4 Р Е Ш Е Н И Е № 801 София, 16.03.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в съдебно заседание на шестнадесети декември двехиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА ЕМИЛ ТОМОВ при участието на секретаря Росица Иванова изслуша докладваното от председателя /съдията/ СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.д. № 1664/2010 година. Производството е образувано по молба на Б. П. Н. от[населено място] за отмяна на влязлото в сила решение от 21.12.2009 г. по гр.д. № 2289/2009 г. на Софийски градски съд, ІV – В отделение, с което е оставено в сила решение от 30.06.2008 г. по гр.д. № 20004/2007 г. на Софийски районен съд, 25 състав в частта, с която са отхвърлени предявените от Б. П. Н. против Б. Й. П. искове по чл. 45 ЗЗД за причинени в собственото му жилище наводнения през 2005 г. за сумата от 55 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди и през 2006 г. за сумата от 50 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди. В молбата за отмяна се излагат общи оплаквания за незаконосъобразност, основаващи се на твърдения за нарушения на процесуалните правила вследствие, на които според молителя е бил лишен от участие в делото. Страната поддържа, че съдържащите се в молбата обстоятелства обуславят приложението на чл. 303, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 5 ГПК, поради което иска отмяна на въззивното решение. Ответниците Б. Й. П. и Ц. Ц. А. не са взели становище. Молбата е процесуално допустима, подадена е в срок и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна. С изложението в обстоятелствената й част фактически се развиват доводи за нарушения на процесуални правила някои, от които са относими към производствата по чл. 151 ГПК, чл. 247 и чл. 250 ГПК, а другите са насочени към обосноваване на общи оплаквания за незаконосъобразност, предмет на инстанционното разглеждане на делото пред касационния съд. Така въведените доводи не обосновават приложно поле на основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК. Твърденията за процесуални нарушения в молбата за отмяна и уточняващата я молба от 30.09.2010 г. се свързват с обстоятелства, които не отговарят на фактическите състави по чл. 303, ал. 1 ГПК. Пропускът да се удостоверят извършени в съдебното заседание процесуални действия или погрешното им удостоверяване, в последния случай е и изложеното от молителя за това, че отразеното в протоколите от съдебните заседания на въззивния съд по гр.д. № 2289/2009 г. от 19.11.2009 г. и 16.12.2009 г. не било казано от него, се поправят по реда на чл. 151 ГПК от съда, провел заседанията, при направено искане от страната. За същата хипотеза основанията по чл.303, ал. 1 ГПК са неприложими. Тези съображения трябва да се имат предвид и във връзка със съдържащото се в молбата от 30.09.2010 г., т. 2 оплакване, че в протоколите били разменени имената на мъжете и по този начин на ищеца били „присъдени деяния”, които не бил извършил. В молбата и уточняващата я молба са изложени още и следните оплаквания и въведени искания: Б. Н. поддържа, че първоинстанционния съдия Н. М. бил нарушил чл. 236, т. 6 ГПК; същият бил допуснал нарушения на процесуални правила, като принуждавал ищеца отново да прави разноски и такси; посоченият съдия имал неетично поведение / неконкретизирано в уточняващата молба / по отношение на ищеца; Б. Н. не бил изслушан във връзка с искане, да му се признае претенцията от съдебно – техническата експертиза; бил лишен също така от възможност да посочи свидетел – Г. Балтеков, за което бил подал молба вх. № 65065/26.11.2009 г. и да зададе въпрос на ответницата Б. П., дали живее в апартамента над неговото жилище; в делото не били отразени личните данни на ответниците, а съществували само тези на ищеца; не била уважена молбата му до Софийски районен съд вх. № 1211/30.09.2010 г. за присъждане на разноски и лихви и иска ВКС да уважи същата молба; иска да бъде признато заключението на вещото лице и ответницата Б. П. да бъде осъдена, както и да бъде разпитан Ц. Ц. като очевидец на изложеното в молба с вх. № 406/ 22.03.2010 г.; Софийски градски съд не се произнесъл по молбата на ищеца вх. № 65065/26.11.2009 г. за разпит на свидетели; молителят иска издаване на нов, четвърти поред изпълнителен лист, на мястото на издадения трети от 14.05.2010 г., в който следвало да се отразят разноски и лихви за минало време; молителят твърди, че не бил уведомен за решението на Софийски градски съд от 21.12.2009 г. Оплакванията във връзка с искането да се присъдят разноски и лихви не са относими към фактическите състави по чл. 303, ал. 1 ГПК и не се разглеждат в настоящето производство, което има за предмет влязлото в сила решение на Софийски градски съд. Поставените във връзка с това искане въпроси са предмет на производство по чл. 250 ГПК, приключило с определение от 31.05.2010 г. по гр.д. № 20004/2007 г. на Софийски районен съд. Оплакванията относно молбата за издаване на изпълнителен лист и направеното искане също така не са предмет на настоящето съдебно производство. Останалите оплаквания са общи такива за незаконосъобразност, които нямат относимост към основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК. Те са отнасят до направени в инстанционното производство пред въззивния съд искания за попълване на делото с доказателства, както и съдържат доводи за необоснованост на изводите на Софийски градски съд, респективно на мотивите на Софийски районен съд. Изложените в молбата за отмяна обстоятелства нямат връзка с фактическите състави по чл. 303, ал. 1 ГПК при наличието, на които въззивното решение може да бъде отменено като неправилно. Същите състави формират основанията за отмяна, които са изчерпателно изброени, поради което разширителното им тълкуване е недопустимо. Отмяната е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила решения, когато те са неправилни не поради всякакви нарушения на закона, а единствено поради някоя от причините по чл. 303, ал. 1 ГПК. Производство по чл. 303, ал. 1 и сл. ГПК не обхваща всички видове порочни решения и всички техни пороци, а само регламентираните в него фактически състави, поради което и разпоредбите му следва да се тълкуват стриктно. Обстоятелствата, на които се позовава страната не обуславят и лишаване от възможност за участие в делото по смисъла на чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК. При постановяване на въззивното решение са съобразени изискванията на чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК като в съдебния акт е указано, че решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Приложимата към момента на постановяване на решението разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК /отм./ изключва касационен контрол на решения по дела с обжалваем интерес до 1000 лв., каквото е постановеното въззивно решение. То е влязло в сила с обявяването му съгласно чл. 296, т. 1 ГПК и уведомяване за обжалване не се указва и извършва. Твърденията относно поведението на съдията Н. М., които молителят свързва с приложението на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК не са относими към този фактически състав. Съществуването на факти по цитираната норма трябва да бъде установено по надлежен ред – с присъда, решение по иск по чл. 124, ал. 5 ГПК, когато не може да се възбуди или е прекратено наказателното производство, респективно с друг съдебен акт – установително или осъдително решение. В разглеждания случай молителят не се позовава на установяването на такива обстоятелства, не сочи и представя съдебни актове, с които те са били установени по надлежния ред. Съдържащите се в молбата за отмяна обстоятелства не са относими и към фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Изложеното налага извода, че не са доказани основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5 ГПК. Предвид горните съображения следва да се приеме, че не са налице основания за отмяна на въззивното решение по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5 ГПК във връзка с поддържаните обстоятелства, поради което молбата следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Б. П. Н. от[населено място] за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5 ГПК на влязлото в сила решение от 21.12.2009 г. по гр.д. № 2289/2009 г. на Софийски градски съд, ІV – В отделение, с което е оставено в сила решение от 30.06.2008 г. по гр.д. № 20004/2007 г. на Софийски районен съд, 25 състав в частта, с която са отхвърлени предявените от Б. П. Н. против Б. Й. П. искове по чл. 45 ЗЗД за причинени в собственото му жилище наводнения през 2005 г. за сумата от 55 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди и през 2006 г. за сумата от 50 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: