Р Е Ш Е Н И Е № 204 С о ф и я 28 април 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 06 а п р и л 2011 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретар Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 1272/2011 година. Производство по реда на Глава тридесет и трета от НПК. С искане по чл.420, ал.2 от НПК от осъдения А. Т. К. от София се претендира отмяна на влязлото в законна сила въззивно решение № 145/09.12.2010 г., постановено по ВНОХД № 528/2010 г. на окръжен съд – Сливен, като се сочат основание за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл. 348, ал.1, т.3 НПК в частта му досежно наложеното на основание чл.343г от НК наказание по чл.37, т.7 от НК и се иска изменяването му в посочената част с намаляване срока на така наложеното наказание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Изложените в искането доводи се поддържат от защитника на осъдения адв.В.К. от САК. Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 781 от 30.09.2010 г., постановена по НОХД № 1373/2010 г. на районен съд-Сливен подсъдимият А. Т. К. от София е признат за виновен в извършване на 23.05.2010 г. в района на[населено място], област Сливен на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и при условията на чл.58а, ал.4 вр.ал.1 вр.чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК му е наложено наказание пробация с ангажиране на двете пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1-“задължителна регистрация по настоящ адрес” и т.2-“задължителни периодични срещи с пробационен служител” от НК за срок 6 месеца, първата с периодичност два пъти седмично и 1 година и 6 месеца лишаване от право да управлява МПС, считано от датата на отнемане на свидетелството му за правоуправление. Присъдата е била обжалвана от осъдения с оплакване за явна несправедливост на наложеното му наказание лишаване от право да управлява МПС с искане за изменяването й и намаляване срока на това наказание до 1 година. С атакуваното въззивно решение № 145/09.12.2010 г. по ВНОХД № 528/2010 г. Сливенският окръжен съд е потвърдил първоинстанционната присъда. Искането на осъдения наново касира оплакване за явна несправедливост на наложеното му наказание по чл.37, т.7 от НК с искане в тази му част въззивното решение да бъде изменено и намален размерът на това наказание до справедлив размер, какъвто счита този от 12 месеца. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането на осъдения от 28.02.2011 г. за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл.420, ал.2 НПК и има за предмет въззивно решение, което не подлежи на проверка по касационен ред, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. Неоснователно се акцентира върху самопризнанието на осъдения, намерило отражение както в провеждането на диференцираната процедура по глава 27 от НПК, така и при определяне на вида и размера на основното му наказание, предвидено за допуснатото престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като е приложена разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК и наказанието му пробация е определено на минимума, при ангажиране само на задължителните по закон пробационни мерки. От друга страна, упрекът за недооценка от страна на съда на това самопризнание не кореспондира със законовото изискване за допускане на процедурата по глава 27 от НПК само при подкрепата му от доказателствената основа, при липсата на която съдът е следвало да откаже искането на осъдения по чл.370 от НПК. Наличието на такава в случая е позволила на съда да приеме факти, които очертават деянието като не съвсем “обичайно” – К. не просто е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация над 1,2 промила, а е допуснал ПТП, като е напуснал пътя вляво по посока на движението си и по случайност няма други увредени МПС освен неговото или лица. Не е без значение миналото му като водач на МПС с множество нарушения и административни санкции, които не са оказали своето поправящо и превъзпитателно въздействие. Кумулативно предвиденото в чл.343г от НК наказание по чл.37, т.7 от НК също е определено след съответния анализ на относимите към тежестта на деянието и личността на дееца обстоятелства. Голословното позоваване на противна “практика” на първоинстанционни съдилища при определяне на размера на това наказание очевидно не е съобразено с конкретните обстоятелства по делото, а неоправданата снизходителност никога не е в полза на обществото. В тази насока съдът с основание се е съгласил с претенцията на обвинителя още пред районния съд за отнемане възможността на осъдения за един по-продължителен период да управлява МПС, след като само за последните 3 години е проявил завидна упоритост да не спазва правилата за движение по пътищата, наложило и през 2009 г. да се яви на проверовъчен изпит за възстановяване на контролни точки. На последно място, претенцията за намаляване на срока на това наказание със 6 месеца още веднъж сочи, че то не се явява явно несправедливо съгласно изискванията на ал.5, т.1 на чл.348 от НПК. Не е налице наведеното основание за възобновяване на делото и за изменяване на въззивното решение съобразно отправеното от осъдения искане, което следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно. С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.424, ал.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. Т. К. от София за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила въззивно решение № 145/09.12.2010 г., постановено по ВНОХД № 528/2010 г. на окръжен съд – Сливен. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :