4 Р Е Ш Е Н И Е № 69 [населено място], 01.04.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: К. ЮСТИНИЯНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова, като разгледа докладваното от съдия В. гр.дело № 4941 по описа на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма]- [населено място] срещу Решение № 241/ 21.05.2014 г. по в.гр.д.№ 344/14 г. на Русенския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е обезсилено първоинстанционното Решение № 336/ 05.03.2014 г. по гр.д.№ 5269/11 г. на Русенския районен съд, като е постановено връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението на въззивния съд поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, регламентиращи допустимостта на съдебните актове. Моли се за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените срещу касатора искове бъдат отхвърлени като неоснователни със законните последици. Ответникът по касационната жалба- О. С. И. е депозирал по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с който моли обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила като правилно. С Определение № 1327/ 19.12.2014 г. касационното обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, предвид обуславящото за делото значение на процесуалноправния въпрос за правомощията на въззивния съд при преценка за наличието или липсата на основание за отвод по отношение на съдебния състав в първоинстанционното производство. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: П. въпрос, по който е допуснато касационното обжалване с определението по чл.288 ГПК, е поставен в основата на решаващите правни изводи, с оглед на които е постановено обжалваното въззивно решение, тъй като Русенският окръжен съд е приел, че в хипотезата, при която съдебното решение е обезсилено на основание чл.270, ал.3 , предл.3 ГПК- като постановено по непредявен иск, при новото разглеждане на делото е налице пречка за участието на съдията, постановил обезсиленото решение, и същият е длъжен да се отведе от разглеждането на делото на основание чл.22, ал.1, т.5 ГПК. Доколкото в конкретния случай новото първоинстанционно решение е било постановено от същия районен съдия, чието решение е било обезсилено на посоченото основание, е прието, че и повторно издаденият акт се явява недопустим, поради което е постановено неговото обезсилване и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Русенския районен съд. Настоящият състав на Трето гражданско отделение намира, че поначало, макар и в закона да липсва нарочна регламентация в този смисъл, при обезсилване на съдебното решение, когато делото се връща за ново разглеждане на същия съд /т.е. в хипотезата на разгледан непредявен иск/, новото разглеждане на делото се извършва от съдебен състав, различен от този, постановил недопустимото решение. Това е така, тъй като този състав вече се е ангажирал със становище относно фактите по делото, предмета на спора и приложимия материален закон, поради което може да се приеме, че е налице основателно съмнение в неговото безпристрастие по смисъла на чл.22, ал.1, т.6 ГПК. По тези причини още при действието на ГПК от 1952 г. /отм./ с т.17 на ППВС № 1 от 10.11.1985 г. на съдилищата са дадени задължителни разяснения, според които при всяко връщане на делото за ново разглеждане то трябва да се разгледа от друг състав, неучаствал по-рано в разглеждането му, което се отнася и до хипотезите на обезсилване на недопустимото решение или при обявяване на решението за нищожно, ако делото се връща за ново разглеждане. Доколкото правомощията на втората, респ. въззивната инстанция, в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение, са уредени по идентичен начин в отменения и в действащия процесуален закон, следва да се приеме, че посочените задължителни указания не са изгубили актуалност и след влизане в сила на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./. Затова и съдебната практика е константна, че при обезсилване на съдебното решение на основание чл.270, ал.3, предл.3 ГПК, делото се връща за ново разглеждане задължително от нов състав на съответния съд /Решение № 476 от 26.10.2010 г. по гр.д.№ 907/09 г. на ІІ г.о., Решение № 4 от 14.04.2011 г. по т.д.№ 913/10 г. на І т.о., Решение № 135 от 08.10.2014 г. по т.д.№ 4047/13 г. на ІІ т.о. и др./. Независимо от гореизложеното, нарушаването на забраната новото съдебно решение, постановено след обезсилване на първоначалното, да бъде постановено от същия съдебен състав, не обуславя извод нито за нищожност, нито за недопустимост на съдебния акт. Такова решение е само неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което въззивният съд, сезиран с жалба срещу него, не разполага с правомощието да го обяви за нищожно или да го обезсили на това основание. В този смисъл са и указанията на ТР № 13 по гр.д.№ 5/1976 г. на ОСГК, които са актуални и при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./. Обстоятелството, че при разглеждане на делото е взел участие съдия, по отношение на когото е било налице основание за отвод по смисъла на чл.22 ГПК, би могло да обуслови единствено евентуална дисциплинарна отговорност по чл.307, ал.4, т.3 ЗСВ за нарушаване на чл.2.4 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати /в този смисъл е и Решение № 346 от 30.11.2011 г. по гр.д.№ 1556/10 г. на ІІ г.о., посветено на въпроса за валидността на съдебно решение, постановено от съдия-докладчик, който не е бил определен за такъв при спазване на принципа на случайния подбор по чл.9 ЗСВ/. Изрично следва да се посочи и това, че неправилността на първоинстанционното решение, вкл. на разглежданото основание, не обуславя връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, доколкото въззивната инстанция не е организирана като контролно-отменителна, а като такава по същество и следователно, извън хипотезите на нищожност и недопустимост на акта на първоинстанционния съд, е длъжна да разгледа материалноправния спор независимо от допуснатите в първата инстанция процесуални нарушения, които могат да бъдат ценени единствено като основание за посочване на нови доказателства за първи път пред въззивния съд /чл.266, ал.3 ГПК/. Отговорът на въпроса, с оглед на който е допуснато касационното обжалване, обуславя извода за неправилност на обжалваното въззивно решение на Русенския окръжен съд като постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила. Независимо, че първоинстанционното решение на Русенския районен съд е било постановено от същия съдебен състав, постановил първоначално постановеното и обезсилено на основание чл.270, ал.3, предл.3 ГПК решение по делото, това нарушение не прави повторния съдебен акт нито нищожен, нито недопустим, поради което въззивният съд е бил длъжен да постанови решение по съществото на спора независимо от допуснатото от първоинстанционния съд процесуално нарушение по чл.22, ал.1, т.5 ГПК. Само за пълнота на изложението следва да се посочи /макар и да не е от значение за произнасянето по касационната жалба/, че при условията на т.нар „ограничен въззив”, въззивната инстанция не разполага с правомощието да следи служебно за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, по отношение на които е ограничена от „посоченото в жалбата” съобразно изричната разпоредба на чл.269 ГПК, а в конкретния случай оплакване за нарушаване на чл.22, ал.1, т.5 ГПК не е било релевирано от въззивника. По изложените съображения обжалваното въззивно решение на Русенския окръжен съд следва да бъде отменено като неправилно и делото- върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд с указания за разглеждане по същество на материалноправния спор, повдигнат с исковете на О. С. И. /чл.293, ал.3 ГПК/. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № 241/ 21.05.2014 г. по в.гр.д.№ 344/14 г. на Русенския окръжен съд. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване на указанията, обективирани в мотивите на настоящото решение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: