Р Е Ш Е Н И Е                                                                          № 303                                                      гр.София, 01.06.2010 год.                                                             В ИМЕТО  НА НАРОДА                                                               Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и дванадесети април две хиляди и десета година в състав:                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА                                                              ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА                                                                                  ЕРИК ВАСИЛЕВ       при участието на секретаря Цветанка Найденова разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело  №4963 образувано по описа на І г.о. за 2008 год.     Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. И. Л. от с. В., общ. Никола К. , против решението от 17.07.2008г., постановено по гр.д. №140/2008г. на Варненски апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 10.01.2008г. по гр.д. №438/2007г. на Шуменски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от Х. И. Л. срещу Н. С. Н. от гр. Ш. искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Касационното обжалване е допуснато с определение №652 от 22.06.2009г. поради решаването на въпроса за приложението на чл.188, ал.1 от ГПК/отм./ в противоречие с установената съдебна практика за задължението на съда да обсъди всички събрани доказателства по делото, относими към причинната връзка, в тяхната съвкупност, с оглед установената съдебна практика, че в решението си съдът следва да обсъди доказателствата в тяхната съвкупност, и да формира въз основа на тях изводи за установеността на релевантните за спора обстоятелства. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и по съображения в жалбата се иска да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба Н. С. Н. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. о., след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от Х. И. Л. срещу Н. С. Н. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 13600лв. и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че искът е неоснователен поради неизпълнена доказателствена тежест - недоказан елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане – причинна връзка между извършеното от ответника в началото на м.май 2005г. разпръскване със самолет на хербициди над съседен блок с пшеница, които са се разпространили и върху слънчогледовите насаждения на ищцата поради неспазване на метеорологичните условия при разпръскването, и получения по-нисък добив от слънчогледовата култура. Решението е неправилно. Установено е, че на 10.05.2005г. Н. С. Н. е извършил като пилот пръскане с летателна машина на посевите от житни култури на кооперацията в с. К. с препарат ”В”, при наличие на вятър – около 7м./сек. При това пръскане препаратът попаднал и върху земеделски земи, собственост на Х. И. Л., засети със слънчоглед, в местн.”Я” – с площ 107дка и в местн.”Т” с площ от 183дка в землитето на с. В., общ. Никола К. Хербицидът има отровно действие върху слънчогледовата култура.становено е освен наличието на минимални остатъчни стойности от него във взетите листни проби, наличие на по-високо съдържание от оптималните стойности на микроелементи – калций и магнезий. Последното, според заключението на съдебно-агрономическата експертиза по делото, сочи на извършено листно подхранване на слънчогледа по време на вегетацията, което е възможно да е причинило листните пригори по листата. Според вещите лица няма достатъчно доказателства да са попаднали такива количества хербицид, които да са довели до намаляване на добива от слънчоглед. С протокол от 27.05.2005г. на комисия от ОД”З” са констатирани видими признаци на фитотоксичност от хербицида и са взети почвени и растителни проби. За резултатите от извършеното изследване на листните проби е изготвен изпитвателен протокол от ЦЛХИК, от който са видни обсъдените от вещите лица количества хербицид и микроелементи в растителните проби. Средният добив за Община Н. на маслодаен слънчоглед за стопанската 2004-2005г. е 115кг/дка. Видно от заключението на съдебно-агрономическата експертиза вредата на ищцата от намаления добив на слънчогледа е в размер на 9775лв. без ДДС, при получен от ищцата добив 27кг/дка. Въззивният съд е разрешил въпроса за причинната връзка единствено въз основа на заключението на тройната съдебно-агрономическа експертиза, без да го обсъди заедно с останалите събрани по делото доказателства – писмени и гласни /включително показания на лица със специални знания от областта на растителната защита, които имат непосредствени впечатления от състоянието на насажденията както след пръскането, така и по-късно/, в нарушение на разпоредбата на чл.157, ал.3 от ГПК/отм./. Вещите лица са обосновали заключението си за недоказаност с обстоятелството, че количествата проби, които са били взети за изследване, са недостатъчни, а също и с обстоятелството, че вземането на проби е отдалечено във времето спрямо извършване на пръскането с хербицида. Констатациите в протокола и показанията на свидетеля К участвал в съставянето му, за констатираните от комисията видими белези на фитотоксичност от хербицида върху насажденията на ищцата в двете местности, както и показанията на свидетеля В агроном - специалист по растителна защита, в тази насока, установяват степента на увреждането на насажденията на ищцата от хербицида и неблагоприятното му въздействие върху добивите. Приложното поле на чл. 45 от ЗЗД включва виновно поведение на лицето, което да се намира в причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат. Налице са противоправни действия на ответника – допуснал хербицида да попадне върху слънчогледа, установени са характерни изменения на растенията, които се получават при третиране с хербици и вреда - намаление на добива от слънчоглед. Презумпцията за вина не е оборена. Неправилно въззивният съд е приел, че не е доказано, че намалението на добива от слънчоглед се намира в причинно-следствена връзка с виновно поведение на ответника. Действително ищцата не е установила, че намаленият добив от слънчогледа е в резултат единствено от попадането на хербицида върху растенията. Намалението на добива е причинено и от завишените количества на микроелементи в растенията /установено с експертното заключение, което е прието неоспорено/, както и от неблагоприятните метеорологични условия /установено е от заключението на вещите лица и от свидетелските показания, че годината е била дъждовна, което се е отразило неблагоприятно на добива от слънчоглед/.становено е от заключението на тройната съдебно-агрономическа експертиза, че увреждането на растенията е в по-малка степен от хербицида в сравнение с останалите увреждащи фактори, с оглед на фазата, в която са се намирали растенията, така и на количествата от хербицида, които са установени при лабораторните изследвания на взетите проби. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът е следвало да даде вяра на показанията на свидетелите-специалисти, а не на експертното заключение по въпроса дали завишените количества на микроелементи са довели до намаляване на реколтата. Въпросът е изяснен чрез експертиза, именно защото за изясняването му са нужни специални знания из областта на науката, каквито съдът няма. Докато свидетелите са призовани, за да дадат показания относно своите възприятия за фактите по делото, като обстоятелството, дали са специалисти в дадена област, може да е от значение при преценката на показанията им. За разлика от свидетеля, който дава само сведения за фактите, вещото лице освен сведения за съответните общи закономерности, правила или изисквания предлага на съда своите доказателствени изводи от тях за фактите по делото. С оглед установената степен на увреждане на слънчогледа от хербицида и фазата на развитие на растенията по време на пръскането, следва да се приеме, че неправомерното поведение на ответника има дял в пропуснатите ползи от намаляване на добива от насажденията на ищцата, за обезщетяване на който определя сумата 1500лв. До този размер пропуснатата полза от цената на намаления добив на слънчогледа е причинена от неправомерното поведение на ответника, от когото може да се търси репарация съобразно степента, в която вредите са причинени от неговото неправомерно поведение, тъй като на репариране подлежат вредите, които са пряка и непосредствена последица от конкретното непозволено увреждане, т.е. вредите, причинени от деликвента, което налага да бъде извършено отграничаване на приноса на други фактори във вредоносния резултат. По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касатора основания за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 и ал.3 от ГПК то трябва да се отмени частично и предявеният иск с правно основание чл.45 от ЗЗД се уважи до размер на сумата 1500лв. При непозволено увреждане сумата на обезщетението се дължи ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на непозволеното увреждане, съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, но следва да се присъди с оглед на диспозитивното начало, считано от 20.05.2005г., както е поискано с исковата молба. В останалата отхвърлителна част решението следва да бъде оставено в сила. На ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 400,83лв. за трите инстанции - съразмерно с уважената част от иска. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение   Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението от 17.07.2008г., постановено по гр.д. №140/2008г. на Варненски апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 10.01.2008г. по гр.д. №438/2007г. на Шуменски окръжен съд, за отхвърляне на предявените от Х. И. Л. срещу Н. С. Н. искове с правно основание чл.45 от ЗЗД до размер на сумата 1500лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 30.05.2005г. до окончателното заплащане на сумата и вместо него постановява: ОСЪЖДА Н. С. Н. от гр. Ш., ул.”С” №140, ет.3, ап.5, да заплати на Х. И. Л. от с. В., общ. Никола К. , ул.”Г” №49 на основание чл.45 от ЗЗД обезщетение за имуществени вреди от извършеното пръскане на 10.05.2005г. с препарат ”В” на посевите й от слънчоглед в землището на с. В., общ. Никола К. , в размер на 1500лв. /хиляда и петстотин лева/, ведно със законната лихва върху нея, считано от 20.05.2005г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 400,83лв. – разноски по делото. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: