кръв” и съответното съдържание и на съставения акт представлява отказ от негова страна от правото му да оспори верността на резултата от техническото средство, с което сам се е поставил в невъзможност да го опровергае. Отказът от право, което законът му е предоставил, е доброволен-според решението на правоимащия-подсъдимия О. , и не го поставя в някакво по-благоприятно положение в сравнение с останалите нарушители при аналогични ситуации, за да се допускат в по-късен момент доказателства, с които да опровергае констатираните по предвидения ред нарушения на правилата за движение. Ако е имал съмнение в достоверността на резултата в пълна степен е могъл не само да го заяви и оспори, но и да упражни правото си да му бъде взета кръв за изследване, както и да му бъде извършено медицинско изследване от компетентни специалисти в болнично заведение, което той не е направил. Само на твърдяно от него адекватно, несъответно на повлиян от алкохол човек поведение или на съпругата му експертът не би могъл да даде заключение, което да се приеме като годно доказателство за оневиняването му. Правилно въззивният съд е отказал да възприеме като основателно и твърдението, че няма годен акт за установяване на административно нарушение. От съдържанието му е видно, че отговаря на изискванията да съдържа предвидените реквизити, не е оспорено нито съдържанието, нито факта на съставянето му при констатиране на нарушението, както и наличието не само на актосъставителя, но и на другия представител на КАТ-св. Ковачев, чиито показания правилно са приети като добросъвестни, последователни и годни да установят обстоятелствата от относимите към предмета на доказване – присъствал е при извършване на проверката с техническото средства и установяване наличието на алкохол и е очевидец на други от извършените и отразени в акта нарушения, както и при съставянето му. Наличието на отразяване с различен цвят на химикала при изписване някои елементи нямат значение на опровергаващи основните констатации за констатираните нарушения, за техния автор, за времето и мястото на извършването им, поради което с оглед и заключението на графологическата експертиза, имаща предвид и показанията на свидетелите, че изписването на част от съдържанието в акта с различен от първоначалния химикал е поради свършване на пастата в единия от тях/черния/ е направен извод, че по своето съдържание актът не е опорочен, макар и някои(макар и несъществени елементи) да са изписани с различен цвят. Неоснователно е твърдението, че показанията на свидетелите Т са противоречиви, поради което е следвало да бъдат отхвърлени като негодни доказателствени средства. Наличието на различия, каквито действително са налице, не се отнасят за факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване. Не всяко противоречие в събраните доказателствени материали след като е отстранено по предвидения процесуален ред задължително е основание да бъде определено като съществено и да ги определи като негодни, какъвто е и настоящия случай. С отказа да бъде възприето възражението като неоснователно по изложените съображения не е допуснато нарушение на процесуалните права. Посочени са въпроси в жалбата, на които актосъставителя е бил длъжен, но не е дал отговор. С оглед съдържанието им това не е от негова компетентност, с която той се е съобразил като е изпълнил само своите задължения по закон – да констатира нарушенията, да състави акт, да предостави талон за медицинско изследване и да осигури в пълна степен възможност на нарушителя да се запознае със съдържанието им, да изрази становището си и да ги подпише.пражняването на правото да се яви в медицинско заведение, конкретно посочено и в конкретно определеното време е лично право на нарушителя, за което е бил уведомен и ако го беше упражнил можеше компетентните медицински лица да дадат търсените отговори като извършат проверка на необходимите медицински показатели чрез личен контакт и разпит, които, съпоставени с резултата от изследването на кръвта и останалите относими обстоятелства, съдържащи се в доказателствения материал, да дадат възможност на съда да отговори правилно на въпросите по чл.301 НПК. В зависимост от оценката с оглед действителния им смисъл можеха да доведат и до искания от подсъдимия и защитника му резултат – да бъде оправдан. Обективираното поведение на подсъдимия към момента на извършване на деянието е основанието въззивният съд, основавайки се и на действителния смисъл на събраните по предвидения процесуален ред доказателствени материали за останалите относими към предмета на доказване обстоятелства, да направи единствения възможен правен извод, че подсъдимият е извършил престъпление, което законосъобразно е квалифицирано по чл.343Б, ал.1 НК. Предвид изложеното за липса на касационни основания за отмяна или изменение на въззивното решение то следва да бъде оставено в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 150/26.02.2009 год. по въззивно нохд № 147/2008 год. на Военно-апелативния съд на Република България. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: