Ключови фрази
Спор при разногласие между родители за пътуване на дете в чужбина * спорна администрация




Р Е Ш Е Н И Е


№ 295


С. 04.12.2015 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав :


П. : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА


при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3212 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от И. Ц. А. - Д. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Р. против въззивно решение № 52 от 6.01.2015г. по в.гр.д.№ 3696 по описа за 2014г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № ІІІ- 81 - 125 от 30.05.2011г. по гр.д. № 4410/2008г. на Районен съд София в частта, с която е уважена претенцията с правно основание чл.127а ал.2 СК и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявения срещу Ю. П. К. иск за заместване на съгласието на бащата за пътуване на детето извън територията на Република България до САЩ, където живее майката, без ограничение на броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което се осъществяват. /Решението е влязло в сила в частта, с която съдът замества съгласието на бащата да бъде издаден на детето паспорт по реда на ЗБДС/. Искането на касаторката е за отмяна на въззивния акт и решаване на въпроса по същество с уважаване на предявения иск.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 314 от 24.03.2015г., на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по въпрос, касаещ срока, за който съдът може да даде разрешение за пътуване в чужбина на ненавършило пълнолетие дете без съгласието на единия родител.

В съдебно заседание страните лично не се явяват, но се представляват. Процесуалният представител на касатора поддържа подадената касационна жалба и претендира направените по делото разноски, а ответната страна - я оспорва. Всяка от страните прави възражение за прекомерност на разноските на другата.

Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното по въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване :

Правомощията за решаване на въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това принадлежат на родителите, като законът /чл.127а СК/ определя това да става по тяхното общо съгласие. Касае се до частна хипотеза /защото урежда конкретно родителско право/ на съвместно упражняване на родителски права, за която е ирелевантен брачния статус на родителите. Идеята на законодателят е, че общото решение на родителите по въпроса осигурява най-голямата гаранция, че интересите на детето са защитени. Когато родителите не постигнат съгласие, съгласно чл.127а ал.2 СК, „спорът между тях” се решава от съда. Спорът е между родителите и съдът е натоварен да го разреши, тъй като в качеството си на страничен и безпристрастен арбитър, еднакво отдалечен от личните интереси, емоции и желания на всяка една от страните, единствен би могъл в тази ситуация да установи и защити интереса на детето /за който родителите спорят/. Следователно – в това производство съдът изследва дали е налице спор между родителите по въпрос, свързан с пътуването му в чужбина и какво е решението, което гарантира най-добрия интерес на детето. Доколкото интересът се преценя конкретно за всеки отделен случай съобразно установените по делото обстоятелства, съдът е длъжен да вземе решението си след като подложи на анализ всички факти и извърши задълбочен преглед на конкретната семейна ситуация. Следва да се има пред вид, че интересът на детето е самостоятелен и не следва да се предопределя от възможностите за реализация на правата,с които разполагат родителите /каквито са правото на упражняване на родителски права, и режима на лични отношения/. Тъй като нормата на чл.127а е обща и не изисква съдът задължително да се произнася по конкретни въпроси – като срок, продължителност, честота на пътуване и др., съдът дължи изрично произнасяне само ако установи по делото, че по тях е налице спор между родителите. Производството има характер на спорна администрация на граждански отношения и за него решаваща е бързината. Продължителността на процедурата е елемент от адекватността на взетото от съда решение, като прекомерната продължителност може да има непоправими последствия за отношенията между дете и родители. В съвременния мобилен свят решенията за пътуване все повече придобиват ежедневен и битов характер и съдът следва да намери съответните способи, за да осигури своето спешно произнасяне.

Имайки пред вид така дадения отговор на поставения въпрос, съгласно който определящо значение за постановяване на съдебния акт по чл.127а ал.2 СК имат конкретните обстоятелства, настоящият съдебен състав приема за установени по делото следните факти :

Страните по делото са бивши съпрузи, чийто брак, сключен през 2000г., е прекратен през 2005г. Двамата са във фактическа раздяла от 2003г. От брака имат родено / на 18. 09. 2002г. / едно дете Й.. С. прекратяване на брака, упражняването на родителските права е предоставено на майката.

На 25.01.2006г. тя е сключила брак с американски гражданин и от 2007г. се е установила трайно в САЩ, където има постоянна работа /работила е като съветник по психично здраве на пълно работно време в Обществен център за психично здраве „К. Е.” в [населено място], Ю. К./, има свое жилище /къща с двор/ и установена среда.

Поискала е от бившия си съпруг съгласие, за да може детето да пътува зад граница, което той е отказал за даде /видно от съставен Констативен протокол на 23.08.2008г. на нотариус Б., изявлението на ответника К. е : „отказвам да подпиша исканите документи, поради невъзможност да се упражняват от мен родителските права върху детето Й., ако подпиша същите”/

На 12.112008г. е предявила настоящето искане, което е формулирано по следния начин : „Моля да постановите решение, с което да заместите липсващото съгласие на бащата за издаване на задграничен паспорт” и „съгласие детето да замине да живее при мен майка й”. /Настоящият спор е висящ само досежно второто искане/.

Не се спори, че след фактическата раздяла на страните през 2003г. детето заедно с майка си е живяло в [населено място], в дома на нейните родители, а след нейното заминаване за Америка /за периода от 2007г. до 2010г./ непосредствените грижи за детето се полагани от неговите баба и дядо.

Според първия социален доклад от 12.06.2009г., през 2007г. майката е била в България за шест месеца, през 2008г. е дошла за новогодишните празници и през януари 2009г.се е върнала в Америка. През останалото време е поддържала връзка с детето по S., с писма и картички по пощата.

Според допълнението към социалния доклад от 14.09.2009г. през месец юли 2009г. майката се е завърнала в страната с намерение да остане докато приключи делото за заместващо съгласие на бащата. Подала е молба за временно прекратяване на работата си в САЩ. Според последният социален доклад от 5.10.2014г. понастоящем майката е безработна /считано от 06.2014г., до когато е преподавала английски в различни частни школи/.

От 09.2009г. тя е с американско гражданство.

Понастоящем детето Й. е на 13 години и учи в С. „П.Х.”. Пред въззивния съд е заявила, че знае английски, желае да замине за Америка, иска да бъде там със семейството си и че голямата й мечта е да учи в Х.. Заявява, че ако не й хареса, ще се върне в България.

Според последния социален доклад бащата е дал съгласие и тя е пътувала през месец май 2014г.на екскурзия до П. и В..

Не се спори, че бащата контактува рядко с дъщеря си. /Според социалния доклад последната им лична среща е била през септември 2014г./

Становището, изразено в двата социални доклада е, че е в интерес на детето да получи исканото заместващо съгласие на бащата.

В хода на първоинстанционното производство – по искане на бащата е водено и производство с правно основание чл.59 ал.9 СК, по което е постановено решение № ІІІ-90-134 от 6.10.2010г. по гр.д.№ 5695/2009г. на СРС, с което е отхвърлено неговото искане за изменение на режима за упражняване на родителски права спрямо детето Й. и е уважен предявения насрещен иск от И. А.-Д., като е изменен определения с решение №150 от 26.07.2005г. по гр.д.№ 1469/2005г. на СРС режим за упражняване на родителски права спрямо детето Й. както следва : бащата има право да вижда детето в [населено място] всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00 часа до 17.00 часа, както и за двадесет дни през лятото, които не съвпадат с отпуска на майката, като първоначално за срок от два месеца след влизане в сила на настоящето решение бащата има право да вижда детето в [населено място] всяка първа и трета събота от месеца, от 10.00 часа до 12.00 часа в присъствието на майката или посочено от нея пълнолетно лице.

Разпитани по дето свидетелките У. и Р. установяват, че детето страда от невъзможността да пътува като другите в чужбина. Негови съученици са ходили в А., а тя не е могла. Освен това искала да отиде в Америка. Според свидетелката У. когато е било по-малко детето се страхувало, че майка му „ще бъда убита и изядена от негрите в Америка”, защото така му е казал баща му.

Според свидетеля А. /тъст на ответника/ – страхът на бащата е, че ако даде съгласието си и детето замине, той няма да може да го вижда, няма да може да участва в нейното възпитание, няма да знае как ще се формира нейното бъдеще. Свидетелят установява, че ответникът понастоящем живее с дъщеря му и от 11 месеца имат друго дете.

С решение № ІІІ-81-125 от 30.05.2011г. по гр.д.№ 4410/08г. СРС е заместил съгласието на бащата Ю. К. за пътуванията на детето Й. К. до САЩ, където живее майката И. А.-Д., без ограничение в броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което се осъществяват.

С решение от 27.07.2012г. по гр.д.№ 12651/2011г. СГС е обезсилил решение № ІІІ-81-125 от 30.05.2011г. по гр.д.№ 4410/08г. СРС в горецитираната част и като е счел, че предявеният иск е с правно основание чл.123 СК /за местоживеене/ и е върнал делото за ново разглеждане по така посоченото основание.

С. като с определение № 1248 от 8.11.2013г. по гр.д.№ 4402/2013г. ВКС е допуснал касационно обжалване по въпроса за допустимостта на постановения акт, с решение № 41 от 11.03.2014г. е върнал делото за ново разглеждане с указания, че искът е с правна квалификация чл.127а ал.2 СК.

С решение № 52 от 6.01.2015г. по гр.д.№ 3696/2014г. въззивният СГС е отменил решение № ІІІ-81-125 от 30.05.2011г. по гр.д.№ 4410/08г. СРС и вместо това е постановил друго, с което е отхвърлил иска с правно основание чл.127а СК за заместване на съгласието на бащата за пътуване на детето му Й. К. до САЩ, където живее майка й И. А.-Д., без ограничение в броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което се осъществяват като неоснователен. Мотивите му се свеждат до следното: 1.Съдът не може да разреши на ненавършило пълнолетие дете неограничено извършване на пътуване в чужбина, доколкото не е допустимо по този ред да бъдат разширявани правомощията на родителя, упражняващ родителски права, 2.Недопустимо е правата на детето да осъществява пълноценни контакти с другия родител, да бъдат ограничавани от родителя, упражняващ родителските права, за сметка на осъществяване на правото му на свободно предвижване, 3.Глобалното разрешаване на неограниченото извеждане на детето не е в негов интерес, 4.По принцип интересът на детето не е свързан с „необходимостта да пътува, да опознава други страни и култури,у да разширява своя кръгозор и мироглед” и тези неотменни права на всяко човешко същество следва да се съпоставят с интереса да се гарантират пълноценни контакти с другия родител и неговото участие в семейния живот и 5. Принципното разрешаване на пътуване само по преценката майката не позволява на съда да прецени дали пътуванията са в интерес на детето.

Настоящият съдебен състав не споделя изводите на въззивния съд, намира постановеният въззивен акт за неправилен по следните съображения :

Между страните е налице спор относно възможността на детето им Й. да пътува до Америка, по-специално до Ю. К., където майката през 2007г. се е установила да живее – притежава американско гражданство /от 09.2009г./, омъжена е за американски гражданин, има свое жилище /къща с двор/ и установена среда, през 2009г.е имала постоянна работа /за която данните по делото са, че временно е прекратила/. Настоящето дело се води от 2008г., което е прекомерно дълъг срок. Продължителността на производство несъмнено е засегнала правото на личен и семеен живот на страните. Установено е, че то е станало причина майката да промени изцяло плановете си и начин на живот в Америка и да се завърне през 07.2009г. в България, за да е с детето си. Поведението на майката е продиктувано от желанието за осъществяване на пълноценен контакт с него и в конкретната ситуация е единствено възможния начин за осъществяване на адекватните грижи по реалното упражняване на предоставените й родителски права. Същевременно бащата контактува рядко с дъщеря си /по делото данните са, че последната им лична среща е била през септември 2014г./ В хода на настоящето производство е бил променен режима на техните лични отношения, като същия е леко ограничен. Следва да се отчете като положителна промяна факта, че през последните години бащата е променил позицията си, като е започнал да дава съгласие за конкретни пътувания на детето в чужбина с цел екскурзия. Детето е на 13 години и желае да пътува до Америка, знае езика и мечтата му е да учи там в един от най- престижните университети. Това са установените по делото факти, които мотивират настоящият съдебен състав да уважи направеното искане и да даде съгласие детето да пътува до Америка. Правото на личен и семеен живот, с което разполага всеки от родителите във връзката със собственото си дете, няма как да бъде упражнено в равна степен в ситуация на съществуващо между тях разногласие във връзка с упражняване на родителски права. В хипотеза като настоящата на предвидена в закона /в чл.127а ал.2 СК/ намеса, неизбежно се стига до ограничаване на правото на едната страна. В случая ограничението е с цел защита на правата и свободите на детето. Изводът за порпорционалността на намесата, настоящият съдебен състав обосновава със значимостта на интереса на детето, който трябва да бъде защитен - правото му на свободно предвижване, правото да пътува и опознава различни светове и култури, правото да опита да постигне мечтата си, правото да живее с родителя на когото с предоставени родителските права в избраната среда. Съдът няма основание да се съмнява в родителския капацитет на майката, нито съзира вероятност тя да вземе решения, които не са в интерес на детето. В този смисъл настоящият съдебен състав не споделя опасенията на противната страна, че изтеклия период от време след 2009г., през които ищцата живее в България, поставя под съмнения сигурността на живота им в Америка. В съвременния свят сигурността е под съмнение навсякъде, но това, както и опасността от вероятно нарушаване на режима на лични отношения с бащата, доколкото съставляват бъдещи и несигурни събития, не могат да са аргумент за постановяване на отказ да се даде съгласие за пътуване в чужбина. Освен това родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права е длъжен да осигури изпълнението на съдебното решение, с което е определен режима на лични отношения с другия родител и евентуалното възпрепятстване на реалното им осъществяване винаги се тълкува в негова вреда и дава възможност на противната страна – при проявена активност да намери способи за защита на интереса си.

С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.1 ГПК в полза на касатора следва да се присъдят направените по делото разноски, които в случая са в размер на 1400лв. за адвокатско възнаграждение /съгласно фактура № 52 от 8.03.2015г./. Направеното от ответната страна възражение за прекомерност, настоящият съдебен състав счита за неоснователно, тъй като пред вид характера на производството, неговата продължителност и факта, че на преценка подлежат множество факти и обстоятелства, не може да се счете, че делото не е с действителна правна и фактическа сложност.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ въззивно решение № 52 от 6.01.2015г. по в.гр.д.№ 3696 по описа за 2014г. на Софийски градски съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ :
ДАВА СЪГЛАСИЕ детето Й. Ю. К. ЕГН [ЕГН] да пътува до С. американски щати, където нейната майка И. Ц. А. – Д. ЕГН [ЕГН] живее.
ОСЪЖДА Ю. П. К. да заплати на И. Ц. А. – Д. сумата от 1400лв./хиляда и четиристотин лева/, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.




П. :


ЧЛЕНОВЕ : 1.


2.