Р Е Ш Е Н И Е № 121 гр. София, 23.03.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публичното заседание на седми март през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИО ПЪРВАНОВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ при участието на секретаря Райна Пенкова като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. дело № 1428 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване на въззивно решение от 23.11.2010 г. по гр. д. № 3249/2006 г. на Софийския градски съд, ГК, ІV – „Б” състав, с което е: - отменено решението от 05.12.2005 г. по гр. д. № 11537/2004 г. на Софийския районен съд, ГК, 47 състав в обжалваната от Д. П. П. част, в която е отхвърлен предявеният от нея против Н. В. В. (починал в хода на делото и заместен от неговите наследници – В. Н. В., Г. Н. В. и А. Н. В., последната действаща чрез нейната майка и законна представителка Л. Д. Н.) иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договора от 16.02.1995 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен в нотариален акт № **/**** г. на нотариуса при Софийски РС в частта, в която Г. П. А. е прехвърлил на Н. В. В.(бивш съпруг на приобретателката по договора Ю. Г. В.) 1/12 идеална част от недвижим имот, ведно с принадлежности, като вместо това е постановил друго такова в посочената му част, с което договорът е развален, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за така прехвърлената 1/12 идеална част от имота; - отменено решението от 05.12.2005 г. по гр. д. № 11537/2004 г. на Софийския районен съд, ГК, 47 състав в обжалваната от Ю. Г. В. част, в която на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е развален описаният по – горе договор в частта, в която Г. П. А. е прехвърлил на дъщеря си Ю. Г. В. 1/12 идеална част от посочения недвижим имот и вместо това е постановено друго такова в тази му част, с което предявеният от Д. П. П. против Ю. Г. В. иск за разваляне на договора в съответната му част (за въпросната 1/12 ид. ч.), е отхвърлен; - оставено в сила решението от 05.12.2005 г. по гр. д. № 11537/2004 г. на Софийския районен съд, ГК, 47 състав в останалата му обжалвана от Д. П. П. част, в която искът й против Н. В. В. и Ю. Г. В. по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора е отхвърлен за прехвърлените 5/12 идеални части от имота; - констатирано, че решението от 05.12.2005г. по гр. д. №11537/2004г. на Софийския районен съд, ГК, 47 състав е влязло в сила, като необжалвано, в частта, в която е развален договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане относно отчуждената от Г. П. А. на Н. В. В. 1/12 ид. част от имота. Обжалването е допуснато по материалноправния въпрос за вещно-прехвърлителното действие на спогодбата между съпрузите, обективирана в одобрено от съда споразумение помежду им за уреждане на имуществените отношения, с което идеална част от недвижим имот, придобита през време на брака, се прехвърля и става собственост на единия от съпрузите и по процесуалния въпрос за предметните предели на произнасянето на въззивния съд, очертани от правния интерес на лице - което е придобило в пълен обем правата, предмет на защита по делото - да атакува изцяло решението по делото, с което придобивното основание се заличава с обратна сила. По поставения материалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че одобреното от брачния съд споразумение, с което страните в процеса се съгласяват да уредят отношенията си във връзка с имуществата, придобити по време на брака посредством възмезден придобивен способ, като ликвидират съсобствеността върху тях, поражда вещно – прехвърлително действие. По своята същност то представлява спогодба за делба, тъй като делба е всеки договор, който има за последица намаляването на броя на съсобствениците. Затова в тези случаи не се прилагат установените изисквания в чл. 18 ЗЗД за сключване на прехвърлителни сделки във формата на нотариален акт. Одобреното споразумение в тази му част поражда правни последици и прехвърля собствеността върху обектите, предмет на споразумението за делба. Същността на всяка делба се корени в това, че посредством нея се намалява броя на съсобствениците, като едно от средствата за ликвидиране на имуществената общност. Затова е без значение обемът на придобитите права, които са предмет на спогодбата – било то цяла вещ или идеална част от такава, след като чрез съглашението се постига визираната по – горе цел (намалява се броят на съсобствениците). Необходимо и достатъчно за настъпване на прехвърлителното действие на одобрената от брачния съд спогодба по отношение разпореждането от съпрузите с имущества, придобити в режим на СИО, чрез ликвидиране на съсобствеността, е изискването за съгласие на договарящите, което да е изразено писмено. По поставения процесуален въпрос Върховният касационен съд намира, че заявеното от ищеца спорно право обуславя процесуалната легитимация на страните по делото. Ответник по делото е страната по правоотношението, която според фактическото твърдение на ищеца предизвиква правния спор, който засяга породеното от това правоотношение субективно материално право, което неоснователно се претендира, а не съществува, респ. неоснователно се отрича, а съществува). Това е длъжникът или неговия правоприемник. Ползващото се от договора лице (съпруг на приобретателя) участва като страна в процеса, за да бъде обвързан от правните последици на решението, но това лице не е длъжник. Въпросът дали то изпълнява, или не договора е ирелевантен за спора за развалянето му, по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Затова то като ответник има интерес да се брани срещу претендираното неизпълнение на задълженията по договора. Когато ползващото се от договора лице се разпоредило със своята част преди предявяването на иска за разваляне на договора, легитимиран да участва в процеса като ответник e неговият частен правоприемник, в случая това е неговата съпруга – длъжницата по договора, която е конституирана като главна страна. В това си качество тя може да обжалва всяко неизгодно за ползващото се лице съдебно решение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбите и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира основателни жалбите на ответниците поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че извършената в брачния процес между приобретателката по договора (Ю. В.) и нейния съпруг тогава Н. В. делба – спогодба на придобитото в режим на съпружеска имуществена общност имущество, включващо процесните 4/6 ид. ч. от недвижимия имот, няма правно действие. Това е така, защото предмет на спогодбата не могат да бъдат идеални части от имота, които да бъдат поставени в дял и изключителна собственост на единия от съпрузите - от една страна и защото се касае за прехвърляне на притежаваните от съпруга Н. В. 2/6 ид. части от имота, чийто транслативен ефект може да бъде осъществен само чрез нотариална сделка – от друга страна. Счел е, че валидността на спогодбата в бракоразводния процес е предпоставена от това дали нейн предмет е имота в неговата цялост или не, тъй като крайната цел на делбата е да ликвидира съсобствеността върху една имуществена общност, което в случая не се постига. Липсва предписаната от закона (чл. 18 ЗЗД) форма на прехвърлителната сделка, която одобреното от съда по реда на чл. 101 от СК (отм.) споразумение не може да замести и не може да обоснове настъпване на правните последици по преминаване на имуществото в обем от 2/6 ид. ч. (след трансформацията му от СИО в обикновена съсобственост), от съпруга към съпругата. По съображения, че срещу първоинстанционното решение в частта, в която е постановено разваляне на договора относно притежаваните от Н. В. права върху 1/12 ид. ч. от процесния имот не е постъпила жалба от последния въззивният съд е счел, че атакуваното пред него решение в тази му част, е влязло в сила. Съдът е намерил за неоснователен иска за разваляне на договора, поради неизпълнението му от страна на приобретателката Ю. В. в частта на придобитите от последната права върху имота. Приел е, че Н. В. (съпруг на приобретателя по сделката към датата на извършването й) не е изпълнявал задълженията си по договора (наред с Ю. В.), изпълнението от страна на която не го освобождава от дължимия от него резултат (грижа и издръжка – лично или чрез трето лице, към прехвърлителя) при условие, че бракът помежду им бил прекратен през време на действието на договора. Затова искът, предявен срещу ответника Н. В., е уважен с разваляне на договора в частта на прехвърлянето на 1/12 ид. ч. от имота. С оглед дадения по-горе отговор на повдигнатите правни въпроси незаконосъобразно въззивният не е зачел прехвърлителното действие на извършената спогодба между съпрузите, материализирана в подписаното от тях и одобрено от съда споразумение по чл. 101 СК (отм.) относно отчуждените права върху недвижимия имот. С това съпругата – длъжник е придобила изцяло правата, предмет на разпореждане по алеаторния договор. Вън от изложеното обаче, длъжник по това съглашение е само страната – т. е. приобретателката Ю. В., дори и към датата на извършването му да е в брак. Нейният съпруг е ползващо се от договора лице и неговото неизпълнение на задължението за издръжка и гледане, е правноирелевантно (защото по правило изпълнение от него не може да се очаква) и не може да предизвика разваляне на договора. Обратното – неговото изпълнение освобождава приобретателя от задължението му по договора. Ето защо, дори и бракът между длъжника и неговия съпруг да е прекратен с развод през време на действие на договора и правата върху имота, които са предмет на алеаторния договор, да са преминали изцяло в патримониума на длъжника, той единствен е задължен да престира по договора. Събраните по делото доказателства установяват по несъмнен начин, че дъщерята на прехвърлителя – ответницата Ю. В. е изпълнявала надлежно задълженията си да го гледа и издържа изцяло (доколкото с постигнатото между страните съгласие не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, поради което се дължи цялата необходима издръжка и всички необходими грижи). Налице е точно изпълнение от страна на длъжника по алеторния договор, което не позволява да се упражни успешно конститутивния иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за развалянето му. По отношение обема на правата, предмет на искова защита. Правото да се иска разваляне на договора за издръжка и гледане, поради неизпълнение е имуществено и като такова е наследимо. Всеки от наследниците може да упражни това право в обема на наследствения си дял, при което договорът следва да се развали за съответната част (така Решение № 467 от 18.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1706/2009 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК). Ищцата е наследник на починалия преди извършване на процесната сделка син на прехвърлителя, като последният има още едно дете – дъщеря, ответницата Ю. В.. Предмет на прехвърляне по договора са 4/6 идеални части от имот. Ето защо, ищцата е активно легитимирана да иска развалянето на договора не изцяло, а само за своята наследствена част от имота – т. е. за 2/6 идеални части. Това е съответстващата на наследствения й дял част от нереализираното приживе от прехвърлителя по договора притезание за развалянето му. Тъй като обаче предявеният иск е за разваляне изцяло на договора без да се отчитат правата на ищцата за това, настоящата инстанция намира, че предмет на искова защита в случая с конститутивния иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД могат да бъдат само 2/6 ид. части от прехвърления имот. Другите 2/6 ид. части, съответстващи на наследствения дял на второто дете на починалия прехвърлител – ответницата Ю. В., не могат да бъдат заявени с иск, чрез упражняване на потестативното право за разваляне на договора по отношение на тях (защото принципното положение е, че никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, съгласно чл. 15, ал. 2 ГПК - отм., чл. 26, ал. 2 ГПК). Затова предявеният иск за тези 2/6 ид. части от имота е недопустим. Това налага постановеното по него решение да бъде обезсилено, на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, а производството по него - прекратено. За съответстващите на наследствения на ищцата дял 2/6 идеални части от прехвърлените права по алеаторния договор, не се установява неизпълнение на задълженията на длъжника (ответницата Ю. В.). Затова предявеният иск по чл. 87, ал.3 ЗЗД за тези 2/6 ид. части е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, което предпоставя отмяната на въззивното решение в тази му част. При този изход на спора ищцата следва да бъде осъдена да заплати, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответницата Ю. В. сумата от 1 166 лв., а на останалите ответници – сумата от 293 лв., съставляващи сторени от всички тях разноски за производството по делото. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решението от 23.11.2010 г. по гр. д. № 3249/2006 г. на Софийския градски съд, ГК, ІV – „Б” състав в частта, в която е разгледан предявен иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на алеаторен договор от 16.02.1995 г. за 2/6 идеални части от прехвърления недвижим имот с нотариален акт № **/**** г. на нотариуса при Софийски РС. ПРЕКРАТЯВА производството по предявения иск в тази част. ОТМЕНЯ решението в останалата част и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. П. П. от [населено място] срещу Ю. Г. В, В. Н. В., Г. Н. В.и А. Н. В., всички от [населено място] иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на горния договор за останалите 2/6 идеални части от прехвърления имот. ОСЪЖДА Д. П. П. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] с Е. [ЕГН] да заплати, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сторените от ответниците разноски по делото, както следва : на Ю. Г. В. сумата от 1 166 (хиляда сто шестдесет и шест) лева и на В. Н. В., Г. Н. В. и А. Н. В. – сумата от 293 (двеста деветдесет и три) лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.