3 Решение по гр. д. № 482/11 г. на ВКС, І ГО, стр. Р Е Ш Е Н И Е № 65 гр. София, 02.03.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на осми февруари през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при секретаря Ан. И. след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 482 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взема предвид следното: Производство по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 1578 от 15.11.2010 г. по гр. д. № 1796/10 г. Окръжен съд [населено място] е потвърдил решение № 1759 от 29.06.2009 г. по гр. д. № 4086/07 г. на Районен съд [населено място], с което е отхвърлен предявения от Л. С. К. срещу М. С. И., Г. Я. Н., Теодора П. Д., С. П. Н., Р. Н. С., Д. Н. Ц., А. П. Ц., Б. Г. В., Я. Ж., В. О. - Я. и А. П. Ч. иск за делба на имоти № 111208 с площ 1.020 дка и № 11109 с площ 0.009 дка, двата в м. „Ч.” на [населено място], както и иска и по чл. 76 ЗН срещу Г. Н., Теодора Д., С. Н. и А. Ч. за прогласяване относителната недействителност на договора за продажба обективиран в нот. акт № 8 от 03.08.2006 г. Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от Л. К.. К. счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Ответниците по касация А. Ч., Г. Н., Теодора Д. и С. Н. оспорват жалбата. Ответниците по касация М. И., Р. С., Д. Ц., А. Ц., Б. В., Я. Ж., В. О. - Я. и А. Ч. не вземат становище. ВКС, след като взема предвид становищата на страните, обсъди доводите им съобразно чл. 290 ал. 2 ГПК, както и събраните по делото доказателства, прие за установено следното: С определение № 1005 от 31.10.2011 г. постановено по делото ВКС е допуснал на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по въпроса може ли да се придобие по давност земеделски имот при владение от 26.02.1996 г. до 03.08.2006 г., с оглед разпоредбата на чл. 5 ал. 2 ЗВСОНИ. Съгласно чл. 5 ал. 2 ЗВСОНИ, изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от 21.11.1997 г., деня на влизането на разпоредбата в сила. С влизане в сила на разпоредбата, отпадат последиците на всички елементи от фактическия състав на чл. 79 ал. 2 ЗС даващи възможност за придобиване на имот чрез добросъвестното му владение - заличени са както срокът на владението, така и основанието му, затова владелците не могат да се позовават на кратка придобивна давност по чл. 79 ал. 2 ЗС на основание, което е възникнало преди 21.11.1997 г. По отношение на лице, което е купило земеделската земя от несобственик без купувачът му да знае това обстоятелство, владението може да бъде и добросъвестно. Но и в този случай, срокът за придобивна давност тече от момента, от който имотът е възстановен на бившите собственици с решение на ОСЗ. Предвид на изложеното, практиката в решение № 382 от 14.05.2009 г. по гр. д. № 948/08 г. на ВКС І ГО на ВКС I ГО се споделя и от настоящия състав. В горния смисъл са също така решения № 556 от 18.06.2010 г. по гр. д. № 1325/09 г. на ВКС І ГО и № 463 от 05.07.2010 г. по гр. д. № 896/09 г. на ВКС І ГО, постановени по реда на чл. 290 ГПК. За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че страните имат общ наследодател П. Ц.. Неговият син С. завещал на сина си П. Н. цялото си имущество. Завещанието било универсално, но не породило правни последици, тъй като записаната в него клауза „за издръжка и гледане” противоречи на безвъзмездността на завещанието. ОСЗ възстановила на наследниците на П. Ц. собствеността на овощна градина от 6.914 дка. С договор за доброволна делба от 26.02.1996 г. наследниците на П. Ц., разпределили собствеността на възстановената овощната градина. С делбата П. Н. получил в дял овощна градина от 1.152 дка, която на 03.08.2006 г. продал на А. Ч.. Договорът за делба бил нищожен, тъй като в нея не взели участие всички наследници на С.. Според съда, П. Н. владял имота от 1966 г. до 2006 г., като владението било демонстрирано пред другите сънаследници. То било продължено от купувача А. Ч., който придобил собствеността на имота, затова искът за делба бил неоснователен. В касационната жалба се твърди, че П. Н. не е могъл да придобие имота по давност, тъй като за земеделски земи до 22.11.1997 г. давност не тече. Освен това той бил държател, който не демонстрирал намерение за придобиване на собствеността пред ищцата. Незаконосъобразно било решението и в частта, в която е прието че владението на П. Н. е продължено от А. Ч.. Фактическата обстановка по делото е изяснена. Страните са наследници на П. Н. Ц., починал на 07.06.1960 г. и оставил за наследници съпруга М., синове С., Н., А. и дъщери С., Л., В.. На 27.01.1993 г. С. Ц. завещал на сина си П. Н. цялото си движимо и недвижимо имущество срещу гледане и издръжка. С. починал на 27.09.1993 г., като оставил за наследници ищцата Л., ответницата М. и син П. Н.. С решение от 24.10.1994 г. ОСЗ [населено място] възстановила на наследниците на П. Ц. овощна градина от 6.914 дка в м. „Ч.” на [населено място], стар парцел 128 по КП от 1994 г., намираща се в терен по § 4. С договор за доброволна делба от 26.02.1996 г. наследниците на П. Ц. разпределили собствеността на възстановената овощната градина. От наследниците на С. Ц. в делбата взел участие само П. Н., който получил в дял процесната овощна градина от 1.152 дка, снабдил се за нея с нот. акт № 68 от 22.03.1996 г. и на 03.08.2006 г. я продал на А. Ч.. П. Н. починал през 2007 г., като оставил за наследници съпруга Г. и дъщери Теодора и С.. При тези установени факти изводът на съда че завещанието е универсално, но не поражда правни последици, тъй като клаузата „за издръжка и гледане” противоречи на безвъзмездността на завещанието, е законосъобразен. Правилно съдът приел и че договорът за делба е нищожен, тъй като в делбата не са участвали всички наследници. Спорът е дали А. Ч. е придобил имота по давност до предявяване на иска на 03.12.2007 г., като присъединил владението на П. Н. към своето. С гласни доказателства е установено, че имотът бил заграден и се ползвал само от П. Н., владението било демонстрирано пред другите съсобственици и никой от тях не възразявал срещу действията му. Предвид отговора на съществения за спора въпрос, П. Н. не е могъл да придобие имота по давност, тъй като срокът му за владение съгласно чл. 5 ал. 2 ЗВСОНИ не тече преди 22.11.1997 г. Основателно въззивният съд е приел, че А. Ч. е придобил имота по давност, тъй като към своето владение присъединил владението на праводателя си. Чл. 82 ЗС допуска владелецът да присъедини към своето владение това на праводателя си и с него да допълни необходимия му давностен срок. В случая са налице всички предпоставки за присъединяване на владението. Касае се за владение на чужд имот както за сегашния, така и за предходния владелец, владението на двамата не е било прекъсвано и е последователно във времето при еднородност на вещното право. Срокът за владение на П. Н., присъединен към владението на А. Ч., е достатъчен последният да придобие имота на основание чл. 79 ЗС. По тези съображения искът за делба, законосъобразно е отхвърлен. Касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а въззивното решение е правилно, поради което и на основание чл. 293 ал. 1 ГПК следва да се остави в сила. Ответникът по касация А. Ч. претендира за разноски. Тъй като не е представил доказателства за платени такива, разноски не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК ВКС Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1578 от 15.11.2010 г. по гр. д. № 1796/10 г. на Окръжен съд [населено място]. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: