1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 171 София, 18.04.2022 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 08 март две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело № 4032 /2021 година Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Д. М., И. Й. К., Л. Й. К. и Х. Й. К. против решение № 260075 от 01.06.2021 по гр.д.№ 123/2021г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260489 от 07.12.2020 г., постановено по гр.дело № 234/2018 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. С последното са отхвърлени, предявените от касаторите против „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Еврехоспитал Пловдив“ ООД с ЕИК 201537560, искове за осъждането на ответника да заплати на всяка от ищците обезщетение в размер от по 150 000 лева за претърпените от тях неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от смъртта на Й. И. К., починал на 15.02.2015 г. вследствие на непозволено увреждане - неизправна пожароизвестителна инсталация при възникнал пожар, намираща се под надзора на ответника на основание чл. 50 ЗЗД или евентуално на основание чл. 49 ЗЗД за осъждане на същия ответник да им плати обезщетение в същите размери за непозволено увреждане от противоправното поведение на служители на ответната болница при или по повод изпълнение на възложената им работа, изразяващо се в несвоевременна реакция на възникналия на 01.02.2015 г. в болницата пожар и неоказване на помощ на пострадалия К.. Сумите са претендирани ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на увреждането - 15.02.2015 г. до окончателното изплащане. В касационната жалба се навеждат доводи за нарушение на нормативните изисквания за пожароизвестителни инсталацииь за необсъждане на събраните доказателства, конкретно втората комплексна експертиза с в.л. Г. и д-р Б., и на свидетелските показания. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като въззивната инстанция не е изложила ясни мотиви защо приема, че пожароизвестителната система на болницата е в изправност при положение, че приема, че огнището на пожара се намира на тавана на болничната стая, което предполага бързо и адекватно задействане на пожароизвестителната система и защо приема за достоверни показанията на персонала на болницата. Касаторите считат за противоречие с цитираното ТР 1/2013 г. на ОСГТК и отказа на въззивната инстанция да назначи повторна пожаротехническа експертиза. Твърди се противоречие и с решение № 210/20.11.2020 г. по гр.д.№ 3846/2019 г. на ВКС, ІV гр.о. относно съдържанието на мотивите и с решение № 106/03.12.2020 г. по гр.д.№ 927/2020 г. на ВКС, ІІ гр.о. относно приложението на чл. 266 ГПК. Ответникът по касация оспорва допускането до касационен контрол, тъй като не са формулирани въпроси, а само са загатнати, въпросите не кореспондират на съдържанието на мотивите, които съдържат анализ на посочените доказателства и обосновка, защо се възприемат свидетелските показания. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е безспорно, че Й. И. К. е приет за лечение в Университетска болница “Еврохоспитал - Пловдив“. На 31.01.2015 г. срещу 01.02.2015 г. след полунощ в стая № 101, където той е настанен възниква пожар, който е потушен от екип на ІІ РСПБЗН – Пловдив. Извикан е екип на ЦСМП - Пловдив., който транспортирал пострадалия в УМБАЛ „Св Георги.“ В отделение за лечение на изгаряния, където на 15.02.2015 г. той починал. Ищците И., Л. и Х. К. са негови дъщери, а Р. Д. е тяхна майка, живяла на съпружески начала с бащата, но не през последните шеест месеца преди смъртта му. Собственик на сградата, в която се помещава ответната болница и всички инсталации и съоръжения, включително пожароизвестителната система, е „Еврохоспитал“ АД, а Университетската болница „Еврохоспитал Пловдив“ ООД ползва същата по силата на договор за наем от 01.04.2012 г. Доставка и монтаж на системите за пожароизвестяване са извършени от „ПИК. Компютър“ ООД,. извършена е преди въвеждане в експлоатация 72-часова проба и е констатирано, че пожароизвестителната инсталация работи нормално. Сградата е въведена в експлоатация с разрешение за ползване от 21.01.2012 г., а на 15.01.2012 г. е сключен договор за поддръжка на пожароизвестителна система между собственика на сградата и доставчика „ПИК компютър“ ООД, с който последното е поело задължение да извършва ежемесечна поддръжка и обслужване на системата, като срокът на договора е продължен с анекси от 08.01.2013 г., 01.09.2014 г. Профилактика и изпитания на пожароизвестителна система са извършвани ежемесечно - на 02.09.2014 г., 10.10.2014 г., 07.11.2014 г., 01.12.2014 г. и 08.01.2015 г., видно от представените протоколи, в които е отразено, че инсталацията работи нормално. Пожароизвестителната система е по отвърден стандарт. Образуваното досъдебно производство на 01.02.2015 г. срещу неизвестен затова че на 01.02.2015 г. е запалил сграда, като пожарът е представлявал опасност за живота на Й. К. е прекратено на 03.07.2015 г. С въззивното решение са обсъдени следните доказателства: От заключението на първата КСМПТЕ, се установява, че при инцидента - пожар, станал на 01.02.2015 г., на Й. К. е причинено изгаряне ІІ-ра А, Б - ІІІ–та степен на лицето, гръдния кош, горните крайници и долния десен крайник на площ 37% и оток на мозъка и белите дробове, като смъртта му се дължи на остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност в резултат на тежките процеси на ендогенна интоксикация, в резултат на пламъковото обгаряне и е в пряка причинно-следствена връзка с изгарянията, получени при възникналия пожар в УМБАЛ “Еврохоспитал Пловдив“. Заболяванията, за които е лекуван в болницата нямат отношение към настъпилата смърт. Пострадалият е бил в горящата стая около 21 минути. В тази експертиза е прието, че най-вероятната причина за възникване на пожара е запалване на горими материали, намиращи се в болничната стая № 101, с открит огнеизточник - кибрит, запалка или цигара. Според това заключение, огнището на пожара е мястото в непосредствена близост до вътрешната страна на входната врата на стаята, като същият е предизвикан от действия на обитаващия стаята К.. Според вещото лице, от отразеното в протокола за оглед, пожарът не може да бъде причинен от „късо съединение” или „високо преходно съпротивление” предвид установеното, че в огнището му няма разположени електрически кабели на токови кръгове, няма монтирани контакти с включени към тях ел. консуматори, няма дефекти в изолацията на тоководещите части, както и външни механични повреди на електрическите проводници, захранващи ел. консуматорите в болничната стая - климатик и телевизор, които са запазили целостта си и са обгорели от външната им страна. По тях не са открити следи от разтопен метал, характерни за пожари, причинени от „късо съединение” и образуващи се вследствие от високата температура на електрическата дъга. В заключението е възпроизведен по минути и секунди записът от охранителната камера, приложен по ДП № 88/2015г., отразяващ картината от мястото и времето на инцидента без звук, като е описана хронологията на събитията и реакциите на медицинския персонал. От записа, техническите документи, протокола за оглед, в заключението е направен извод, че към 31.01.2015 г. и 01.02.2015 г. процесната инсталация е била в изправност. От записа от камерата, разположена на коридора, който е със сензорно осветление е констатирано, че в 0 ч., 29 м. и 34 сек. под прага на болничната стая се вижда жълто петно от пламъци, а в 0ч.,29м. и 50 с. – буйни пламъци. В 0,30 ч. коридора се осветява от сензорното осветление поради поява на човек, който не се вижда. Коридора се изпълва с дим, а санитарката гаси с кофи с вода в 0,32 ч. В същия час се виждат и медицинската сестра и дежурният лекар. Съобщението за пожар на телефонен номер 112 от сестрата е прието в 0,35 ч., а към същия момент се вижда, че се евакуират болните от другите стаи. В 0,54 ч. пожара е потушен и в 0,55ч. К. е изведен от стаята от пожарникарите и му е указана първа помощ от дежурния лекар. Според обясненията на в.л. П., а видно и от протокола при огледа, приложен по ДП, светлинния индикатор и датчика на стая 101 е сработил при пожара. На записа това не може да се види, тъй като камерата е на същата равнина, на която е и датчика на стая 101. Според вещите лица, не е било възможно да бъде предотвратена смъртта на К., в случай че пожароизвестителната инсталация е била изправна и персоналът на болничното заведение е реагирал своевременно на възникналия пожар. Описани са в заключението още типа,техническите параметри на процесната инсталация в болничното заведение, както и механизмът й на задействане. Посочено е, че всички елементи на пожароизвестителната система са в съответствие с европейския стандарт EN 54, налични са сключени договори за абонаментно обслужване и поддържане на системата, на същата е извършвана профилактика в периода 02.09.2014 г. -08.01.2015 г. Поради това експертизата е дала заключение, че към датите 31.01.2015 г.- 01.02.2015 г. пожароизвестителната инсталация е била в изправност и е работила съобразно заложените в нея технически параметри. Поради оспорване на първата експертиза е назначена повторна КСМПТЕ, от заключението на която, се потвърждават изводите относно причината за смъртта на К. – остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност в резултат на тежките процеси на ендогенна интоксикация вследствие на пламъковото обгаряне, както и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между смъртта на пострадалия и възникналия на 01.02.2015 г. пожар. По отношение причината за пожара е направен друг извод - че е причинен от „късо съединение”, получено в пространството между бетонната плоча на тавана и „окачения таван”, където са поместени проводниците на всички инсталации и устройства на болничната стая № 101, като се изключва възможността пожарът да е причинен от човешка дейност - запалване от клечка кибрит или незагасена цигара. Анализирайки наличния снимков материал от ДП № 88/2015г. експертите са приели, че огънят е тръгнал отгоре надолу. Този извод е изведен от приетото от в.л. Г., че по-голямото опушване на стените е близо до окачения таван, разтопени са климатика и телевизора, а гардероба и нощното шкафче не са обгорени. Според заключението на тази експертиза, пожароизвестителната инсталация не е била изправна към момента на възникване на пожара и ако дежурният персонал в болницата е реагирал своевременно и адекватно, то е било възможно да се предотврати смъртта на К.. Според в.л. Г., дежурният екип не е направил опит да влезе в болнична стая № 101. Коментирани са представените по делото документи относно извършваната профилактика на централата. Според вещото лице, при липса на ежедневен тест от дежурен екип не е налице основание да се приеме, че пожароизвестителната система е в изправно състояние. Според заключението на допуснатата на основание чл. 203, пр. последно ГПК, поради противоречия между първите две експертизи, тройна СПТЕ, най-вероятната причина за възникването на пожара е запалване на твърди горими материали на пода от вътрешната страна на вратата на болнична стая № 101. Местоположението и интензивността на пламъците при подобни горими материали /завивки, чаршафи, възглавници и т.н./ са препятствали достъпа до стаята на неспециали-зираните в гасенето на пожара екипи. Категорично е изключена от експертите възможността причина за пожара да е „късо съединение”, защото намиращи се над окачения таван в стая № 101, са с двойна изолация и са положени в тръби. Късо съединение може да възникне само по причина на лоша връзка в местата на присъединяването им, а не поради струпване на повече кабели и защото във всеки случай на появяване на късо съединение се задействат автоматичните прекъсвачи, като времето на изключване на последните е в рамките на няколко секунди. Още по-кратко е времето на задействане на дефектно-токова защита, покриваща всички токови кръгове. Кабелите били положени в среда, където няма материя, способна да се възпламени за такова кратко време до изключване на късото съединение от прекъсвача или от ДТЗ. Експертите заявяват, че не могат да дадат категоричен отговор на въпроса дали е била изправна пожароизвестителната инсталация, защото не са били очевидци на инцидента, но въз основа на протокола за оглед от досъдебното производство и изнесеното от свидетелите са заключили, че най-вероятно тя е била изправна. Според вещите лица, не е било възможно да се предотврати смъртта на К., въпреки че пожароизвестителната инсталация е изправна и персоналът е реагирал своевременно на пожара. В заключението е отразено, че е извършена ежемесечна профилактика на централата в периода около и преди настъпване на пожара и с оглед констатациите от направената проверка на системата като цяло, може да се приеме, че същата е в нормално техническо състояние и работи по предназначение. Експертите са прегледали видеозаписа от монтираната в коридора на болницата камера и са посочили, че височината на монтаж на камерата е в близост до окачения таван и в една линия с датчика, монтиран в коридора, което възпрепятства изгледа към индикатора. Видеозаписът е без записан звук и не може да се използва във връзка с установяване наличието на звуков сигнал от сирените на инсталацията. Анализирани са и показанията на разпитаните свидетели – тримата служители от дежурния екип – санитарката, медицинската сестра, която се е обадила на телефон 112 и дежурния лекар, от които установяват описаните по-горе действия, заснети от камерата и описани в първата експертиза. Въззивната инстанция е приела, че не е доказано, че пожароизвестителната система е неизправна и че не задействана своевременно. Този извод е обоснован с писмените и гласни доказателства, установяващи надлежно поддържане на системата, извършване на съответните технически периодични прегледи, а свидетелите - очевидци установяват нейното задействане – светлинно и звуково. Наличният запис от камера не опровергава този извод, защото няма такава функция /не записва звук/, а камерата е разположена под такъв ъгъл, че да не може да се установи с категоричност наличието или не на светлинен сигнал на системата. Този извод е допълнен и с това, че още първите признаци на пожара са били забелязани от санитарката, разпитана като свидетел, която е сигнализирала своевременно на останалия персонал и са предприети възможните адекватни действия. Съдът е приел за доказани и действията на персонала, за които освен свидетелските показания, се установява от записването на телефон 112, оказаната първа помощ на К. и транспортирането му до друга болница за специализирано лечение на получените изгаряния. Съдът се е позовал за този извод и на показанията на разпитаните служители-пожарникари, пристигнали на место да доогасят пожара. Във въззивното решение, съдът е подчертал, че причината за пожара не е въведена като предмет на делото, т.е. не е въведена като факт, предизвикал непозволеното увреждане. Като такива са въведени неизправност на пожароизвестителната система / по иска по чл. 50 ЗЗД/ и несвоевременни действия на персонала / по иска по чл. 49 ЗЗД/ В тази връзка съдът е отбелязал, че втората експертиза разглежда подробно този въпрос и формира различни изводи от първата и тройната еткспертиза. Съдът е посочил обаче, че е изложил констатациите на в.л. Г. само за пълнота на изложението. Окончателните изводи не са изградени въз основа на тази експертиза, т.е. тя не е възприета от съда. Въззивната инстанция е посочила в решението, че „съдът е ограничен в произнасянето си във фактическите рамки на въведените искове, изследването на механизма на възникване на пожара е за пълнота на изложението с оглед всестранното изясняване на фактическата обстановка“. Решението на първата инстанция по иска по чл. 50 ЗЗД е потвърдено освен поради изложеното и защото смъртта на К. не е резултат от свойствата на пожароизвестителната инсталация, а и няма причинно-следствена връзка между действията на служители на наемателя на болницата (ответното дружество) по поддръжка на тази система и настъпилата смърт. По иска по чл. 49 ЗЗД, решението на първата инстанция е потвърдено, защото не е установено от събраните доказателства, че персоналът не е реагирал своевременно, че е бездействал или че не е предприел адекватни действия съобразно възможностите си, т.е, че е имал противоправно поведение. Напротив, съобразени са обстоятелства като силно задимения коридор, високата температура в стаята, поради което е било невъзможно да влезе лице без специално оборудване в нея, а същевременно извършването на възможните действия от екипа по гасене на пожара, незабавно уведомяване на спешния телефон за пожара и оказване на първа медицинска помощ на пострадалия след извеждането му от стаята. От подробно изложените мотиви на въззивната инстанция е видно, че решението не е постановено в противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 210/20.11.2020 г. по гр.д.№ 3846/2019 г. на ВКС, ІV гр.о. относно съдържанието на мотивите. Те съдържат подробен анализ на фактическата обстановка, изводи, какво се приема за доказано въз основа на доказателствато, правни изводи относно неоснователността на главния и евентуалния иск и защо. При излагане на мотивите, съдът не констатира пропуски или нарушение на правилата на логиката. Не съответства на мотивите на решението твърдението, че съдът е възприел втората експертиза, а правните изводи съответстват на първата. Посочено е и конкретно защо не е възприета втората експертиза /виж цитата от решението по-горе/. Конкретно е изложено защо се приемат че пожароизвестителната система е в изправност. Показанията на персонала на болницата са възприети, защото те са единствените очевидци, а и показанията им се подкрепят от писмените доказателства. същевременно не се опровергават от кадрите от записа, като се има предвид и задимения коридор. Посочено е конкретно и защо се приемат за неоснователни всеки от двата иска. Относно отказа за назначаване на нова тройна СПТЕ от възивната инстанция, не е налице противоречие с решение № 106/03.12.2020 г. по гр.д.№ 927/2020 г. на ВКС, ІІ гр.о., защото по задачите, за които е поискано назначаването на тази експертиза са работели две комплексни експертизи и една тройна, с което е спазен реда, предвиден в чл. 203 ГПК, поради което не е била налице и хипотезата на чл. 266 ГПК. В обобщение не са налице наведените основания за допускане до касационен контрол, поради което не се допуска касационно обжалване. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касация следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски за настояща инстанция в доказаният с договора за правна помощ размер 2 000 лв. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260075 от 01.06.2021 по гр.д.№ 123/2021г. на Пловдивски апелативен съд по касационна жалба, подадена от Р. Д. М., И. Й. К., Л. Й. К. и Х. Й. К., всички от [населено място], [община], област Пловдивска, [улица] Осъжда Р. Д. М., И. Й. К., Л. Й. К. и Х. Й. К., всички от [населено място], [община], област Пловдивска, [улица] да платят на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Еврехоспитал Пловдив“ ООД с ЕИК 201537560, със седалище гр. Пловдив и адрес на управление – ул. "Коматевско шосе" № 79 деловодни разноски за настояща инстанция в размер на 2 000 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: