4 Р е ш е н и е № 30 гр.София, 27.02.2017г. Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седми февруари две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря В.Стоилова като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 5069 описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на Л. И. И. за отмяна на влязло в сила решение от 13.07.2015 г., постановено по гр.д. № 1046/2015 г. на АС София , на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Ответниците по молбата – Р. Б. К., Р. В. К. и Ив-А. П., в писмено становище и чрез процесулния си представител поддържат, че молбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Молбата за отмяна е неоснователна. С атакуваното решение съдът, като е отменил изцяло решение от 16.12.2014г. по гр.д.№16885/2012г. на ГС София , е постановил ново с което е приел за установено, по отношение на Л. И., че Р. Б. К., Р. В. К. и Ив-А. П., са собственици по наследяване, дарение и приращение на 1/2 /една втора/ ид.ч. от следния недвижим имот : Поземлен имот с идентификатор 68134.1970.368 по КККР на р-н „В.“, Столична община, съставляващ УПИ№VІІІ-368 от кв.32 по плана на [населено място], целият с площ от 1 505кв.м. по скица, при граници по н.а.: УПИ№VІІ-367, улица, УПИ№Х-369 и дере, ведно с построените в имота сгради, както следва : сграда с идентификатор 68134.1970.368.3, съставляваща двуетажна жилищна сграда, със застроена площ по нотариален акт от 62.8кв.м., състояща се от : два сутерена и първи етаж с гараж ; жилищна сграда с идентификатор 68134.1970.368.1 цялата с площ от 116.8кв.м., състояща се от : партер, салон, баня-тоалетна, антре и стълбище към етажа ; етаж, състоящ се от две спални, килер и стълбище от партера ; мазе, находящо се под стълбата на партера. Със същото решение съдът е осъдил Л. И. да предаде на Р. Б. К., Р. В. К. и Ив-А. П. владението върху 1/2 /една втора/ид.ч. от същите имоти на основание чл.108 от ЗС. Съдът е приел, че са предявени субективно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на поземлен имот, ведно с построените в него две жилищни сгради. Прието е за установено, че наследодателката на ищците Р. Б. К., Р. В. К. и Ив-А. П., е придобила по дарение правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от недвижим имот, представляващ дворно място, съставляващо парцел VІІІ-368 от кв.32 по плана на вилна зона „Киноцентър – І-ва част“, [населено място]. Установено е, че собствеността върху построената впоследствие двуетажна жилищна сграда, която е била узаконена с акт №160/27.08.1999г. на Столична община, е била придобита от собствениците на дворното място по приращение, които към този момент са били С. П., В. П. и М. П.-К., като частта на последната по отношение на мястото е била 1/2 ид.ч. Р. Б. не е придобил собственост върху допълнителната постройка, незамисимо от това дали са били налице предпоставките на чл.19 от СК-отм., тъй като застроеното дворно място не е било изключителна собственост на другия съпруг, а е било съсобствено с трети лице/арг.ТР№44/1971г. на ОСГК/.Посочено е, че с факта на настъпване на смъртта на М. П.-К. собствеността върху притежаваната от нея 1/2 ид.ч. от посоченото дворно място и две сгради е била придобита от нейните наследници по закон при равни части. Прието е, че Л. И. е придобил собствеността върху половината от имота от С. и В. П. и е отказал достъп на ищците –ответници по молбата. При така установените факти съдът е счел, че предявените искове с правно основание чл.124 ГПК и чл.108 ЗС са основателни и ги е уважил. Молителят Л. И., чрез процесуалния си представител поддържа, че е налице ново обстоятелство от съществено значение за изхода на спора, което съставлява основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Представя справка за представяне на данни по Наредба №14/18.11.2009г., съобщение по ч.гр.д.№3810/2016г. на РС София и разпореждане от 20.02.2016г. по същото дело, от които се установява, че НДБ ”Население” няма запис на лице с име Р. Б. К.. Молителят поддържа, че този ищец не е бил легитимиран да предявява исковете, предмет на настоящия процес. В писмен отговор ответниците по молбата поддържат, че същата е неоснователна и представят доказателства че Р. Б. К. е с адрес Г. 5, Д. Плац, с л.к.№С. и той с надлежно пълномощно е упълномощил С. Д. П. да го представлява пред съдилищата в РБ, както и адв.А. М.- САК. Настоящия състав намира, че визираните в чл. 303, ал.1 , т.1 ГПК основания за отмяна предполагат непълнота на фактическия и доказателствен материал по делото, която се разкрива след като решението е влязло в сила. Тази непълнота на доказателствата по делото следва да е резултат на намерени нови доказателства, които са съществували и по време на разглеждане на делото, но по обективни причини не са могли да станат достояние на страна и да бъдат приобщени към доказателствения материал, респ. да се касае до нови доказателства, които съдържат обстоятелства, които страната се е домогвала на установи по делото, но да не е могла да стори това по причина , че не е разполагала с тези доказателства. Новото обстоятелство по см. на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК , като основание за отмяна на влязло в сила решение на съд, разрешил със силата на присъдено нещо конкретен гражданско-правен спор, следва да съставлява правно-релевантен за делото факт. Новото доказателство следва да е писмен документ , които не е бил известен/ чието съществуване не е било известно/ на молителя по време на разглеждане на делото в инстанциите, обективно страната да не е могла да се снади своевременно от органа или по начина с него, и тези документи са обуславят, доколкото биха били приобщени към доказателствения материал, възможност за фактически и правни изводи, различни от тези на съда , с решението, чиято отмяна се иска. Новите доказателства следва да установяват обстоятелства, който са твърдяни в хода на делото, но по обективни причини страната –молител не е могла да се снабди с тях и да ги представи своевременно пред съда. В случая молителят не представя такива писмени доказателства, които да установяват нови обстоятелства от значение за спора. По същество подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение представлява искане за събиране на нови доказателства, от които да се установи, че по отношение на един от тримата ищци не е налице процесуална легитимация за водене на исковия процес. В конкретния случай въззивният съд, вземайки предвид представените по делото пълномощни, е приел, че са предявени искове от ищци, които живеят в чужбина, но имат надлежни процесуални представители в страната. Ето защо представените писмени доказателства не сочат на нови обстоятелства от съществено значение за спора. На основание чл.78, ал.3 ГПК молителят следва да заплати на ответниците общо сумата 2500 лева разноски пред ВКС. Възражението на молителя за прекомерност на възнаграждението, заплатено за адвокатско възнаграждение, с оглед разпоредбата на чл.9, ал.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е неосноватено, тъй като е заплатено като минимално дължимо се такова. Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на Л. И. И. за отмяна на влязло в сила решение от 13.07.2015 г., постановено по гр.д. № 1046/2015 г. на АС София, на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. ОСЪЖДА Л. И. И. да заплати на Р. Б. К., Р. В. К. и Ив-А. П., общо сумата 2500 лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: