1 Р Е Ш Е Н И Е № 183 гр.София, 21.05.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА при секретаря Цветанка Найденова и в присъствието на прокурора.......... като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1677 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.303 ал.1 т.5 ГПК. Образувано е по молба за отмяна на А. „М.” - , срещу влязлото в сила Решение № 409/13.11.2012г., поправено с Решение №28/29.01.2013г., постановено по гр. дело № 1005/2011 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение. В молбата се твърди, че са налице основания за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС по чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК – страната е била лишена от възможност да вземе участие в производството по делото по предявените от А. П. П. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ, поради процесуални нарушения, изразяващи се в несвоевременното й конституиране като ответник. Сочи се, че по този начин А. „М.” – не е могла да осъществи защита по всички предявени искове и евентуално същите да бъдат отхвърлени. Моли се съдът да постанови отмяна на атакуваното решение. Ответниците по молбата А. П. П. и А. „П. и.” - , чрез процесуалните си представители, поддържат становище, че не са налице предпоставки за допускане на отмяната на поддържаното основание. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа молбата за отмяна и изложените в нея доводи, приема следното: Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305 ал.1 т. 5 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. В случая молителят релевира като основание за отмяна първата хипотеза на чл.303 ал.1 т.5 ГПК, поддържайки, че вследствие несвоевременното му конституиране като втори ответник в процеса, не е могъл да вземе участие в производството по предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. От данните по делото се установява, че ищецът А. П. е предявил исковете за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение, за възстановяване на заеманата длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа срещу работодателя си и издател на уволнителната заповед - А. „П. и.” – , правоприемник на НА”ПИ” – , в чиято структура се е намирало звеното У. „П. т. и р.”, където е работел П.. С атакуваното решение, съставът на ВКС, ІV г.о., е приел, че въззивното решение по исковете за отмяна на заповедта за уволнение и за заплащане на обезщетение е правилно и го е потвърдил. Прието е, че надлежен ответник по претенциите с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ е А. „П. и-” – работодател на ищеца до прехвърлянето на обособената част от предприятието / У./ към А. „М.”. Същевременно, в частта по иска за възстановяване на предишната работа /чл.344 ал.1 т.2 КТ/ касационната инстанция е приела, че надлежен ответник е работодателят приобретател, съгласно чл.123 ал.1 т.4 КТ, тъй като работникът следва да бъде възстановен на длъжността, която се числи към вече прехвърлената част от предприятието, т.е. – А. „М.”. Тъй като страната не е била конституирана за участие в процеса по този иск, касационният съд е обезсилил в тази част въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане на първата инстанция. В хода на производството по иска по чл.344 ал.1 т.2 КТ районният съд, съобразно дадените от ВКС указания, е конституирал като ответник А. „М.” – , което производство към настоящия момент не е приключило. При така изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че молбата за отмяна на соченото основание по чл.303 ал.1 т.5 предл.1 – во ГПК е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато страната, вследствие нарушения на съответните процесуални правила, е била лишена от възможност да участва в делото, или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Общото между тези основания е, че страната не е могла да вземе участие лично, или чрез надлежен представител в разглеждането на делото. Предвидените в закона хипотези предпоставят и дават възможност на страна, която е била конституирана за участие в процеса, в случаите, когато съдът е нарушил процесуалните правила по призоваването или надлежното й представляване, или макар да не е допуснато такова нарушение, страната да не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства – в тези случаи тази страна да поиска отмяна на влязлото в сила решение. Настоящият случай не е такъв. Молителят не е и не е бил страна по исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ, решението по които е влязло в сила, поради което не може да иска отмяна в хипотезата на чл.303 ал.1 т.5 ГПК, на която се позовава. Легитимирани да искат отмяна на това основание са само страни, които са били конституирани за участие в процеса, но не и трети за спорното правоотношение лица. Съдът е обвързан от посочените в молбата на страната предмет и основание за отмяна, поради което и съобразно принципа на диспозитивното начало, дължи произнасяне само в тези рамки, респ. не може да обсъжда налице ли е някое от другите основания по чл.303 – 304 ГПК, или да постанови отмяна на съдебното решение на незаявено отменително основание. Не са налице предпоставки за уважаване на молбата за отмяна и по отношение на решението на ВКС, ІV г.о., произнесено по иска с правно основание чл.344 ал.1 т.2 КТ, тъй като в тази част делото е върнато на първата инстанция за ново разглеждане и решаване с участието на А. „М.” като ответник. Допуснатото от съдилищата нарушение на съдопроизводствените правила, довело до ненадлежно конституиране на страните по този иск, е било предмет на обсъждане от ВКС при касационното обжалване на решението. Констатираното процесуално нарушение във връзка с пасивната процесуална легитимация на ответника по иска по чл.344 ал.1 т.2 КТ и обезсилването на постановеното решение на това основание, преклудира повторното разглеждане на това нарушение като основание за отмяна. Предвид всичко изложено, молбата за отмяна се преценя за неоснователна и следва да се остави без уважение. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна, подадена от А. „М” - , срещу влязлото в сила Решение № 409 от 13.11.2012г., поправено с Решение №28 от 29.01.2013г., постановено по гр. дело № 1005/2011 г. на ВКС,ІV г.о., на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.