3 Р Е Ш Е Н И Е № 359 София, 16.01.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1209 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 851 от 03.07.2013 година е допуснато касационно обжалване на решение № 1262 от 11.10.2012 година по гр.д. № 928/2012 година на Пловдивски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 113 от 14.10.2010 г. по гр.д. № 116/2010 г. на Хасковски окръжен съд и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 270, ал.3 ГПК и чл. 271 ГПК относно правомощията на въззивния съд при констатация за дадена от първоинстанционния съд неправилна правна квалификация на спорното право. Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, предмет на делото е спорното субективно материално право, претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска, а правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато съдът се е произнесъл съобразно въведените в исковата молба твърдения в рамките на въведените от ищеца основание и петитум, постановеното решение е допустимо, независимо дали правната квалификация на иска е определена точно. Неправилната правна квалификация е порок, водещ до неправилност на решението (постановяването му в нарушение на материалния закон), но не и до неговата недопустимост, поради което въззивният съд следва сам да определени точната квалификация на иска, произнасяйки се по съществото на делото. В този смисъл е решение № 45 от 20. 04. 2010 г. по т.д. № 516/2009 г., ІІ т.о, ВКС; решение № 71 от 2. 02. 2010 г. по гр. д. № 138/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 398 от 25. 05. 2010 г. по гр. д. № 738/2009 г., ІV г.о. ВКС; решение № 494/15.06.2010 г. по гр. дело № 673/2010 г., IV-то гр. отд. на ВКС; решение № 593/07.10.2010 г. по гр. д. № 1484/2009 г., IV-то г.о. ВКС; решение от 20.02.2012г. по гр.д. № 658/2011г. ІІ г.о. ВКС; 08.03.2011г. по гр.д.№ 127/2010г. ІV г.о. на ВКС и решение от 23.07.2010г. по гр.д. 92/2009г. ІV г.о ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. В обжалваното въззивно решение на Пловдивски апелативен съд е прието, че с решение № 113 от 14.10.2010 г.по гр.д. № 116/2010 г. на Хасковски окръжен съд са отхвърлени обективно съединени искове, квалифицирани с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД, предявени от М. [фирма] в ликвидация, [населено място] против [община] за сумата 55494, 70 лева, представляваща получени наеми от недвижими имоти в периода от 01.04.2003 г. до 01.11.2005 г. Прието е, че предявените от ищеца искове са с правно основание чл. 93 ЗС, тъй като въведените от ищеца твърдения са, че ответникът е събирал граждански плодове от собствения му имот, отдавайки го под наем на трети лица. Приемайки, че дадената неправилна правна квалификация е довела до недопустимост на съдебния акт, въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение, връщайки го за ново разглеждане от друг съдебен състав на основание чл. 270, ал. 3 ГПК. В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от [община] се поддържа, че първоинстанционния съд е разгледал предявения от ищеца иск; че допуснатият порок при определяне на правната квалификация на иска обуславя неправилност на решението, без да влияе върху допустимостта му, поради което въззивният съд е следвало да се произнесе по съществото на спорното право. Ответникът по касационната жалба М. [фирма] в ликвидация, [населено място] не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания против обжалваното въззивно решение са основателни. В нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 270, ал.3 ГПК и чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд е обезсилил валидно и допустимо първоинстанционно решение при констатация за порок, сочещ за постановяването му в нарушение на материалния закон. При условията на чл. 271, ал.1 ГПК, при определяне на различна правна квалификация, въззивният съд е следвало да отмени решението на Хасковски окръжен съд и да определи сам точната квалификация, произнасяйки се по съществото на предявения иск. Предвид изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да се произнесе по съществото на спорното материално субективно право, съобразявайки указанията, дадени с отменително решение № 175 от 23.07.2012 г. по гр.д. № 1244/2011 г. ІІІ г.о. ВКС, воден от което Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 1262 от 11.10.2012 година по гр.д. № 928/2012 година на Пловдивски апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: