Р Е Ш Е Н И Е № 575 град София, 04.01. 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение , в съдебно заседание на четиринадесето декември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ : Юрий Кръстев Елена Авдева при секретар Н.Цекова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Е.Авдева наказателно дело № 2428 / 2011 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 424 , ал.1 от НПК по искане на осъдените М. А. М. и Х. А. М. за възобновяване на нохд № 808 /2010 г. по описа на Районния съд в гр. Карлово. В искането се сочи, че одобреното с определение от 09.03.2011 г. споразумение по делото противоречи на закона, тъй като инкриминираните деяния са несъставомерни по приетите наказателни текстове. Подчертава се, че между пострадалия и осъдените възникнал спор , сочещ на личен мотив, а не на умисъл за хулиганство или хулигански подбуди. На следващо място се оспорва осъждането за реална съвкупност между хулиганство и лека телесна повреда по хулигански подбуди , тъй като те са приложени за едно деяние. С тези аргументи се иска възобновяване на делото, отмяна на определението, с което е одобрено постигнатото споразумение и оправдаване на осъдените или, алтернативно – ново разглеждане на казуса от друг състав. Пред настоящата инстанция осъдените и защитата им поддържат направеното искане по изложените в него съображения. Прокурорът пледира срещу възобновяване на делото. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване на наказателното дело, установи следното: Районният съд в гр. Карлово с протоколно определение от 09.03.2011 г. нохд № 808/2010 г.одобрил споразумение, сключено между прокурора и защитника на подсъдимите Х. А. М. и М. А. М., с което двамата били признати за виновни в това, че · на 16.07.2010 г. в село Д., Пловдивска област, извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и на основание чл.325, ал.1,вр. с 57 и чл. 54 от НК на всеки от тях било наложено наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца, както и обществено порицание · на 16.07.2010 г. в село Д., Пловдивска област, в съучастие като съизвършители причинили по хулигански подбуди лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК на Л.И.Г., поради което и на основание чл.131, ал.1, т.12 във вр. с чл. 20 , ал.2 и ал.1 и чл. 54 от НК на Х. М. било наложено наложено наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца ,а на М. М. - от десет месеца . На основание чл. 23 , ал.1 от НК било определено общо най-тежко наказание за Х. М. –девет месеца лишаване от свобода , а за М. М.-десет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване било отложено съгласно чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години. Към него било присъединено наказанието обществено порицание. Определението влязло в сила на 09.03.2011 г. и не е проверявано по касационен ред. Искането за неговата ревизия по реда на възобновяваното на наказателни дела е направено в законния шестмесечен срок от процесуалнолегитимирана страна и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Твърдението на защитата на осъдените, че те не са осъществили от обективна и субективна страна престъпленията , за които са осъдени, не намира подкрепа в доказателствата по делото и в правилното приложение на закона. В досъдебната фаза са събрани многобройни доказателства / показания на свидетели , медицински документи и експертната им интерпретация/ , достатъчни за фактическа подкрепа на възприетата правна квалификация и за двете инкриминирани деяния. От тях става видно, че братята М. М. и Х. М. безпричинно предизвикали скандал в местното питейно заведение в присъствието на много посетители. Отначало те започнали с отправянето на обиди към отсъстващи лица и арогантни заповеди към Л. Г., които били последвани от нанасянето на побой, причинил му лека телесна повреда. Пострадалият избягал окървавен , като оставил в заведението личните си вещи , а осъдените се опитали да го настигнат , викайки и отправяйки заплахи . Част от клиентите се уплашили и побързали да напуснат кръчмата , а другите останали възмутени и стресирани от поведението на братята М. При тези данни опитът на защитата да изключи съставомерните елементи на престъплението хулиганство по чл. 325, ал.1 от НК и хулигански подбуди за телесната повреда по чл. 131, ал.1 , т.12 от НК, изтъквайки личен мотив за скандала ,е неубедителен . Разправата, която подсъдимите осъществили с пострадалия Г., показва, че умисълът на подсъдимите заначително надхвърля представата за личен конфликт и съдържа желание за демонстрация на явно неуважение към обществото.Начинът на извършване на побоя , при който били притеснени останалите клиенти , крясъците ,обидите и заплахите, правилно са определени като грубо нарушение на обществения ред , обхванато от съзнателните представи на подсъдимите. Настоящият състав се счита за задължен да припомни обвързващите мотиви на ППВС № 2 от 1974 г., т.3, според които „при нанасяне на обида, причиняване на телесна повреда или извършване на други подобни действия по чисто личен мотив тези действия могат да се квалифицират и като хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и явно неуважение към обществото. Субективната страна на престъплението не се определя само от мотива или от целта на престъпника, а от съдържанието на неговия умисъл.” В искането за възобновяване защитата на осъдените некоректно се позовава на съдебната практика /ППВС № 2 от 1957 г. относно някои въпроси на умишлените убйства ,т.19/, твърдейки , че телесната повреда по хулигански подбуди изчерпва в настоящия случай други правни квалификации на инкриминараната дейност. Важно е да се подчертае, че това е вярно само тогава , когато хулиганските действия и телесното увреждане / по хулигански подбуди/ са извършени с едно деяние. В разглеждания казус хулиганското поведение на подсъдимите е намерило проява и извън прякото насилие върху пострадалия Г., поради което правилно и в съответствие със съдебната практика са приложени правилата за реалната съвкупност. За пълнота на изложението и избягване на неясноти следва да се отбележи , че с ППВС № 2 от 1974 г.,т.7 съдебната практика допуска и „ идеална съвкупност, ако с деянието , сочещо престъплението хулиганство , се осъществят и признаците на едно или няколко други престъпления. Изключение от този принцип са случаите на чл. 116 , т.11 от НК.” Водим от горното и след като не намери основания за възобновяване на делото Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените М. А. М.и Х. А. М. за възобновяване на нохд №808 /2010 г. по описа на Районния съд в гр. Карлово. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.