Р Е Ш Е Н И Е № 335 гр. София, 30 септември 2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември, през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ : СЕВДАЛИН МАВРОВ КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №1050/2014 г. Производството е образувано по искане на осъдените лица П. А. и Г. Б. за отмяна или ревизия на постановената по нохд №230/2013г. на Ямболски районен съд присъда №21 от 24.01.2014г., изменена с решение от 11.04.2014г. на Окръжен съд /ОС/ - Ямбол, по внохд №55/2014г., и влязла в сила, по реда на възобновяването. В депозираните искания, словно идентични по съдържание, се визират налични основания по чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК. В подкрепа на релевираните оплаквания се излагат подробни съображения за допуснати процесуални нарушения в досъдебната и съдебна фаза на наказателния процес, изразяващи се в дерогиране императивните предписания на чл.246 и чл.287 от НПК; в съществуващи пороци в реализирания от решаващия съд доказателствен анализ, с проявления -кредитиране на показанията на свидетелите на обвинението, игнориране на заявеното от разпитаните лица, които оневиняват сочените за извършители на престъпното посегателство, и приобщаване по делото на негодни писмени доказателствени средства - протоколи за разпознаване, с последваща оценка; и в липса на изчерпателни мотиви на първата и въззивната инстанция. Обосновава се и несъблюдаване на материалния закон, обективирано в ангажиране на наказателната отговорност на П. А. и Г. Б., при недоказаност престъпната съставомерност на инкриминираното престъпление, квалифициращите му признаци и неговото авторство. При условията на алтернативност се аргументира и явна несправедливост на наложените на осъдените лица наказания - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, с поставен акцент на неправилната интерпретация на чл.56 от НК и на неоснователния отказ за приложение на института на чл.66 от НК. В съдебно заседание на 25.09.2014г., П. А. и Г. Б., редовно уведомени не се явяват пред настоящия състав, като чрез приложени писмени декларации изрично са заявили нежелание за участие. Осъдените лица се представляват от упълномощени адвокати, които в хода на съдебните прения поддържат искането за възобновяване по предложените в него доводи и молят за упражняване на правомощията на ВКС по чл.425, ал.1, т.т.1-3, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК. Прокурор при ВКП дава мотивирано заключение за неоснователност на искането на осъдените П. А. и Г. Б.. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №21 от 24.01.2014г., обявена по нохд №230/2013г., Ямболски РС е признал П. В. А. и Г. Б. Б. за виновни в това, че на 20/21.06.2012г., от крайпътни площи на път І-7, в участъка [населено място] - [населено място], чрез използване на моторно превозно средство и технически средства, и след предварителен сговор, отнели чужди движими вещи - 36м кабел на стойност 1209,60 лева и направили опит за кражба на 264 метра кабел, на стойност 9 590,40лева, от владението на [фирма], без съгласието на собственика „фирма” и с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което на основание чл.195, ал.1, т.т.4 и 5, вр.чл.194, ал.1 от НК, подсъдимите лица са осъдени на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, при общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип. Първоинстанционният съдебен акт е бил предмет на въззивен контрол по внохд №55/2014г. на ОС-Ямбол, финализирала с решение на 11.04.2014г., с което е изменен чрез преквалификация на престъпното деяние по чл.195, ал.1, т.т.4 и 5, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.18, ал.1 от НК /с предмет – 300 метра телефонен кабел, на стойност 10 800 лева/, редуциране на наложените санкции на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода и прилагане на чл.59 от НК. Искането на осъдените е допустимо за разглеждане, при условията на чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК, но преценено в контекста на аргументацията за възобновяване на делото, сочи на неоснователност. Конституционно установеното и гарантирано право на защита на обвиняемите /подсъдими/ в наказателното производство не е накърнено, чрез внесения за разглеждане от Районна прокуратура /РП/- Ямбол в компетентния съд обвинителен акт срещу П. А. и Г. Б.. Лансираната теза за “непълнота и неяснота” на обвинението по отношение на инкриминираните квалифициращи престъпното деяние елементи –използване на технически средства и предварителен сговор, коментирана в корелация с конкретиката от факти в обстоятелствената част на прокурорския акт, индицира на некоректност. Обвинителният акт на Ямболската РП отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, изготвен е при съблюдаване правните предписания на чл.55 от НПК и в съответствие с основните положения на ТР №2/2002г. на ВКС. Представителят на обвинителната власт е формулирал точно и ясно своята позиция за инкриминираното престъпление с индивидуализиращите го обективни признаци /време, място, механизъм на извършване, участващи лица и вредоносни последици/, и субективни измерения в съзнанието на съпричастните към престъпното посегателство; посочил е доказателствата, подкрепящи описаната фактическа обстановка; и визирал приложимия закон. В обсега на лимитираната обвинителна теза е очертана фактология за осъществена от П. А. и Г. Б. подготовка по набиране на хора за изкопни действия в тъмната част на денонощието и снабдяване с необходимите инструменти за работа, при взето предварително решение за кражба на телефонен кабел, и за използвани при неправомерната дейност лопати, чукове, секач и въже, която категорично детерминира квалифициращите обстоятелства по чл.195, ал.1, т.т.4 и 5 от НК. Не е дерогирана и императивността на чл.287 от НПК. С прокурорския акт се претендира реализиране на наказателната отговорност на П. А. и Г. Б. за довършено престъпление по чл.195, ал.1, т.т.4 и 5, вр.чл.194, ал.1 от НК, с инкриминиран предмет на посегателство - 300 метра телефонен кабел, оценен за 10 080 лева. При постановяване на първоинстанционната присъда, Ямболски РС, при съблюдаване на фактическото и юридическо обвинение, и въз основа на обсъдените от него за безспорно установени и доказателствено обезпечени фактически данни, е приел категорична доказаност на тезата на прокурора за 36м кабел, на стойност 1209,60лева и осъдил подсъдимите за останалите 264 метра кабел, оценени за 9 590,40 лева, при условията на опит по чл.18, ал.1 от НК – стадий, който предхожда довършването на престъпното деяние. Последното, несъмнено отразяващо се благоприятно на правния статус на лицата, не обуславя съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението и не предпоставя прилагане на разпоредбата на чл.287 от НПК. Изменение на обвинението е необходимо, когато на обвиняемия, респективно подсъдимия, не са били предявени по съответния процесуален ред всички обстоятелства, върху които се изгражда обвинителната теза и които имат значение за определяне на фактическия състав на престъплението и правната му квалификация, поради което и той не е могъл чрез обясненията си, чрез посочване или изискване на доказателства, или чрез други процесуални способи да реализира правото си на защита. Този институт е приложим при събрани в хода на осъщественото следствие пред първостепенния съд, доказателства, обосноваващи съществена промяна във фактическите обстоятелства на деянието в обвинителния акт и създаващи основание за прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, по което подсъдимият не се защитавал, или в случаите на правоприлагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление, каквито не се констатират в конкретния казус. Не са налице и недостатъци в процесуалната дейност на въззивния състав, който упражнявайки правомощията си по чл.334, т.3, вр.чл.337, ал.1, т.2 от НПК, в пределите на обективираната в обвинителния акт воля на прокурора, е приложил закон за същото престъпление и преквалифицирал изцяло инкриминираното престъпление по чл.195, ал.1, т.т.4 и 5, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.18, ал.1 от НК, с произтичащите от това санкционни последици- намаляване на наложените на П. А. и Г. Б. наказания, поради което и несъстоятелни са доводите на защитата за нарушени процесуални правила, довели до ограничаване на правата на осъдените.В коментирания смисъл следва да се акцентира на обстоятелството, че в обхвата на въззивното производство е недопустимо прилагането на чл.287 от НПК, защото процесуалните участници се лишават от инстанция по фактите. ВКС не констатира и неспазване на норми на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК от първостепенния и въззивен съд, при формиране на вътрешното убеждение относно значимите за повдигнатото от прокурора обвинение фактически положения, предпоставили отговорността на осъдените А. и Б. за инкриминираното престъпно посегателство против собствеността. Доказателствената съвкупност, инкорпорирана чрез свидетелските показания на С. Д., П. М., Л. Г., Б. А., Д. И., В. И., Д. Д., М. П., Г. И. и В. В.; чрез писмените протоколи за оглед, следствен експеримент и разпознаване; надлежно проверена чрез изготвените първоначална и допълнителна съдебно-стокови експертизи, обосновава с изискуемия се интензитет основния факт на наказателния процес по чл.102 от НПК - извършване на престъплението и авторството му. Акцентираните възражения за превратно тълкуване на доказателствата не намират опора в материалите по разглежданото наказателно дело. Приобщените гласни и писмени доказателствени средства са ценени според критериите за истинност поотделно и комплексно, с оглед характера и особеностите на използвания способ за доказване, предвид процесуалния статус на разпитаните свидетели и наличните данни за взаимоотношенията им с осъдените лица, съобразно със съдържимата се в източника на доказателства конкретика на фактите и при отчитане на съществуващата корелация с останалата доказателствена маса. Професионално е обсъден разказът на съпричастните към престъпния акт лица Б. А., Д. И., В. И., Д. Д., М. П., Г. И. и В. В. за случилото се на 20/21.06.2012г., като с проявен юридически усет са коментирани наличните противоречия в тях, по отношение на подробностите и детайлите. На прецизен анализ е подложено и заявеното от разпитаните в процеса на разследване полицейски служители Д., М. и Г. – свидетели-очевидци, непосредствено разкрили престъплението и участвали в проведеното преследване на извършителите му в инкриминираната нощ. Компетентна е и интерпретацията на дадените от С. В., П. С., И. К. и А. Т. показания, изграждащи алиби на осъдените, които при отчитане близостта и приятелството на посочените лица с П. А. и Г. Б., и съотнасяне с другите гласни и писмени доказателства, аргументирано са отхвърлени като недостоверни. Съмнения в изведеното заключение за доказаност на престъплението и неговото авторство не внасят и релевираните оплаквания за процесуална негодност на осъществените при досъдебното разследване разпознавания. Визираните процесуално-следствени действия, словно материализираини в писмени протоколи от 14.09.2012г. и от 21.09.2012г. /л.88-л.98, и л.102-л.106 от д.п./ са реализирани при стриктно изпълнение на разпоредбите на чл.169 – чл.170 от НПК, след валидно проведен и надлежно оформен от компетентно длъжностно лице предварителен разпит на М. П., Д. Д. и Б. А., при спазване на предявените от закона формални условия и в присъствието на поемни лица, което обезпечава доказателствената стойност на удостоверените чрез тях данни и гарантира правдивостта им. Последното се подкрепя убедително и от волеизявленията на посочените лица в съдебно заседание на 29.04.2013г., по нохд №230/2013г. на Ямболски РС, категорично идентифицирали П. А. и Г. Б.. Очертаната процесуална и мисловна дейност, свързана с всестранното, пълно и базиращо се на събрания доказателствен материал по делото изследване на релевантните за обвинението обстоятелства, и насочена към разкриване на обективната истина в наказателния процес, е отразена от контролираните съдебни инстанции по изискуемия се от нормите на чл.305 и чл.339 от НПК начин и в предвидената форма, поради което и твърденията на защитата за лаконичност и недостатъчност на съображенията в постановените актове, тангиращо с липса на мотиви, са лишени от основателна подкрепа. Правилно е приложен и материалният закон. Инкриминираното поведение на П. А. и Г. Б. се субсумира от състава на чл.195, ал.1, т.т.4 и 5, вр.чл.194, вр.чл.18, ал.1 от НК. Осъдените лица са участвали в извършеното на 20/21.06.2012г. неправомерно посегателство против собствеността на /фирма/ чрез действия по прекъсване на владението на упражняващия вещното право субект В. В., представител на [фирма] и по установяване на своя фактическа власт, обективиращи в своята хронология изпълнителното деяние на кражбата - отнемане на чужди движими вещи /300 метра телефонен кабел, на стойност 10 800 лева/, финализирало във фазата на опита. Изследваните прояви на предварителна подготовка, изразяваща се в създаване на организация и в полагане на усилия за намиране на лица за изкопната работа, инструменти /лопати, чукове, секач и въже/ и автомобил за транспортиране на съпричастните към престъплението, на използваните за извършването му технически средства и на желания инкриминиран предмет, категорично обуславят съзнателно обмислена и волево мотивирана задружна престъпна дейност, индицираща на съдържанието на пряк умисъл, като форма на вина и предпоставяща консумиране на визираните в нормата чл.195, ал.1, т.т.4 и 5 от НК квалифициращи признаци. При съблюдаване тежестта на престъплението, личната опасност на извършителите и в съответствие с принципа за справедливост са индивидуализирани и санкционните последици за П. А. и Г. Б., като вид, размер и начин на изтърпяване. Отдадено е нужното значение на очертаващите специфичния облик на неправомерното посегателство характеристики/ време, място, механизъм на изпълнителното деяние, отличаващ се с дързост и аругантност, и реализиран чрез съвместните действия на група лица; каузален принос на участващите в усложнената престъпна дейност; стойностни измерения на инкриминирания предмет; и кумулиране на няколко квалифициращи обстоятелства при осъществяване на престъплението /използване на моторно превозно средство и технически средства по т.4, и предварителен сговор по т.5 на чл.195, ал.1 НК/; и стадия на престъпна дейност /опит по чл.18, ал.1 от НК/. В аспекта на изложеното, настоящият състав не споделя твърдяното нарушение на чл.56 от НК при отмерване на наказателната отговорност, чрез включване в категорията на отегчаващите вината факти, задължителни елементи от престъпния състав, обосноваващи правната квалификация на инкриминираното престъпление. Безспорно положение в теорията и съдебната практика, е че обстоятелствата, визирани в престъпния състав, очертават в тяхната съвкупност онова типично общественоопасно деяние, което особената материалноправна норма запретява като престъпление от даден вид. Обусловената от тях типична обществена опасност на съответното престъпно посегателство е съобразена от закона при фиксиране на общоустановената в него санкция, поради което и те не могат след това да се яват едновременно като такива, определящи индивидуалната тежест на конкретното престъпление от този вид и следващото се за него наказание. Изведеното умозаключение, в съответствие с императивно установеното в чл.56 от НК, и приетото от доктрината и в правораздавателната дейност на съдилищата, се отнася за всички признаци от състава /обективни, субективни и такива свързани с особеностите на личността на дееца/, и е правнозначимо за всеки основен, квалифициран или по-леко наказуем състав. Очертаната позиция не се опровергава обаче от констатациите, че в много случаи, посочените в състава признаци могат да бъдат дадени във варианти, чиито видови особености оказват влияние върху конкретната степен на обществена опасност на престъпленията от даден вид, поради което и същите следва да се вземат предвид на плоскостта на чл.54 от НК. Подобни хипотези са илюстрирани в конкретния казус, обективиращ консумиран престъпен състав на чл.195, ал.1 от НК, при кумулативно наслагване на няколко квалифициращи обстоятелства, в рамките на чиито параметри също е процесуално допустима и изискуема, преценката на високата степен на обществена опасност на инкриминираното престъпление. Обърнато е специално внимание и на личността на съпричастните към престъпния акт против собствеността - П. А. и Г. Б.. Отчетени са данните за честотата на този вид престъпни деяния според официалната статистика за общата престъпност. Визираните обстоятелства, ценени във взаимовръзка са мотивирали санкции при превес на смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства, към предвидения в закона минимум и не предпоставят редуцирането им, в рамките на компетентността на Върховния касационен съд по чл.425, ал.1, т.3, вр.чл.348, ал.5, т.1 от НПК. Характерът на поведенческите прояви на П. А. и Г. Б. при осъществената кражба; установеното чрез справките за съдимост незачитане на обществения ред и правопорядък, убедително обективирано в предхождащите инкриминираното престъпление влезли в сила присъди, санкциониращи други посегателства против собствеността, за които осъдените лица са реабилитирани; и социалният резонанс на този вид престъпни деяния, интерпретирани в контекста на специалната и генерална превенция, не обосновават и правоприлагане на института на чл.66 от НК. Акцентираният от защитата факт, свързан със съдебното минало на П. А. и Г. Б. /по силата на чл.86 и чл.88а от НК лицата се считат за неосъждани/, е изискуемо от закона, формално условие, но недостатъчно за приложение на материалната норма на чл.66 от НК. Отлагане изпълнението на наложеното наказание-лишаване от свобода, предпоставя кумулативната даденост на лимитираните в чл.66 от НК, предписания относно размера на наложената наказателна санкция и съдебното минало на подсъдимото лице, които компетентният орган е суверенен и оправомощен, да преценени съвкупно с възможното постигане целите на чл.36 от НК спрямо осъдения и другите членове на обществото. Демонстрираната от П. А. и Г.Б. престъпна упоритост при осъществяване на престъпления против собствеността, общественият отзвук на този вид неправомерни посегателства, предизвикващи сериозна укоримост и социална нетърпимост, и очакванията на гражданите като възмездие, налагат заключение, че за постигане целите на наказанието, е наложително осъдените лица да бъдат поставени в изолация. По изложените съображения, настоящият състав намира, че искането на П. А. и Г. Б. за отмяна или изменение на обявената и влязла в сила присъда №21/ 24.01.2014г. на Ямблоски РС, при лиминираните в процесуалните норми на чл.425, ал.1, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК предпоставки, следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените П. А. и Г.Б. за отмяна или ревизия на присъда №21/24.01.2014г., постановена по нохд 230/2013г. на Ямболски РС и изменена с решение от 11.04.2014г. на ОС-Ямбол, по внохд №55/2014г., по реда на възобновяването. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.