8 Р Е Ш Е Н И Е № 44 [населено място], 26.06.2019г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публичното заседание на осми април през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА при участието на секретаря Ангел Йорданов, като изслуша докладваното от съдия Цолова т.д.№1368/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Медицински център за репродуктивна медицина „Радост“ ООД против решение №12/08.01.2018г. по т.д.№401/17г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение №361/31.05.2017г. по т.д.№2071/14г. на Варненски окръжен съд , с което на основание чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.71 ТЗ е признато за установено,че ищецът П. С. И. притежава членствени права на съдружник , съответни на 250 дяла от капитала на „Медицински център за репродуктивна медицина „Радост“ООД и на основание чл.74 ТЗ са отменени решенията на Общото събрание на съдружниците на „Медицински център за репродуктивна медицина „Радост“ООД,проведено на 10.12.14г.,обективирани в съставения протокол от тази дата. В касационната жалба са изложени оплаквания за недопустимост на въззивното решение,поради постановяването му при липса на правен интерес и на активна процесуална легитимация и за неговата неправилност, поради допуснати в него нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Направено е искане за обезсилване ,евентуално - отмяна на атакувания по реда на касационното производство съдебен акт и присъждане на направените по делото съдебни разноски. Ответникът по касация П. С. И. е оспорил основателността на изложените в касационната жалба съображения срещу допустимостта и правилността на въззивното решение с искане за потвърждаването му. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение, като прецени данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. ГПК, приема следното: С предявената от него искова молба П. И. е оспорил законосъобразността на решенията на А. Л. Е., взети в качеството му на едноличен собственик на капитала на „МЦРМ“Радост“ООД,обективирани в три точки в писмен документ, озаглавен „Решение на едноличния собственик на „МЦРМ Радост“ООД“, съставен на 10.12.2014г. , с които е прието на основание чл.517 ал.3 ГПК да се заличи ищеца като съдружник в дружеството,дяловото му участие да се поеме от съдружника А. Л. Е., на И. да не се изплаща дружествен дял, с оглед отрицателния финансов резултат към м.ноември 2014г. и за промяна на правната форма от ООД в ЕООД. Като основания за оспорването са наведени твърдения, че ищецът не е бил редовно поканен за това Общо събрание на съдружниците /нарушение на чл.139 ТЗ/; че правна фигура като “заличаване на съдружник“ не съществува,поради което липсва правна възможност за вземане на такова решение; че не са налице материално-правните предпоставки за вземането на решенията. В тази връзка се твърди,че прекратяване по реда на чл.517 ал.3 ГПК не е настъпило, тъй като: ищецът, в качеството му на съдружник в ответното дружество не е получавал уведомление за налагането на запора върху дяловете му,съгласно изискването на чл.428 ал.4 ГПК; няма редовно връчено на и получено от дружеството – ответник изявление на кредитора - взискател по изпълнителното дело за прекратяване на членството на съдружника-ищец и длъжник в изпълнението; дружеството не е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника част от имуществото , съгласно разпоредбата на чл.125 ал.3 ТЗ. Допълнително в хода на делото са наведени твърдения за настъпило прекратяване на изпълнителното дело по молба на взискателя и вдигнат наложения запор върху дяловете, от което ищецът прави извод ,че всички изпълнителни действия са отпаднали с обратна сила и моли тези обстоятелства да бъдат съобразени по реда на чл.235 ал.3 ГПК като такива от значение за спорното право. Позовавайки се на всички тях, с допълнителната искова молба ищецът е поискал съдът да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на членствено правоотношение между него и ответното дружество, непрекратено по реда на чл.517 ал.3 ГПК, но оспорвано от управителя му с взетите от него в качеството му и на едноличен собственик на капитала решения. Първоинстанционният съд е разгледал така предявените искове на правно основание чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.71 ТЗ и чл.74 ТЗ и, като ги е намерил за допустими и основателни, ги е уважил. За да потвърди този резултат, въззивният съд е мотивирал допустимост на установителния иск със съображения за наличие на правен интерес от предявяването му, доколкото с твърдените за извършени от управителя на дружеството действия се накърняват произтичащите от членственото му правоотношение права на ищеца. По същество е приел, че , по смисъла на чл.517 ал.3 ГПК, за да настъпи прекратителния ефект на волеизявлението на взискателя по изпълнителното дело,образувано срещу ищеца в качеството му на длъжник,след насочено изпълнение върху дружествения му дял в ответното дружество, е необходимо то да е редовно получено от надлежния представителен орган на дружеството.Прието е,че към датите 05-ти и 06.11.2014г., счетени от съда като момент,към който е било осъществено връчването на А. Е. на изявлението за прекратяване участието на П. И., Е. вече не е бил нито съдружник , нито управител, тъй като с предходни решения по протокол на ОСС от 25.07.2014г. същият е бил изключен като съдружник и освободен като управител. По аргумент,че в отношенията между съдружниците и дружеството тези решения пораждат незабавно действие, съдът е заключил,че след 25.07.2014г. Е. не е могъл нито да приема валидно решения,нито да получава изявления на трети лица,адресирани до дружеството. Поради това фактическият състав на чл.517 ал.3 ГПК е приет за неосъществен,а оттам е направен извод,че членственото правоотношение на съдружника не е било прекратено по посочения ред.Тъй като атакуваните решения от 10.12.2014г. са били взети без ищецът с непрекратени членствени права да бъде надлежно поканен и да участва в събранието,проведено на посочената дата, съдът е приел,че е налице незаконосъобразност,обосноваваща положителен за съдружника изход от спора по чл.74 ТЗ. С определение №14/10.01.19г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради отклонение на въззивния съд от практиката на ВКС по процесуално-правния въпрос за задължението на въззивната инстанция при произнасянето си да обсъди доводите на страните в рамките на предмета на спора,очертан от тях и във връзка с оплакванията,въведени с въззивната жалба и отговора на нея,като формира изводите си,след като прецени всички правно релевантни факти и обсъди всички допустимо събрани и относими към спора доказателства, излагайки съображения защо възприема едни,а отхвърля други. По правния въпрос: Съобразно задължителната практика на ВКС / в т.ч. ТР №1/2013г. на ОСГТК, решение №63/2015г. по т.д.№.674/2014г. на второ т.о., решение №186/2015г. по гр.д.№4465/2014 на ІV г.о., решение № 43/2014 г. по т.д. № 213/12 г на второ т.о., решение № 217/2011 г. по гр.дело № 761/2010 г на четвърто г.о., решение № 235/2011 г. по гр.дело № 513/10 г на четвърто г.о., решение №283/2014г. по гр.д.№1609/2014г. на четвърто г.о., решение №134/2013г. по т.д.№34/2013г. на второ т.о., решение №536/2012г. по гр.д.№89/2012г на четвърто г.о., решение №37/2012г. по гр.д.№241/2011г. на първо г.о., решение №244/2016г. по гр.д.№4363/2015г. на първо г.о. и др./, въззивната инстанция е инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания.Тя е длъжна да обсъди представените и приети по делото доказателства и да мотивира решението си в съответствие с изискванията на чл.235 ал.2 ГПК и чл.236 ал.2 ГПК , като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора в рамките на спорния предмет и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл.263 ал.1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да се произнесе по оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи. С оглед тези оплаквания следва да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са били обсъдени от първоинстанционния съд. По същество: За да формира крайния си извод, Варненски апелативен съд се е позовал единствено на протокол от Общо събрание на съдружниците, проведено предходно на 25.07.2014г., съдържащ решение за изключване на А. Е. като съдружник и освобождаването му като управител на дружеството, с който съдът се е снабдил от електронното досие на дружеството в Търговския регистър. Липсва произнасяне по възраженията на ответната страна, направени още с отговора на исковата молба, но останали необсъдени от окръжния съд, поддържани и във въззивното производство с оплакване за допуснати процесуални нарушения от първата инстанция, че уведомлението за прекратяване участието на съдружника е било изпратено на адреса на управление на дружеството, вписан в Търговския регистър. Игнорирани при формиране на решаващия извод на въззивния съд са и доводите на въззивника за правните последици от вписванията в Търговския регистър спрямо третите лица /какъвто е и съдия-изпълнителят/, с оглед липсата на вписване на решенията от 25.07.2014г. по партидата на дружеството. Доколкото тези възражения са от съществено значение при обсъждането на обстоятелствата по надлежното връчване на изявлението за прекратяване, това обосновава извод за допуснато от Варненски апелативен съд съществено процесуално нарушение, представляващо по смисъла на чл.281 т.3 ГПК основание за касиране на постановеното от него съдебно решение. От данните по делото, включително приложеното изпълнително дело и вписванията в Търговския регистър, се установява,че въз основа на издаден в полза на кредитор на ищеца изпълнителен лист, същият е образувал изпълнително дело срещу него, като в молбата си е посочил способ за принудително изпълнение – запор върху дяловете на ищеца в две дружества, включително ответното „МЦРМ Радост“ООД /в които ищецът е бил съдружник,заедно с А. Е., последният, действащ и като управител, с равни дялове/. Запорът е вписан в Агенция по вписванията на 28.10.2014г.; ищецът е уведомен за наложения запор с поканата за доброволно изпълнение /в която това изрично е посочено/, получена лично от него на 04.11.2014г.; на 06.11.2014г. Агенция по вписванията е уведомила ответното дружество за вписания запор; на 06.11.2014г. ЧСИ Ст.Я. е изпратила на дружеството – ответник на адреса по седалището му постъпилото по изпълнителното дело изявление на кредитора за прекратяване участието на съдружника И. на основание чл.517 ал.3 ГПК. Изявлението е връчено на дружеството на 08.11.2014г. чрез вписания в Търговския регистър към този момент управител А. Е.. На 10.12.2014г. ЧСИ е уведомен от „МЦРМ Радост“ООД, че, съгласно междинния счетоводен баланс към 30.11.2014г., финансовият резултат на дружеството е загуба,поради което и припадащата се част от имуществото му, съобразно дела на съдружника П. И. е с нулева стойност. При тези факти, безспорно установени в процеса, закономерно и логично налагащият се извод е за осъществени предпоставките на чл.517 ал.3 ГПК, която разпоредба предвижда специален принудителен способ за прекратяване участието на съдружник в търговско дружество с ограничена отговорност, извън хипотезите, предвидени в чл.125 ал.1 и ал.2 от Търговския закон. Трайно в практиката си /както по приложението на отменената разпоредба на чл.398б ал.3 ГПК/отм./, така и в постановената такава по реда на чл.290 ГПК по приложението на аналогичния й чл.517 ал.3 ГПК 2008г. и в редица определения / ВКС приема,че при предприето принудително изпълнение чрез запор върху дружествените дялове на длъжника – съдружник в дружество с ограничена отговорност, прекратяването на участието му настъпва с връчване на изявлението на кредитора /взискател/ на дружеството; законът не предвижда изрично изискване за уведомяване на длъжника за отправянето на същото; изтичането на тримесечния срок след тази дата е относимо към правомощието на съдебния изпълнител да издаде постановление за овластяване на кредитора да иска от съда прекратяване на дружеството, но не е предпоставка за настъпването на прекратяването на участието на съдружника; необходимо е да е спазена предвидената от законодателя последователност на действията на съдия-изпълнителя, а именно – връчването на изявлението на кредитора на дружеството да бъде предприето след налагането на запора, който има действие от вписването му /в т. см. решение №347/2005г. по т.д.№631/2004г. на второ т.о., решение №26/2007г. по т.д.№520/2006г. на първо т.о., решение №101/2012г. по т.д.№877/2011г. на второ т.о., решение №236/2017г. по т.д.№2309/15г. на първо т.о., определение №283/2009г. по т.д.№171/2009г. на второ т.о., определение №118/2013г. по ч.т.д.№790/2012г. на първо т.о./. С оглед тези разрешения, които настоящият състав напълно споделя, неоснователни се явяват доводите на ищеца за неосъществени предпоставките на прекратяването на съдружието му в ответното дружество, извършено по реда на чл.517 ал.3 ГПК, на които се основава установителният иск за съществуване на членствено правоотношение към датата на оспорените с иска по чл.74 ТЗ решения. При все,че чл.517 ГПК не поставя изрично изискване длъжникът да бъде уведомяван за налагането на запора при насочване принудителното изпълнение върху притежаван от длъжника дял в търговско дружество , този факт е установен по делото , противно на твърденията на ищеца – налагането на запора е вписано в текста на поканата за доброволно изпълнение изпратена на длъжника и получена лично от него. В случая не се касае до преминаване от един начин на изпълнение към друг, за да е приложима нормата на чл.428 ал.4 ГПК, както счита ищецът. Посоченият в молбата за образуване на изпълнително дело като способ за изпълнение – запор върху дружествения дял на ищеца в „МЦРМ Радост“ООД, предвиден в разпоредбата на чл.517 ал.1 ГПК, логично включва всички последващи действия, дължими от съдия-изпълнителя по реда на ал.2 , ал.3 и ал.4 на същия член /предвидени с оглед съответната правна форма на дружеството/. В срока за доброволно изпълнение ищецът не твърди да е изпълнил задължението си към кредитора, в който единствено случай последващо отправеното изявление за прекратяване не би могло да породи правните си последици. Запорът има действие от вписването му, което е станало на 28.10.2014г. Връчването на 08.11.2014г. на изявлението на кредитора за прекратяване участието на ищеца като съдружник в ответното ООД следва налагането на запора и е извършено на адреса по седалището на дружеството, вписан в Търговския регистър чрез лице, което е овластено по смисъла на чл.141 ал.1 и ал.2 ТЗ да представлява дружеството и е приело изявлението от негово име – вписаният към този момент управител на дружеството – А. Е.. Съдия-изпълнителят е бил длъжен да зачете връчването като редовно, предвид нормата на чл.141 ал.6 ТЗ, според която пред третите лица овластяването на управителя има действие до вписването на заличаването му, каквито данни по партидата на дружеството към тази дата няма. Констатацията за осъществени изискванията на чл.517 ал.1 и ал.3 изр.1 ГПК налага логичния извод,че от 08.11.2014г. членството на ищеца П. И. в ответното дружество е било прекратено. От този момент за дружеството е възникнало задължението да изплати по изпълнителното дело припадащият му се дял от имуществото, като дали е изплатен или не, е факт, който е ирелевантен за съществуването на членственото правоотношение. Ирелевантни за спора по чл.71 ТЗ са и последващо осъществилите се обстоятелства - прекратяването на изпълнителното дело, поради изплащане на задължението и по молба на взискателя, както и вдигането на запора. Основани на тези обстоятелства възражения за погасяване на задължението, настъпило след изявлението за прекратяване биха били от значение само при преценка на основателността на иск за прекратяване на дружеството по реда на чл.517 ал.3 ГПК, но не биха обосновали обратен извод относно последиците от прекратяването на участието на съдружника / в т. см. и решение №236/2017г. по т.д.№2309/15г. на първо т.о. на ВКС/. Искът по чл.71 ТЗ, като допустим, но неоснователен, подлежи на отхвърляне. Като е достигнал до противен краен резултат, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде касирано, а искът – отхвърлен. Към датата на вземането на оспорените от ищеца П. И. решения – 10.12.2014г. същият е бил с прекратени членствени права. Липсата на качество „съдружник“ го лишава от активна процесуална легитимация да води иск за отмяна на решенията, взети на посочената дата, от вече едноличния собственик на капитала на дружеството, което прави искът с правно основание чл.74 ТЗ недопустим. Такова е и постановеното по него решение. За недопустимостта съдът е задължен да следи във всяко положение на делото служебно, а когато я констатира – да откаже да се произнесе като разреши по същество на спора. Като недопустимо, постановеното от въззивния съд решение подлежи на обезсилване , ведно с потвърденото с него решение на първата инстанция , а образуваното по този иск производство следва да бъде прекратено. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, подлежат на присъждане в полза на касатора направените от него разноски за всички инстанции – в общ размер от 1190 лв., от които 80 лв. - държавна такса по въззивното производство , 110 лв. държавна такса и 1000 лв. адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС. Направеното от ответника по касационната жалба възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно с оглед сложността на делото,по което е предоставена правната защита. Така мотивиран , Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №12/08.01.2018г. по т.д.№401/17г. на Варненски апелативен съд В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение №361/31.05.2017г. по т.д.№2071/14г. на Варненски окръжен съд , с което на основание чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.71 ТЗ е признато за установено,че ищецът П. С. И. притежава членствени права на съдружник , съответни на 250 дяла от капитала на „Медицински център за репродуктивна медицина „Радост“ООД. ОТХВЪРЛЯ предявения от П. С. И. срещу „Медицински център за репродуктивна медицина „Радост“ООД иск по чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.71 ТЗ за признаване за установено,че П. С. И. притежава членствени права на съдружник , съответни на 250 дяла от капитала на „Медицински център за репродуктивна медицина „Радост“ООД, като неоснователен. ОБЕЗСИЛВА решение №12/08.01.2018г. по т.д.№401/17г. на Варненски апелативен съд В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение №361/31.05.2017г. по т.д.№2071/14г. на Варненски окръжен съд , с което на основание чл.74 ТЗ са отменени решенията на Общото събрание на съдружниците на „Медицински център за репродуктивна медицина „Радост“ООД,проведено на 10.12.14г.,обективирани в съставения протокол от тази дата и ПРЕКРАТЯВА производството по този иск като недопустимо. ОСЪЖДА П. С. И. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място] [улица] ет.3 ап.20 да заплати на „Медицински център за репродуктивна медицина „Радост“ООД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] ул.“Константин Доганов“№48 сумата 1190 лв. разноски за производството. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.