Ключови фрази
Неоснователно обогатяване – субсидиарно приложение * обезщетение за ползване * дължимо обезщетение * обедняване


4

Р Е Ш Е Н И Е

№262
С., 22.02.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и тринадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1480/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] , [населено място] срещу решение от 21.07.2011 год. , постановено по гр.д. № 475/2011 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение №1822/23.12.2010 по гр.д. № 2210/2009 год. на Пловдивския окръжен съд , в частта, в която са отхвърлени предявените от касатора срещу [община] искове по чл. 59 ЗЗД за разликата над 13 565,40 лв. до 865 150 лв., претендирани като обезщетение за ползване от страна на общината на четириетажна административна сграда със застроена площ от 220 кв.м. , находяща се на [улица] , [населено място] без основание за периода от 20.08.2004 год. до 20.08.2009 год. и по чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва за забава в плащането на сумата от 900 000 лв. за периода от 20.08.2004 год. до 20.08.2009 год., в размер на сумата 258 967 лв.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение относно извършената преценка на фактите по делото и приложението на материалния закон. К. моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат уважени както следва : искът по чл. 59 ЗЗД в размер на 865 150 лв. , а искът с пр. осн. чл. 86 ЗЗД в размер на 258 967 лв.
Ответникът по касация [община] оспорва касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото.
С определение №586 от 23.04.2012 год. по делото е допуснато касационното обжалване на решението в обжалваната част по материалноправния въпрос :

При държане на чужд имот без правно основание как следва да се определи дължимото на собственика обезщетение за ползите, от които последният е лишен – чрез размера на наема , получен от държателя по сключения от него наемен договор с трето лице или чрез средната пазарна наемна цена за процесния имот.
Прието е, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с неговото разрешаване в решение №131/27.10.2009 год. по т.д. № 268/2009 год. на ВКС, І т.о., , както и с решение № 255/29.06.2010 год. на ВКС, по гр.д. №5342/2008 год. ІІІ г.о. , които са постановени при условията на чл. 290 ГПК и имат задължителен характер. С оглед на това касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
В отговор на поставения правен въпрос с цитираните решения се приема , че когато собственик на имот е лишен от неговото ползване, доколкото същият се държи и ползва от друго лице несобственик , обедняването на собственика се изразява в пропуснатите от него наемоподобни доходи, които би получавал при отдаването под наем на имота, които следва да се определят съобразно действащите за периода пазарни наемни цени за конкретния имот. Същевременно неоснователното обогатяване на лицето, което държи имота се изразява в облагодетелствуването му със спестения от него наем, който би плащал за ползване на имота през този период, а не с получения от него по- нисък наем като граждански плод при преотдаването му на трето лице.
С обжалваното въззивно решение е прието, че предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 59 ЗЗД. Прието е, че при тази хипотеза неоснователно обогатилия се за сметка на другиго дължи да му върне онова , с което се е обогатил, но само до размера на обедняването. Тоест дължи се връщането на по- малката сума между обедняването и обогатяването.С оглед на това е прието, че за периода, през който [община] е отдавала под наем имота на С. се е обогатила с фиксираната в наемните договори наемна цена като размерът на получения наем за периода 20.08.2004 год. -17.05.2009 год. е 12 038,40 лв. Прието е , че за периода след изтичане на договора за наем от 17.05.2009 год. до 20.08.2009 год., когато с предавателно - приемателен протокол процесният имот е предаден от [община] на ищеца [фирма] дължимото обезщетение е в размер на средния пазарен наем, отнасящ се до този имот. Като се е позовал на заключението на в.л. В. Р. съдът е приел, че дължимия пазарен наем за този период възлиза на сумата 1527 лв.
Предвид отговора на поставения правен въпрос решението в частта в която се приема , че за периода от 20.08.2004 год. до 17.05.2009 год., когато процесният имот е бил отдаден под наем на С. – П. , [община] дължи обезщетение в размер на получавания от нея наем е постановено в противоречие с материалния закон и подлежи на отмяна. Съгласно чл. 59 ЗЗД всеки който се е обогатил без основание за сметка на другиго , дължи да му върне онова , с което се е обогатил , до размера на обедняването.В случая размера на обедняването е среднопазарния наем за имота , който ищецът би могъл да получава в случай, че имота е бил в негово държане , а не в това на ответника. Същевременно обогатяването на ответника в тази хипотеза също се съизмерява със средния пазарен наем , който би следвало да плаща на собственика на имота за това, че го ползва. Обстоятелството, че ответника като държател на имота го е отдал под наем на по- ниска , в случая фиксирана наемна цена на трето лице няма отношение към уреждане на отношенията на плоскостта на неоснователното обогатяване .
В. съд правилно е приел, че за последващия период от 17.05.2009 год. до 20.08.2009 год. ответникът дължи размера на средния пазарен наем . Основателно е оплакването в касационната жалба обаче, че размера на този наем е неправилно изчислен. В заключението на в.л. В. Р. , с което средния пазарен наем е изчислен по сравнителния метод / депозирано на 26.11.2009 год./ към което решението препраща, не се съдържат данни , които да обосновават приетият размер на обезщетението от 1527 лв. С оглед на това решението в тази част е неправилно поради необоснованост. Размерът от 1527 лв. като дължимо обезщетение за периода от 17.05.2009 год. до 20.08.2009 год. обаче е включен в присъдения с въззивното решение размер от 13 565,40 лв., в която част решението е влязло в законна сила.
За да отхвърли предявеният иск за мораторна лихва въззивният съд е приел, че ищецът не е представил доказателства за отправена покана до ответника за заплащане на обезщетението за исковия период до подаване на исковата молба. С оглед на това забавата е от датата на подаване на исковата молба и от този момент се дължи законната лихва. Този извод на въззивният съд е правилен, но по други съображения.
Съгласно чл. 84,ал.2 ЗЗД когато денят на изпълнението на задължението не е определен, длъжникът изпада в забава след покана от кредитора. В случая характер на такава покана има исковата молба, по която е образувано гр.д. №965/2002 год. на ПОС, с която [фирма] е предявил срещу [община] обективно съединени искове за ревандикация на процесния имот по чл. 108 ЗС и за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД за периода от 08.04.1997 год. до 08.04.2002 год. В случая мораторната лихва се претендира за същия период от време от 20.08.2004 год. до 20.08.2009 год., за който се претендира и главницата. Към началото на исковия период обаче главницата в съответния размер не се е дължи. В този размер тя се дължи в края на исковия период . Върху нея макар ответника и да е поканен не може да се начислява мораторна лихва, доколкото самата главница не е съществувала като вземане.Такава следва да се присъди върху установения като дължим размер на вземането за неоснователно обогатяване от датата на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата. С оглед на това исковата претенция по чл. 86 ЗЗД така, както е предявена е неоснователна и решението в частта , в която същата е отхвърлена следва да се остави в сила.
Доколкото по делото са събрани доказателства относно средния пазарен наем на имота за периода от 20.08.2004 год. до 17.05.2009 год., спорът по чл. 59 ЗЗД за този период следва да реши от настоящата инстанция. При определяне на дължимия наем съдът съобразява заключение №3 на в.л. В. К. Р. / депозирано на 02.02.2010 год./ с което средния пазарен наем е определен по метода на приходната стойност. Съдът кредитира това заключение, доколкото методът на приходната стойност се основава на приходите , които недвижимият имот може да носи на собственика си и касае процесния имот за разлика от сравнителния метод използван в заключение № 1, с което средния пазарен наем е определен на база данни от „Интернет” / виж обясненията на в.л. в съд. заседание от 08.12.2009 год./. Видно от заключението №3 размерът на средния пазарен наем за периода от 20.08.2004 год. до 17.05.2009 год. възлиза на сумата 675 848 лв. До този размер решението в неговата отхвърлителна част следва да се отмени и вместо него да се присъди ново решение, с което да се присъди разликата от 13 565,40 лв. до 675 848 лв.в размер на 661 584,60 лв. В останалата отхвърлителна част до 865 150 лв., както и в частта, с която е отхвърлен иска с пр. осн. чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва, решението следва да се остави в сила.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 21.07.2011 год. , постановено по гр.д. № 475/2011 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение №1822/23.12.2010 по гр.д. № 2210/2009 год. на Пловдивския окръжен съд , в частта, в която е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [община] иск по чл. 59 ЗЗД за разликата над 13 565,40 лв. до 675 150 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА [община] да заплати на [фирма] , [населено място] още 661 584,60 лв. , съставляващи обезщетение за това, че дружеството е било лишено от ползването на четириетажна административна сграда със застроена площ от 220 кв.м. , находяща се на [улица] , [населено място], без основание, за периода от 20.08.2004 год. до 20.08.2009 год. , ведно със законната лихва от датата на исковата молба 20.08.2009 год., до окончателното изплащане на сумата.

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕТО в останалата обжалвана част.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: