Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нарушено право на участие * отмяна-ненадлежно представителство * отмяна-нови писмени доказателства * отмяна-нови обстоятелства


2
Р Е Ш Е Н И Е

№ 425

гр. София, 17.10. 2012 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 739 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 2 – ал. 4 от ГПК.
Образувано е по молба на Д. К. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № ІІ-78-126/07.06.2010 г. по гр. дело № 40466/2009 г. на Софийския районен съд, с което е признато за установено, на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, че молителят дължи на ищеца [фирма] следните суми: сумата 1 864.60 лв. – стойността на потребена от молителя-ответник топлинна енергия за периода месец декември 2005 г. – месец април 2008 г. и сумата 393.43 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.02.2006 г. – 26.03.2009 г., и молителят-ответник е осъден да заплати на ищеца сумата 924.42 лв. – разноски за производството, като решението е постановено при участието на трето лице – подпомагаща ищеца страна – [фирма].
В молбата се навежда основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 1 от ГПК, като се поддържа, че молителят не е участвал в образуваното срещу него исково производство, тъй като не е бил уведомен за образуването му. В тази връзка се изтъква, че без изрично разпореждане на съда е било извършено връчване на преписите от исковата молба и приложенията й чрез залепване на уведомление от връчителя по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК. Преди това връчителят не бил направил усилия да връчи съобщението и книжата лично на молителя, не разговарял със съседи и не събрал никакви сведения относно личността и местонахождението на молителя, дали той пребивава и живее на адреса, като и съдът не установил тези обстоятелства по чл. 47, ал. 4 от ГПК. Поддържа се и че връчителят не залепил уведомлението на видно и сигурно място. Сочи се и че назначеният особен представител на молителя следвало да обжалва неправилното решение. В молбата се навежда и основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, като се поддържа, че молителят не бил собственик или ползвател на жилището на същия адрес, а следователно – не бил и ползвател на топлинна енергия през процесния период. В тази връзка са представени писмени доказателства.
Ответниците по молбата за отмяна – ищецът [фирма] и третото лице-помагач [фирма] не са подали отговори в срока за това, не заявяват становища по молбата и в съдебното заседание.
Молбата е процесуално допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна.
Видно от уведомлението и разписката на лист 1 от делото, уведомлението е било залепено по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК на видно място – на входната врата на блока, след като връчителят е посетил адреса на три различни дати 20.09.2009 г., 02.10.2009 г. и 25.10.2009 г. и не е намерил там молителя или друго лице, което да получи съобщението и съдебните книжа. В уведомлението е посочено и че връчителят не е могъл да установи дали молителят живее на адреса, защото входната врата е с чип и връчителят не може да влезе. При това положение настоящият съдебен състав намира, че предпоставките за връчване чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 и ал. 4 от ГПК са били налице – молителят не е бил намерен от връчителя на адреса, а следователно – не е и пребивавал на този адрес в период от време, по-голям от един месец, като връчителят не е намерил и друго лице от адреса по чл. 46 от ГПК, което да е съгласно да получи съобщението и съдебните книжа – преписите от исковата молба и приложенията й. Действително, липсва изрично разпореждане на съда по чл. 43, ал. 2, пр. 2 от ГПК, връчването да бъде извършено чрез залепване, но от извършените по-нататъшни процесуални действия на съда е очевидно, че той макар и впоследствие е извършил горната преценка за наличието на предпоставките по чл. 47, ал. 1 и ал. 4 от ГПК. В тази връзка следва да се отбележи и че разпореждането на съда по чл. 43, ал. 2 от ГПК има за адресат единствено връчителя, комуто се указва по кой начин да извърши връчването, а ако последното е вече извършено по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК, няма пречка съдът и впоследствие да прецени неговата редовност. В случая съдът, като е извършил тази последваща преценка и е приел (както и настоящият съдебен състав) връчването чрез залепване на уведомление за редовно, и след като е бил изтекъл и двуседмичният срок по 47, ал. 2 от ГПК, в който молителят не се е явил в канцеларията на съда да получи книжата, съдът е поискал от ищеца да представи справка за адреса на молителя, от която е видно, че постоянният и настоящ адрес на молителя съвпадат с адреса, на който той не е бил намерен повече от един месец, поради което съдът е назначил и посоченият от САК адвокат за особен представител на молителя по делото – на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК. Процесуалното поведение на особения представител, включително изтъкваното в молба за отмяна такова – че в случая той не е обжалвал неизгодното за молителя първоинстанционно решение, не представлява основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, нито по чл. 303, ал. 1, т. 6 от ГПК, която разпоредба също се сочи от молителя.
От горното следва, че не са налице сочените от молителя нарушения на процесуалните правила за връчване на съобщения и съдебни книжа и че молителят не е бил лишен от възможността да участва по делото, т.е. не е налице наведеното основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК.
Не е налице и наведеното основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Твърдяното от молителя обстоятелство, че той не е собственик или ползвател на топлоснабденото жилище, а следователно – не бил и ползвател на топлинна енергия през процесния период, очевидно му е било известно при решаването на делото, поради което това обстоятелство не е ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Не са нови и представените в тази връзка писмени доказателства – бракоразводното решение от 20.04.1988 г., влязло в сила на същата дата, издаденото въз основа на него удостоверение за семейно положение и договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 13.07.1988 г., с които молителят, респ. назначеният му особен представител са могли да се снабдят своевременно в течение на производството по делото, при полагане на дължимата грижа за това. Отделно от това, твърдението на молителя, че повече от 30 години той не бил ползвал топлинна енергия като абонат на ищеца в топлоснабденото жилището, където са неговите постоянен и настоящ адрес, противоречи на твърдението му, че на този адрес са могли да му бъдат връчени лично или чрез други лица по чл. 46 от ГПК съдебните книжа по делото.
По изложените съображения, тъй като не са налице наведените от молителя основания по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ГПК, молбата за отмяна на влязлото в сила решение следва да се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. К. Д. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ГПК на влязлото в сила решение № ІІ-78-126/07.06.2010 г., постановено по гр. дело № 40466/2009 г. на Софийския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.