Р Е Ш Е Н И Е № 99 гр. София, 24 март 2015 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 38 по описа за 2015 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. А. А. и по жалба на подсъдимата Н. Х. Ю., срещу въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 590 от 20.10.14 г, по ВНОХД № 153/14, с което е изменена присъда на Кърджалийски окръжен съд № 14 от 15.05.2013 г, по НОХД № 42/13, като, на основание, чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, всяко от наложените на подсъдимия А. наказания „лишаване от свобода” и „лишаване от право да управлява МПС” е намалено на една година, подсъдимата Ю. е оправдана за нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДП, присъдата е изменена в частта относно дължимите разноски и е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимият М. А. А. е признат за виновен в това, че на 7.08.2012 г, на път І-5, в района на кръстовището за Аерогара, [населено място], при условията на независимо съпричинителство с Н. Х. Ю., при управление на моторно превозно средство, е нарушил чл. 38, ал. 2 ЗДП, и по непредпазливост е причинил смъртта на Н. С. Ю. и средна телесна повреда на Н. Х. Ю., като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалите, с оглед на което и на основание чл. 343 а, ал. 1, б. „г” вр. чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, пр. 2, б. „б”, пр. 1 вр. ал. 1, б. „б” и „в” вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на две години „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, както и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от една година и шест месеца. С първоинстанционната присъда подсъдимата Н. Х. Ю. е призната за виновна в това, че на 7.08.2012 г, на път І-5, в района на кръстовището за Аерогара, [населено място], при условията на независимо съпричинителство с М. А. А., при управление на моторно превозно средство, е нарушила чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 2 ЗДП, и по непредпазливост е причинила смъртта на Н. С. Ю., с оглед на което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъдена на една година и шест месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от една година. С жалбата на подсъдимия А. се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Твърди се, че е опорочено вътрешното убеждение по релевантните факти, че неправилно е интерпретирано заключението на Допълнителната АТЕ, че не е допуснато нарушение по чл. 38, ал. 2 ЗДП, че осъждането е за несъставомерно деяние. С жалбата се иска да бъдат отменени осъдителните съдебни актове и жалбоподателят да бъде оправдан. С жалбата на подсъдимата Ю. се релевират всички касационни основания. Сочи се, че изведените доказателствени изводи, касаещи отговорността на жалбоподателката, са неправилни, че невярно е интерпретирано участието на подсъдимите в инцидента / ако се приеме, че подсъдимата Ю. има принос, той е незначителен /, че материалният закон е приложен неправилно, че наложеното наказание е явно несправедливо. С жалбата се иска отмяна на постановените съдебни актове и оправдаване на жалбоподателката или изменение на въззивното решение чрез смекчаване на наказателноправното й положение. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата на подсъдимия А. пледира за уважаване на подадената от доверителя му жалба. Жалбоподателят А. се присъединява към становището на защитника си. Подсъдимата Ю. или неин представител не се явяват и не вземат становище по жалбата. Представителят на ВКП счита, че жалбите са неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Настоящето производство е второ по ред касационно такова. С решение на ВКС, ІІІ НО № 64 от 10.04.14 г, по н. д. № 2384/13, е отменено решение на Пловдивски апелативен съд № 171 от 31.10.13 г, по ВНОХД № 272/13, и делото е върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения при формиране на вътрешното убеждение по релевантните факти. При новото разглеждане на делото в Пловдивския апелативен съд са изпълнени указанията на ВКС, залегнали в отменителното решение. Настоящият състав на ВКС намери, че жалбата на подсъдимия А. е неоснователна, а жалбата на подсъдимата Ю. е частично основателна. Съображенията за това са следните: При новото разглеждане на делото във въззивната инстанция е изслушана Допълнителна АТЕ / по указание на ВКС /, чието заключение е интерпретирано правилно. Вещите лица са съобразили спецификата на пътя, а именно: т. нар. „крива”, имаща отношение към въпроса за взаимната видимост на водачите на превозните средства, участници в произшествието. Изяснено е, че поради вертикалната крива на пътя водачът на товарния автомобил / подсъдимият А. / не е могъл да възприеме лекия автомобил, управляван от подсъдимата Ю., когато последният е отстоял на 383 м от мястото на удара. Той е могъл да го види, когато автомобилът се е намирал на разстояние 350 м от мястото на удара. Към този момент ударът за водача на товарния автомобил е бил предотвратим чрез аварийно спиране. Това е така, защото деецът се е движил със скорост 5 км/ч, когато предната част на управляваното от него превозно средство е било на разстояние 15, 6 м от мястото на удара, при опасна зона за спиране 2, 35 м. Следователно, водачът А. не е изпълнил задължението си по чл. 38, ал. 2 ЗДП, което е в причинна връзка с престъпните последици. Подсъдимата Ю. също е допуснала нарушение на правилата за движение, а именно: по чл. 21 ЗДП, тъй като е управлявала с 62, 7 км/ч, въпреки че максимално разрешената за този пътен участък скорост е била 50 км/ч. Движейки се с превишена скорост, тя не е разполагала с обективната възможност да избегне удара чрез заобикаляне на товарния автомобил / свободното пространство на пътя е било 0, 60 м /. Ударът обаче е могъл да бъде избегнат, ако жалбоподателката е управлявала с разрешената скорост от 50 км/ч, тоест, допуснатото от нея нарушение по чл. 21 ЗДП е в причинна връзка със съставомерните последици. При това положение, правилно е прието, че отговорността на жалбоподателите следва да бъде реализирана за независимо съпричинителство при осъществяване на транспортно престъпление / налице е хипотезата на равностоен принос на участниците в произшествието /. Като е извел доказателствените си изводи в тази насока, въззивният съд е спазил чл. 14 НПК, тоест, релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. Въззивният съд е приложил правилно материалния закон, като е квалифицирал деянието на подсъдимия А. по чл. 343 а, ал. 1, б. „г” вр. чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, пр. 2, б. „б”, пр. 1 вр. ал. 1, б. „б” и „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК, а деянието на подсъдимата Ю., по чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК. Налице е съставомерност по посочените текстове и такава е възприетата по делото правна квалификация, тоест, липсва нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Не може да бъде удовлетворено искането на жалбоподателите за тяхното оправдаване от настоящата инстанция, тъй като не е налице хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК / липсва осъждане за несъставомерно деяние /. Основателно е оплакването на подсъдимата Ю. за нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, касаещо наказанието „лишаване от свобода”. Макар и определено, при хипотезата на чл. 55 НК, срокът на това наказание от една година и шест месеца е завишен. От значение в тази насока е равностойният принос на жалбоподателката за настъпване на престъпните последици и данните, че е личност с ниска степен на обществена опасност. С оглед на изложеното, за да бъде спазен критерият за справедливост по чл. 348, ал. 5 НПК, „лишаването от свобода” следва да бъде сведено до една година, в какъвто смисъл следва да бъде изменен въззивният акт. По този начин се постига отстраняване и на допуснатото нарушение на материалния закон, изразено в определяне на срок на „лишаването от право да управлява МПС”, който надвишава срока на „лишаването от свобода”, а това е в нарушение на чл. 49, ал. 2 НК. По изложените съображения, настоящата инстанция намери, че жалбата на подсъдимия А. е неоснователна и не следва да бъде уважена, а жалбата на подсъдимата Ю. е частично основателна и следва да бъде частично уважена. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 и т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение на Пловдивски апелативен съд № 590 от 20.10.2014 г, по ВНОХД № 153/14, като НАМАЛЯВА срока на наложеното на подсъдимата Н. Х. Ю. наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” на ЕДНА ГОДИНА. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: