Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 1024   гр. София, 18.12.2009 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на шестнадесети декември през две хиляди и девета година в състав:             ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при секретаря Ан. Иванова след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 3417 по описа на четвърто гражданско отделение за 2008 г., за да се произнесе, взема предвид следното:   Производство по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 579 от 14.04.2007 г. по гр. д. № 2835/07 г. Окръжен съд гр. П. е обезсилил решение № 38 от 13.04.2007 г. по гр. д. № 1412/06 г. на Районен съд гр. П. и е прекратил производството по делото. Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от М. П. С. и И. Г. С.. О. развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано. Ответникът по касация А. И. С. оспорва жалбата. С определение № 50 от 24.10.2008 г., постановено по делото, ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение като е приел, че развитият в изложението процесуалноправен въпрос, който касаторите считат за съществен, е дали участието на съпругата на ответника е необходим и задължителен другар и е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл. 32 ал. 2 ЗС. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и отговора и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: За да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото въззивният съд е приел че през 1973 г. със съдебна спогодба ответникът и праводателят на ищците постигнали съгласие за разпределение ползуването на дворното място и тъй като до предявяване на иска не са настъпили нови обстоятелства, вписаният договор следва да бъде зачетен. Ответникът, който имал по-големи права върху имота можел, но не взел решение за друго ползуване на дворното място, нямало и промяна в обстоятелствата налагащо промяна на установения ред. В касационната жалба се твърди че съдът не съобразил, че част от дворното място било придобито от ответника чрез договор за гледане и издръжка, по време на сключен от него брак. Тъй като съпругата му придобила съсобственост, трябвало да вземе участие в производството по чл. 32 ал. 2 ЗС, за което съдът трябвало да следи и служебно. Налице била и промяна в обстоятелствата, което налагало промяна в начина на ползуване на имота. Настоящият състав счита, че решението на въззивния съд е правилно. В производството за разпределяне ползването на общия имот по чл. 32 ал. 2 ЗС съсобствениците са задължително необходими другари - т. е. участието на всички тях в процеса е предпоставка за неговата допустимост, за която съдът следи служебно. При непредявяване на иска срещу всички съсобственици и когато има направено искане от някои от съсобствениците за конституиране като страни по делото и на други съсобственици, срещу които не е бил предявен иска по чл. 32 ал. 2 ЗС, съдът е длъжен да ги конституира като страна по делото. Ако не стори това и реши делото без участието на някои от съсобствениците, решението му няма да бъде недействително, а незаконосъобразно. То ще има силата и по отношение на неучаствувалите в делото съсобственици. Този формулиран въпрос обече не е съществен за изхода на спора. Съществен за изхода на спора е въпросът дали постигнато споразумение следва да бъде зачетено от съда ако са настъпили промени във фактическата обстановка които да обуславят изменение на установения режим на управление на общността. Този въпрос обаче не е развит в изложението и затова по него не се дължи произнасяне от настоящия съд. Следва да се посочи също така, че в производството по чл. 32 ал. 2 от ЗС съдът не осъществява правораздаване и не решава правен спор. Той замества липсващото мнозинство от съсобственици и решава това, което то е следвало да реши с оглед най-целесъобразното използване на общия имот. Веднъж решен въпроса за начина за използване на общата вещ от съсобствениците, той може да бъде пререшаван при настъпило изменение на фактическото положение, т. е. решението няма сила на пресъдено нещо. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 293 ал. 1 ГПК, ВКС   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 579 от 14.04.2007 г. по гр. д. № 2835/07 г. на Окръжен съд гр. П.. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: