4 Р Е Ш Е Н И Е № 349 гр. София, 11.02.2019 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 3028 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. М. Г., [населено място], общ. Монтана, срещу решение № 1335 от 13.06.2017г. по в.т.д. № 5084/2016г. на Апелативен съд - София, с което след обезсилване на решение от 28.07.2016г., допълнено по реда на чл.248 ГПК с определение от 21.09.2016г., по т.д. № 18/2016г. на Окръжен съд – Монтана, е оставен без разглеждане като недопустим предявения от него иск по чл.25, ал.4, вр. ал.6 ЗЮЛНЦ за отмяна на решенията на Общото събрание на СНЦ „ТПП – Монтана” от 30.01.2015г. и производството по делото е прекратено като недопустимо. Касаторът намира обжалваното решение за неправилно, поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Не споделя становището на съда, че срокът по чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ тече от вписване в съдебния регистър на оспорваното решение. Счита, че е приложена неправилно презумпцията по чл.599 ГПК за знание на вписаните обстоятелства в съдебен регистър. Твърди, че същата е приложима спрямо трети добросъвестни лица досежно защитата на правата им, произтекли или свързани с вписани /макар и несъществуващи/ обстоятелства. Излага съображения, че вписването в регистъра има оповестително действие, но само по себе си не създава презумпция за узнаване и съответно в конкретния случай не е доказано по никакъв начин, че ищецът е узнал за взетите от ОС решения, именно от момента на оповестяването им чрез вписване в съдебния регистър или най –късно на тази дата, както приема въззивният съд. Посочва, че по отношение на юридическите лица с нестопанска цел този ред ще бъде приложим едва след 01.01.2018г., когато влизат в сила измененията на ЗЮЛНЦ с ДВ бр. 74/2016г., тъй като към процесния период, регистърът на юридическите лица с нестопанска цел е с регламентиран достъп – след подаване на нарочна молба до съда, което очертава разликата му с търговския регистър и неприложимостта спрямо сдруженията по аналогия на реда за оповестяване, предвиден в Закон за търговския регистър. Заявява, че искът е предявен в абсолютния едногодишен срок от датата на вземане на решението на Общото събрание. Същевременно поддържа, че проведеното общо събрание на сдружение „Търговско-промишлена палата”, гр. Монтана не е легитимно, тъй като на него са присъствали лица, които не са били членове на сдружението. Техните членствени правоотношения са отпаднали, поради невнасяне на членски внос, което било констатирано от УС, съгласно чл.22, ал.1, т.5 от ЗЮЛНЦ и чл.12, ал.1 от устава на сдружението. Претендира направените разноски за касационното производство в размер на 700 лева, съгласно приложен списък по чл.80 ГПК. Ответникът по жалбата и по иска, сдружение „Търговско - промишлена палата”, гр. Монтана, счита, че жалбата е неоснователна. Претендира направените разноски за касационното производство в размер на 720 лева, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касационно обжалване на въззивното решение за произнасяне по въпроса: „Трети лица по см. на чл.599, ал.1 ГПК ли са членове на сдружението и с вписването в съдебен регистър на решения на Общо събрание на сдружение решенията считат ли се узнати от членовете на сдружението, с оглед определяне на началния момент, от който тече срокът по чл.25, ал.6, пр.1-во ЗЮЛНЦ за предявяване на иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ?”. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: Въззивният съд е приел въз основа на предоставеното решение № 2455/10.02.2015г. по ф.д. № 2455/1992г. на ОС – Монтана, за установено, че взетите от събранието, състояло се на 30.01.2015г., решения са били вписани на същата дата във водения от окръжния съд регистър на юридическите лица с нестопанска цел. Посочено е, че съгласно чл.599, ал.1 ГПК, от 10.02.2015г. вписаните обстоятелства, респ. свързаните с тях решения на ОС, се считат известни на всички трети добросъвестни лица. Това са лицата, които, освен че не са конкретно узнали за настъпването на дадено обстоятелство, но не са и свързани с настъпването му, т.е. преценката, дали едно лице е трето по смисъла на чл.599, ал.1 ГПК се извършва според връзката му с настъпване на обстоятелството, а не според връзката му с юридическото лице, за което това обстоятелство се отнася. Въз основа на това е изведено, че трети лица са и членовете на юридическото лице, които не са свързани с настъпването на обстоятелството, например не са участвали във вземане на подлежащото на вписване решение. Изложени са съображения, че да се приеме обратното - неприложимост на презумпцията по чл.599, ал.1 ГПК спрямо членовете на юридическото лице, които не са лично узнали за съответното обстоятелство, води до очевидно абсурден резултат, че след вписването обстоятелството става известно на всички лица под юрисдикцията на водещия регистъра орган, но остава неизвестно именно на членове на това юридическо лице, които по силата на членственото си правоотношение следва да проявяват засилен интерес към дейността му. Въз основа на горното, съставът на въззивния съд е обезсилил решението на окръжния съд и е прекратил производството по иска по чл.25 ЗЮЛНЦ като недопустимо, като е достигнал до извода, че оспорваните взети решения на общото събрание са станали известни на ищеца с вписването им на 10.02.2015г., едномесечният срок от узнаването им от ищеца е изтекъл на 10.03.2015г., поради което искът по чл. 25 ЗЮЛНЦ, предявен на 19.01.2016г. след изтичането на едномесечния преклузивен срок по чл. 25, ал.6 ЗЮЛНЦ. По релевирания правен въпрос: Съгласно чл.599, ал.1 ГПК, вписаното обстоятелство във водените от съда регистри се смята известно на третите добросъвестни лица от деня на вписването, съответно ако подлежи на обнародване - от обнародването. Посочената разпоредба следва да бъде тълкувана във връзка със спецификите на конкретния регистър. Според чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ, решенията на общото събрание подлежат на съдебен контрол относно тяхната законосъобразност и съответствие с устава, като в ал.6 от същия член е предвидено, че тези спорове могат да бъдат повдигани пред окръжния съд по седалището на сдружението от всеки член на сдружението или от негов орган, или от прокурора в едномесечен срок от узнаването им, но не по-късно от една година от датата на вземане на решението. Оповестителното действие на вписването е установено в защита на сигурността на оборота и цели да предпази третите лица от неизгодни за тях последици от незнанието на обстоятелства за юридическото лице, с което встъпват в правоотношение или целят да предизвикат промяна в последното. Противопоставимостта на вписаните обстоятелства по чл.599, ал.1 ГПК на третите добросъвестни лица по същество вменява в тежест на същите извършването на проверка в регистъра относно вписаните обстоятелства, преди третите лица да встъпят в правоотношение с юридическото лице или с оглед предприемане от тези лица на правни действия за промяна / прекратяване на правоотношението. Във връзка с това, не може да се приеме, че във вътрешните отношения между члена на сдружението и юридическото лице, които произтичат от съществуващо членствено правоотношение, за члена на сдружението въз основа на нормата на чл.599, ал.1 ГПК възниква задължение да извършва ежедневна проверка на вписаните обстоятелства във водения от съда регистър, с оглед упражняване на правото си на иск в преклузивния едномесечен срок по чл.25, ал.6, пр.1-во ЗЮЛНЦ. Следва да се има предвид, че за разлика от търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, водени от Агенцията по вписванията, в които се поддържа единна база данни, с възможност за електронни справки по партидите на юридическите лица, старите регстри, водени от съответния окръжен съд по седалището за ЮЛНЦ, са отделни и до тях няма електронен достъп. Ето защо, разпоредбата на чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ не обвърза течението на преклузивния срок за предявяване на конститутивния иск по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ с фингирано узнаване по чл.599, ал.1 ГПК на решението на ОС, чиято отмяна се иска. Едномесечният срок е свързан с реалното узнаване на решението, от който момент членът на сдружението следва да упражни по съдебен ред потестативното си право по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ. Едногодишният срок от вземане на решението по чл.25, ал.6, пр.2-ро ЗЮЛНЦ, от друга страна, е установен в обществен интерес и осигурява защита на сигурността на оборота. Предвид изложеното, трети лица по смисъла на чл.599, ал.1 ГПК във вр. с чл.25, ал.6, пр.1-во ЗЮЛНЦ при воден от съда регистър не са членовете на сдружението. С оглед горното, настоящият състав на ВКС дава следния отговор на поставения правен въпрос: „Трети лица по см. на чл.599, ал.1 ГПК не са членовете на сдружението при вписване в съдебен регистър на решения на Общо събрание на сдружение, поради което вписването на решенията не определя началния момент, от който тече едномесечният срок по чл.25, ал.6, пр.1-во ЗЮЛНЦ за предявяване на иск по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ”. По съществото на касационната жалба: С оглед дадения отговор на поставения правен въпрос, въззивният съд неправилно е приел, че искът по чл. 25 ЗЮЛНЦ е предявен след изтичането на едномесечния преклузивен срок по чл. 25, ал.6 ЗЮЛНЦ. Ето защо, решението на въззивната инстанция, като неправилно, следва да се отмени и делото се върне на Апелативен съд – София за произнасяне по въззивната жалба от друг състав. Водим от горното, на основание чл.293, ал.1, и ал.3, вр. чл.281, т.3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 1335 от 13.06.2017г. по в.т.д. № 5084/2016г. на Апелативен съд - София. ВРЪЩА делото на Апелативен съд – София за ново разглеждане на делото от друг състав на съда. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.