Р Е Ш Е Н И Е № 435 гр. София, 31.10.2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на деветнадесети октомври двехиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева Бисер Троянов при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 1406/2012 год. Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на задочно осъдения М. И. И. за проверка по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда № 37 от 22.03.2010 год. постановена по НОХ дело № 98/2010 год. на Новопазарския районен съд. В искането и в съдебно заседание от осъдения се релевират основания за възобновяване по чл. 423 ал.1 и по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1-3 НПК и се иска присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. В подкрепа на искането за възобновяване по чл. 423 ал.1 НПК се излага съображение, че до задържането му в Кралско Испания не е знаел за постановената присъда. В подкрепа на твърдението за наличието на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1 т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1-3 НПК се излагат съображения за допуснати съществени нарушения при събирането и оценката на доказателствата, довели до осъждането му в нарушение по чл. 303 НПК и за явна несправедливост на наказанието. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно на двете основания. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на влязлата в сила присъда, за да се произнесе по искането съобрази следното: С присъда № 37 от 22.03.2010 год. постановена по НОХ дело № 98/2010 год. Новопазарският районен съд е признал подсъдимия М. И. И. за виновен в това, че на 11/12.10.1999 год. в гр.Бел., обл. Варненска, в съучастие като съизвършител с подсъдимия С. Я. П. противозаконно отнел от владението на Д. Д. А. с намерение да го ползва лек автомобил, подробно индивидуализиран в диспозитива на присъдата, който изоставил без надзор в гр. Кас., поради което и на основание чл. 346 ал.2 т.1 пр.2 във вр. с чл. 346 ал.1, във вр. с чл. 20 ал.2 и чл. 55 ал.1т.1 НК го е осъдил на седем месеца лишаване от свобода и в това, че на 12.10.1999 год. в К., в условията на съучастие като съизвършител с подсъдимия С. Я. П. отнел от владението на Д. Д. А., без нейно съгласие и с намерение да ги присвои вещи на стойност 33.06лв, като случаят е маловажен, поради което и на основание чл. 194 ал.1 във вр. с чл. 20 ал.2 и чл. 54 НК го е осъдил на три месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23 ал.1 НК съдът му е определил общо наказание седем месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип. На основание чл. 68 ал.1 НК съдът е привел и изпълнение наказанието от една година лишаване от свобода, наложено му с присъда по НОХ дело № 654/97 год. на Варненския районен съд. С въззивно решение № 88 от 13.07.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 337/2010 год. Шуменският окръжен съд е изменил присъдата, като я е отменил в частта по обвинението по чл. 194 ал.1 НК и по приложението на чл. 23 ал.1 НК и поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване е прекратил наказателното производство по това обвинение. Потвърдил е присъдата в останалата част. Въззивното решение не подлежи на обжалване по касационен ред и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо на двете основания, защото е направено от легитимна страна, в шестмесечния срок, в който осъденият е узнал за постановената срещу него осъдителна присъда и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело. Разгледано по същество е неоснователно. По искането за възобновяване по чл. 423 ал.1 НПК: Доводът на осъдения, че в нарушение на процесуалните правила делото е разгледано в двете фази на процеса в негово отсъствие, като е узнал за воденото срещу него наказателно производство едва при задължането му в Кралство Испания за изпълнение на наложеното с присъдата наказание лишаване от свобода, не се подкрепя от данните по делото. Видно от данните по приложеното досъдебно производство, делото е образувано като дознание № 176/2000 год. Осъденият е уведомен, че срещу него е започнато наказателно преследване по чл. 195 ал.1т.3,5 и 7 НК за това, че на 11/12.10.1999 год. е отнел без съгласието на собственика и с намерение да го ползва лекия автомобил, предмет на обвинението. На 16.10.2000 год. и след като са му били разяснени правата на уличен, е дал обяснение, с което се е признал за виновен и подробно е обяснил по какъв начин с неговия съучастник са отнели лекия автомобил и какви действия са извършили след привеждането му в движение. По този текст е налице обвинително постановление с мнение за предаване на съд. След връщане на делото за допълнително разследване за същото деяние с постановление от 7.02.2002 год./л.70 от досъдебното производство/ е привлечен към наказателна отговорност по чл. 346 ал.2 НК и му е взета мярка за неотклонение “подписка”. Разпитан е по новата квалификация и разследването отново му е предявено. Дознанието повторно е върнато за допълнително разследване и наказателното производство е продължило в негово отсъствие, с участието на служебно назначен защитник, на когото са предявени материалите от разследването. Разследващият орган е положил усилия да го издири и призове и тъй като местонахождението му не е установено, го е обявил за общодържавно издирване с тел. 59980/ 19.11.1997 год., която е актуализирана на 9.07.2009 год. и адреса му не е установен. Събрани са доказателства, че на 14.10.2007 год. за пореден път е напуснал страната през ГКПП Кардам шосе и липсват данни да се е завръщал. От тези данни не може да се направи извод, че не е знаел за наказателното преследване и като е проведено разследването в негово отсъствие е лишен от справедлив процес, включващ и правото му да бъде изслушан в досъдебното производство преди вземане на решение за наказателната му отговорност. Уведомен е по надлежния ред за образуваното спрямо него наказателно производство. Обвинението му е предявено в досъдебното производство и е дал обяснение по него. Взета му е мярка за неотклонение “подписка”, по силата на която е поел задължение да не напуска адреса си. Сам признава в точка първа от искането си за възобновяване на делото, въз основа на което е образувано настоящото производство, че на 7.02.2002 год. му е предявено дознанието за престъплението. Още на 7.11.2002 год. е напуснал страната, за което се съдържат писмени доказателства в кориците на досъдебното производство. Не е уведомил надлежните органи и не е посочил адрес, от който да бъде призован и на който да му бъдат връчени книжата. Това негово поведение представлява укриване по смисъла на закона, което е възпрепятствало изпълнението на процедурата по чл. 254 ал.4 НПК. Не може да черпи права от неправомерното си процесуално поведение и да иска възобновяване на делото на основание незнание за воденото досъдебно производство. По довода за наличието на основания за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1-3 НПК: Оплакването за допуснати особено съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото в съдебната фаза на процеса, които са основание за отмяна на постановената присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия, при условията на чл. 263 ал.3 НПК е допустим способ за решаването му, когато са налице предвидените в процесуалния закон предпоставки. От една страна те касаят изпълнение на задълженията на съда по осигуряване на личното му участие в процеса, а от друга страна преценката му, че разглеждането на делото по този ред няма да попречи за разкриването на обективната истина. Подкрепен от данните по делото е извода на двете решаващи съдебни инстанции, че тези изисквания са налице и като са дали ход на делото в отсъствието на подсъдимия, с участието на служебно назначен защитник, не са ограничили правата му. Съдилищата са изпълнили в пълен обем процесуалните си задължения да осигурят упражняването на правото на участие на подсъдимия в процеса. Това обаче е било невъзможно поради неговото процесуално поведение. Макар и да поддържа в искането си, че не са направили дори и опит да изготвят актуална справка за постоянния му и настоящ адрес, което е възпрепятствало призоваването му, сам признава, че през цялото време се е намирал в чужда държава, без да посочи информация за местонахождението си. При изричните данни, че не се намира на територията на страната, неоснователно се поддържа, че не са предприети действия за издирването му на територията на страните от Европейския съюз. Недобросъвестното му процесуално поведение го е поставило в невъзможност да участва в съдебната фаза на процеса и да бъде изслушан от съда и не може да черпи права от него. Неоснователен е и оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в осъждането му въз основа на недостатъчно и негодни доказателства. В този смисъл е изложеното съображение, че първоинстанционният съд е нарушил правилата за формиране на вътрешното си убеждение, като е включил в годната доказателствена съвкупност показанията на св. Д. А., дадени в досъдебното производство и приобщени към доказателствените материали без негово съгласие, които били единствен източник на доказателства, а въззивната инстанция не контатирала и отстранила нарушението. Първоинстанционният съд не е нарушил задълженията си обективно изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК, като в условията на непосредственост и устност е събрал всички относими и допустими доказателства, които е оценил поотделно и в логическата им връзка. Приетите за установени фактически обстоятелства не са лишени от доказателствена основа и не са направени при превратна оценка на доказателствата. Законосъобразно е включил в доказателствената съвкупност показанията на св. Д. А., дадени в досъдебното производство. При това тя е дала сведения за мястото и времето, когато е оставила автомолиба си пред блока в който живее, за състоянието му след разкриване на деянието и за липсващите вещи, но не и за авторството. За него са събрани достатъчно други годни доказателства съдържащи се в обясненията на подсъдимия С. П., заключенията на изслушаните експертизи и останалите писмени доказателства. Пострадалата е паркирала лекия си автомобил пред блока, в който живее в гр.Б., а след това органите на полицията са го открили в гр.К. При огледа му са намерени годни за изследване дактилоскопни следи, за които разпитаното в съдебното следствие вещо лице З. Н. е установило, че произхождат от двамата подсъдими. Т. следи не биха могли да бъдат оставени върху автомобила без съприкосновение на подсъдимите с него. При приетите по делото фактически обстоятелства материалният закон е приложен точно с осъждането му. Налице са съставомерните признаци от състава на престъплението по възведеното обвинение. Освен довода за осъждането му по обвинение, което не е доказано по несъмнен начин, от осъдения не се поддържат други оплаквания за нарушение или неправилно приложение на материалния закон, на които настоящата инстнация следва да отговори. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наказанието. Явната несправедливост на наказанието се преценява като се съпостави размера на предвидената в наказателната норма санкция и наложената на дееца. За извършеното от подсъдимия престъпление е предвидена възможност за налагане на наказание лишаване от свобода от една до десет години. Наказанието е индивидуализирано в тези рамки, като точно е преценена относителната тежест на всички обстоятелства по чл. 54 НК, в това число и прекомерно дългия период между извършването на деянието и реализирането на наказателната отговорнот. Последното е преценено като изключително по своята същност смекчаващо обстоятелство и затова наказанието е индивидуализирано под най-ниския предел на предвиденото в чл. 346 ал.2 НК. С оглед на конкретното му участие в престъплението, извършването на деянието в изпитателния срок, за който е отложено изтърпяването на наказание лишаване от свобода по две предходни условни присъди, процесуалното му поведение в досъдебното производство, което също има значение за продължителността на процеса, налагането на по-малко по размер наказание няма да допринесе за постигане целите по чл. 36 НК. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на влязлата в сила присъда № 37 постановена по НОХ дело № 98/2010 год. на Новопазарския районен съд не са допуснати поддържаните от осъдения нарушения и като неоснователно искането му за възобновяване производството по делото следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл Р Е Ш И : Оставя без уважение искането на осъдения М. И. И. за възобновяване производството по НОХ дело № 98/2010 год. по описа на Новопазарския районен съд и отмяна на постановената по делото присъда № 37 от 22.03.2010 год., изменена с въззивно решение № 88 от 13.07.2010 год. по ВНОХ дело № 337/2010 год. на Шуменския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: