6 6 Р Е Ш Е Н И Е № 126 София, 07 октомври 2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на единадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Галина Стоянова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 507 по описа за 2020 година. Производството е по реда на глава двадесет и трета от НПК, образувано по касационна жалба на подсъдимия И. Т. И., подадена чрез неговия защитник – адв.В. Б., против решение № 95 от 10.03.2020 г., постановено по внохд № 1277/19 г. на Апелативния съд-София. С жалбата са ангажирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК с алтернативни искания за оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане от САС. Пред ВКС подсъдимият и защитата му поддържат жалбата. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение САС изменил присъдата по нохд № 369/17 г. на ОС-Кюстендил като я отменил в частта на осъждането на подсъдимия И. по чл.206, ал.3, пр.1, връзка с ал.1, пр.1 и чл.26 от НК; на наложеното наказание на основание така приложения закон, на оправдаване на подсъдимия за разликата над 726 450,86 лева до 745 925,96 лева; на оправдаването на подсъдимия по обвинението по чл.253, ал.5, връзка с ал.3, т.2, вр.с ал.2, пр.2, вр.с ал.1, пр.1 и 2 от НК и вместо това осъдил подсъдимия И. на основание чл.253, ал.3, т.2, връзка с ал.1, пр.1 и чл.54 от НК на три години лишаване от свобода с отлагане изпълнението му за срок от пет години. На основание чл.253, ал.6 от НК подсъдимият е осъден да заплати в полза на държавата равностойността на предмета на престъпление – 745 970,96 лева. Със същото решение подсъдимият е оправдан, както следва: - по обвинението по т.т.6 и 24 от обвинителния акт; по обвинението престъплението да е в „особено големи размери“ и да представлява „особено тежък случай“; за формите на изпълнително деяние „получил“ и „използвал“ имущество; за съзнаване на престъпния произход на имуществото към „момента на получаването му“; за това, че „извършил сделка“ с имущество и за това престъплението да е продължавано – по квалификацията по чл.253, ал.5, връзка с ал.2, пр.2 и 4, вр.с ал.1, пр.2 и чл.26, ал.1 от НК. Подсъдимият е оправдан и за разликата в сумата по т.10 от обвинителния акт и по квалификацията на предикатното престъпление по чл.217, ал.4 от НК. В останалата част – по разноските, присъдата на КОС е потвърдена. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Пределите на настоящата касационна проверка са стеснени, предвид инициативата за образуване на производството пред ВКС и съображенията, изложени в жалбата. Доколкото е оспорена само осъдителната част на съдебния акт, тъкмо тя и подлежи на проверка в рамките на Глава двадесет и трета от НПК. Жалбата на подсъдимия е частично основателна. Налице е касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, като допуснатите от САС съществени нарушения на процесуални правила са отстраними. Приетата от окръжния съд фактическа обстановка е допълнена от въззивния съд с необходимите и релевантни фактически положения, след което съдът е пристъпил към излагане на приетите за установени от него фактически положения (л.4 от мотивите на решението). Макар и да е използван термина „допълване“, очевидно е, че е налице хипотезата на чл.316 от НПК, съгласно която въззивният съд може да приема нови фактически положения. Доколкото пред последния не е развито съдебно следствие, приетите от САС нови фактически положения се основават на извършената от него собствена оценка на доказателствената съвкупност, събрана от първоинстанционния съд. По-важно е друго, в случаите когато въззивният съд приема нови фактически положения, той е длъжен да ги очертае, да посочи доказателствената им основа и защити съответствието им с пределите на наказателния процес, определени с внесения в съда обвинителен акт. Тъкмо това липсва в коментираните мотиви на САС, като „допълненията“ по фактите не са ясно посочени от САС, липсва доказателствената им основа, както и съображения относно процесуалната им допустимост с оглед на пределите на внесеното обвинение. Тази непълнота на мотивите злепоставя изводите по фактите, приети за установени от въззивната инстанция и препятства проверката на настоящата инстанция. САС е подчертал (л.8 от мотивите на решението), че „в една част от пълномощните било вписано право на пълномощника да получи от името на собственика еднократното обезщетение по сключения договор с ЕАД и задължение след това да предаде обезщетението на собственика“. Все в тази връзка, на същото място е отразено, че „комплекти документи за дадени имоти са подготвени без собственика реално да е подписал пълномощно“. Така приетото разкрива, че въззивният съд е установил, че не по всички пълномощни пълномощниците са поели задължение да предадат обезщетението на собственика и са налице случаи, в които те въобще не са получили представителна власт от собствениците на земи. Обобщено, от изложените съображения на САС произтича, че П. Т. Т., М. Р. Ш. и Т. Л. Х. не са били пълномощници на всички физически лица, с които са сключени договорите с ЕАД, а отделно - по отношение на част от тях не са поемани задължения да им изплащат обезщетенията, надлежно преведени от ЕАД. Фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт относно предикатното престъпление (л.26 от обстоятелствената част на обвинителния акт) указват на следното: че при сключване на договорите с ЕАД Т., Ш. и Х. са били пълномощници на собствениците на земеделски земи..и след като са установили фактическа власт върху паричните средства и вместо да изпълнят задължението си съгласно подписаните от тях договори за предаване на тези средства на собствениците на земеделски земи, са дали пълномощни на подсъдимия да се разпорежда с тях…като съзнателно са действали против законните интереси на представляваните от тях физически лица, както и това, че предиката е извършен от посочените три лица. Съобразяването на току-що казаното е задължавало въззивния съд да вземе изрично отношение по това, парите, предназначени за лицата, които не са упълномощили Т., Ш. и Х. въобще, както и тези, по отношение на които последните трима не са поемали задължение да преведат обезщетенията, включени ли са в предмета на престъплението по чл. 253 от НК и имат ли незаконен произход в резултат на действията на Т., Ш. и Х.. На следващо място, от мотивите на решението е видно, че известна част от доказателствата не са приобщени от първоинстанционния съд – показанията на свидетелите А. Х., А. В., Б. Т., Д. К., Добра В. и други (л. 20). Доколкото пред въззивния съд не е проведено въззивно следствие въобще, показанията на очертаната от него група свидетели не са част от доказателствената съвкупност по делото. Сериозно спорно е, дали въобще е възможно в мотивите на съдебен акт изброяването на доказателства да приключва по начина сторен от САС (и други). САС е прав в това, че КОС не е имал право да цени доказателства, които не са надлежно събрани. Но е пропуснал да вземе отношение по това, същите доказателства необходими ли са за изясняване на фактите от кръга по чл.102 от НПК, очертан с обвинителния акт. По сходен начин стоят нещата и с показанията на Т. Л. Х. (л. 21 – 22). Обстоятелството, че при първото първоинстанционно разглеждане на делото (а към настоящата касационна проверка процесуалното развитието на делото очертава две първоинстанционни и две въззивни разглеждания) показанията на коментирания свидетел, дадени от него на досъдебното производство, не са приобщени от съда поради позицията на защитника на подсъдимия, не освобождава КОС (при второто разглеждане на делото) от задължението да събере всички доказателства по предвидения в НПК ред, както правилно е отбелязал и въззивния съд, оценявайки дейността на КОС. САС е следвало да отстрани нарушението, допуснато от първата инстанция и предприеме необходимото за приобщаване на показанията на Х., а не да презумпира идентична позиция на защитника на подсъдимия, каквото всъщност е сторил. Още по-малко е могъл преждевременно да вземе отношение по необходимостта от тези доказателствата, каквото е сторил. При оценката на фактите обуславящи предиката на престъплението по чл.253 от НК, САС е извел правна квалификация по чл.217, ал.2 от НК, но изложените от него съображения сочат на съществено противоречие във волята на съда. На л.33,34 от мотивите формално е утвърдена злоупотреба с доверие от страна на пълномощниците с доверието на упълномощителите собственици на земи, както и това, че първите съзнателно са действали срещу интересите на упълномощителите, които според дадените им пълномощни, след като получат обезщетенията е трябвало да им ги предоставят. По-нататък обаче – л.35 и сл., съдът в детайли е защитил теза указваща на измамливо поведение от страна на пълномощниците и подсъдимия, щом се твърди, че изначално е нямало воля за предоставяне на обезщетенията на заитересованите физически лица. Тук е мястото да се каже, че въззивният съд е бил длъжен да вземе отношение, с оглед на конкретния случай - обвързан ли е съдът от правната квалификация, дадена от прокурора на фактите, релевирани от него като предикатно престъпление или има право да направи друга правна оценка на същите факти; процесуално допустимо ли е оправдаване по правната квалификация на предикатната дейност, определена от прокурора. Предвид изложеното делото следва да се върне за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуални правила засягащи дейността по доказателствата, пълното, обективно и всестранно изясняване на фактите от кръга по чл.102 от НПК, пълнотата, яснотата и безпротиворечивостта на мотивите на съдебния акт. Констатираното касационно основание препятства ВКС да даде отговор на възраженията на подсъдимия по приложението на закона, които следва да получат убедителен такъв при новото разглеждане на делото. Ето защо на основание чл.354, ал.3, т.2, във връзка с чл.355,ал.1, т.т.1 и 3 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 95 от 10.03.2020 г., постановено по внохд № 1277/19 г. на Софийския апелативен съд в следните части: - В частта, с която подсъдимият И. Т. И. е осъден на основание чл.253,ал.3, т.2, във връзка с ал.1, пр.1 и чл.54 от НК на три години лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от пет години; - В частта, с която на основание чл.253, ал.6 от НК подсъдимият И. Т. И. е осъден да заплати равностойността на предмета престъплението – сумата от 745 970,96 лева, в полза на държавата. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане в отменените части от друг състав на въззивният съд, от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: