4 гр. д. № 60/2011 г. на ВКС, І г. о. РЕШЕНИЕ N 500/11 София, 25.01.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 6 декември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 60/2011 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Н. И.,Т. С., Е. П., Г. С., Г. Г., Ц. Г. и Й. Б. срещу решение от 26.10.2010 г. по гр. д. № 6113/2010 г. на Софийски градски съд. С определение № 772 от 08.08.2011 г. е допуснато до касационно обжалване въззивното решение по разрешените с него въпроси от значение за изхода на спора: придобило ли е [фирма] право на собственост върху терена отреден за С. по промишлен и енергиен монтаж и в частност на спорния имот на основание чл. 17а ЗППДОбП; налице ли е пречка по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ за възстановяване на земеделска земя, ако тя е предназначена за мероприятие, което не е реализирано, и ако земята е включена в капитала на ЕАД, учредено с държавно имущество. Касационните доводи са за необоснованост и незаконосъобразност на решението. Ответникът по касация [фирма], [населено място] намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания за да се произнесе взе предвид следното: За да отхвърли иска въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с решение № КЗ-14 на Комисията по земята от 29.06.1988 г. общо 15 дка земеделска земя е била отчуждена от АПК „С.” и предоставена на СО „М.” за изграждане на С. по промишлен и енергиен монтаж. Земята е заплатена от СО „М.” на 13.08.1988 г. и обединението е било въведено във владението й. Тази земя е част от активите предоставени на [фирма] с разпореждане № 103 от 13.10.1993 г. при преобразуването му. Била е записана в баланса на дружеството от 2006 г., поради това по разпореждане на закона – чл. 17а ЗППДОбП с факта на преобразуването земята е станала собственост на ответника по иска и не е подлежала на земеделска реституция. Друг аргумент, че земята е била в баланса на държавното предприетия към датата на преобразуването му е намерен в това, че по делото не е установено да е издаден акт за връщане на неусвоената за мероприятието земя на АПК „С.”, каквото изискване се съдържа в нормата на чл. 19, ал. 2 ЗООЗП (отм.) Прието е също, че към датата на постановяване на реституционното решение – 25.03.2003 г. [фирма] е било включено в списъка по чл. 3, ал. 1 ЗПСПК, поради което земята не е подлежала на реституция, а съобразно § 11, ал. 2 от ДЗ на ЗПСПК правоимащите собственици е могло да бъдат обезщетени само с компенсаторни записи. От това е направен извод, че решението на ОСЗ, от което ищците черпят права, е незаконосъобразно и не ги легитимира като собственици на имота, който е част от терена отреден за С.. Този извод е неоснователен и направен при неправилно прилагане на ЗСПЗЗ. За да се приеме, че е налице пречка за възстановяване на имот по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ е достатъчно да се установи, че този имот е бил земеделски преди образуването на ТКЗС и независимо дали е бил включен в ТКЗС или други земеделски стопанства и дали се намира в урбанизираната територия на населеното място, този имот следва да е бил застроен или усвоен за реализиране на мероприятие. В случая е установено, че имотът не е усвоен за мероприятието, за което е предназначен – изграждане на С. по промишлен и енергиен монтаж, поради което не е налице пречка за реституирането му по реда на ЗСПЗЗ от изброените в нормата на чл. 10б ЗСПЗЗ. Правно ирелевантни са фактите на какво основание имотът е бил отчужден за това мероприятие и дали с последващ акт поради нереализирането му е бил върнат на кооперативната организация, от която е бил отчужден. ЗСПЗЗ не поставя други ограничения за реституция на земеделски имот освен това той да е застроен или усвоен за мероприятието, за което е бил предназначен. Съобразно това без правно значение е и факта дали е постановяван акт по реда на чл. 19 ЗООЗП за връщане на имота или не. Между страните няма спор относно това, че мероприятието не е реализирано. Нещо повече, то не е и започнато. Издаването на строителни книжа не е равнозначно на започване на строителството, още по-малко на реализиране на мероприятие, поради което по отношение на спорния имот, не е било налице ограничение от посочените в чл. 10б ЗСПЗЗ за реституирането му. Вторият относим за спора въпрос е дали този имотът е станал собственост на ответника на основание чл. 17а ЗППДОП. Фактическия състав на нормата изисква да са налице следните предпоставки: имуществото да е било държавна собственост, да е предоставено за стопанисване и управление на държавното предприятие, да е включено в баланса на преобразуваното предприятие и в капитала на едноличното търговско дружество с акта на преобразуването, т. е. в този акт да не е предвидено друго. Необоснован е изводът на съда, че ищецът се легитимира като собственик на УПИ І, отреден за С. по промишлен и енергиен монтаж, на основание чл. 17а ЗППДОП отм. от момента на преобразуването му в ЕАД, което е извършено с Разпореждане № 103 на МС от 13.10.1993 г. и вписано в търговския регистър на основание решение № 1 от 29.12.1993 г. по ф. д. № 26641/1993 г. на СГС. За да настъпят правните последици на нормата на чл. 17а ЗППДОП ответникът е следвало да установи, че към този момент имотът е бил включен (заприходен) в баланса на преобразуваното дружество. Това следва от разпореденото с нормата, че при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго. По делото е представен препис-извлечение от баланса му към 31.12.2006 г., което е неотносимо доказателство с оглед релевантния момент за придобиване правото на собственост, този на преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество – 13.10.1993 г. Съдът е постановил решението преди да изяснил напълно делото от фактическа страна. Фактите на които се е позовал ответника като въвеждане във владение на земята, отредена за мероприятие, записването й в баланса на търговското дружество през 2006 г. са ирелевантни, тъй като не съставляват и не установяват елементите от фактическия състав на чл. 17а ЗППДОП. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : Отменява решение от 26.10.2010 г. по гр. д. № 6113/2010 г. на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: