Р Е Ш Е Н И Е № 487 гр. София, 24 февруари 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети октомври, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ : КЕТИ МАРКОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА н. д. № 2341/ 2011г. Производството е за възобновяване, по чл. 419 и сл. НПК, образувано по искане на осъдения Б. С. С., от [населено място], срещу влязлата в сила присъда № 121 от 5. 04. 2011г., на Районен съд- гр.Смолян, постановена по НОХД № 149/ 2011г., по описа на съда, потвърдена с решение № 53 от 10. 06. 2011г., на Окръжен съд- гр.Смолян, по ВНОХД № 58/ 2011г. В искането за възобновяване на наказателното дело се релевират всички отменителни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 - 3 НПК, като е аргументиран единствено доводът за явна несправедливост на наложеното наказание- по чл. 348, ал.1, т. 3 НПК. Заявява се искане за изменяване на присъдата и решението и намаляване размера на наказанието. Осъденият, не се явява в съдебно заседание, редовно призован- същият е отбелязал в призовката си, че не желае да участва в производството по делото. Пред настоящата инстанция искането се поддържа от служебния защитник на осъденото лице, по съображенията в нея. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че искането за възобновяване е неоснователно, поради което счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, становищата на страните, и в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането за възобновяване на наказателното дело на осъдения Б. С. С. е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от легитимирано лице, по смисъла на чл. 420, ал. 2 НПК, и в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по същество е частично основателно. С първоинстанционната присъда Районният съд- гр.Смолян, 10 наказателен състав, е признал подсъдимия Б. С. С., от [населено място], за виновен в това, че на 13. 11. 2010г., в [населено място], при условията на повторност и в немаловажен случай, отнел чужди движими вещи, на обща стойност 314, 83 лв., от владението на собственика- Община- С., без негово съгласие, и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК, и чл. 54 НК, го е осъдил на две години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим, в затвор, или затворническо общежитие. Приспаднал е предварителното задържане на подсъдимия С., на основание чл. 59, ал. 1 НК. Постановил е разпореждане с веществените доказателства. Присъдил е разноските по делото, възложени в тежест на подсъдимия. С цитираното въззивно решение, Смолянският окръжен съд е потвърдил изцяло присъдата. Присъдата е влязла в сила и не е проверена по касационен ред. Макар релевираният в искането на осъдения С. довод за нарушение на материалния закон да не е мотивиран, разгледан по същество, е основателен. Съобразно приетите за установени по делото фактически положения, деецът е бил задържан от полицейските служители, след като последните чули специфичен шум от откъртване на ламарина, което ги мотивирало да се насочат към мястото, от където С. тръгвал, без да носи нищо със себе си. Прието е също така, че част от ламарината, предмет на инкриминираната кражба, е намерена и иззета от мястото, откъдето идвал първоначалният шум, а друга- в храстите, в непосредствена близост. При така очертаната релевантна фактология, незаконосъобразно съдилищата са заключили, че се касае за довършено престъпление, вместо за опит за квалифицирана кражба, по смисъла на чл. 18, ал. 1 НК. Това е така, защото към момента на задържането си, деецът все още не е бил установил своята фактическа власт върху отнетото имущество. Процесните ламарини са били демонтирани и подготвени за пренасяне от местопрестъплението, но в конкретния случай деянието е разкрито преди осъденият да е осъществил собствено владение върху тях. Това означава, че вярната правна квалификация, в случая, е тази по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК, което налага настоящата инстанция да упражни контролните си правомощия, и при условията на чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, измени по реда на възобновяването проверяваната влязла в сила присъда и преквалифицира деянието в горния смисъл, тъй като това е изцяло в полза на осъденото лице. Не са налице допуснати в производството по делото процесуални нарушения, от категорията на съществените, по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1- 4 НПК, които да обуславят отмяната на проверяваната влязла в сила присъда по реда на извънредния способ за проверка- възобновяването. Съществуващото основание за преквалификация на деянието прави основателен и доводът за явна несправедливост на наказанието, който единствено е аргументиран от осъдения и поддържан от неговия служебен защитник. Наказанието му принципно законосъобразно е определено при условията на чл. 54 НК. Въпреки, че в случая се касае за опит за кражба, а не за довършено престъпление, ВКС не намира основание да приложи правилата на чл. 58, б. „а”, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, обсъждайки комплексно всички релевантни обстоятелства по чл. 18, ал. 2 НК- в случая деецът е извършил всички необходими манипулации за демонтажа на медните орнаменти на парапетите и само демонстрираното полицейско присъствие в района на местопрестъплението го е мотивирало да ги остави скрити, както и да се оттегли временно до възникването на по- добра възможност за изнасянето им. Съдилищата са взели предвид високата степен на обществена опасност на извършеното престъпление, и тази на дееца. Правилно са отчетени конкретните особености на инкриминираното деяние, свързани с вида и спецификата на отнетото имущество- медна ламарина, вложена в декоративните парапети пред сградата на [община]- Обреден дом. Отчетени са и лошите характеристични данни за искателя, осъждан неколкократно- все за престъпления срещу собствеността (извън осъждането, определящо правната квалификация на престъплението, като извършено при условията на повторност, съгласно чл. 56 НК). В този смисъл, неоснователно се поддържа от С., че предходната му съдимост е оценявана два пъти- за определяне на правната квалификация на престъплението, и същевременно като отегчаващо отговорността му обстоятелство. Незаконосъобразно обаче като отегчаващо обстоятелство е било отчетено процесуалното поведение на осъденото лице, тъй като начинът, по който той упражнява предоставените му от закона права, включително правото на защита, не могат да индицират негативни за него изводи. Ето защо, макар в конкретния случай, при отсъствието на многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, както и на данни, обуславящи извод за наличието и на второто кумулативно условие за самостоятелното приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК- и най- лекото, предвидено по закон наказание, да се оказва несъразмерно тежко в конкретния случай, и при условията на чл. 54 НК, наказанието на Б. С. се явява завишено по размер. При отчитане на недовършеността на престъплението, като смекчаващо обстоятелство, при това със сериозна относителна тежест, в цялостния контекст на оценка на всички подлежащи на обсъждане обстоятелства, ВКС намери, че наложеното наказание- две години и шест месеца лишаване от свобода, съдържа характеристиките на явната несправедливост, съобразно формулировката на регламентираното с нормата на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК отменително основание. Предвид гореизложеното, като прие, че наказанието на осъдения Б. С. следва да бъде намалено от две години и шест месеца лишаване от свобода, на две години, настоящият съдебен състав счете, че в случая са налице предпоставките на чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК за възобновяване на делото, изменяване на влязлата в сила осъдителна присъда, и в частта й за наказанието, и намаляването му до посочения по- горе размер, което несъмнено е в полза на осъдения. Така определено, наказанието на молителя, е съобразено с целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК, и с принципа за съответствието му с извършеното престъпление, съгласно чл. 35, ал. 3 НК. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА ПО РЕДА НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО влязлата в сила присъда № 121 от 5. 04. 2011г., на Районен съд- гр.Смолян, постановена по НОХД № 149/ 2011г., по описа на съда, потвърдена с въззивно решение № 53 от 10. 06. 2011г., по ВНОХД № 58/ 2011г., на Окръжен съд- гр.Смолян, В ЧАСТТА, с която Б. С. С., от [населено място], е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК, и чл. 54 НК, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА престъплението- по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК, вр. чл. 18, ал. 1 НК, и чл. 54 НК, като го ПРИЗНАВА за НЕВИНЕН и го ОПРАВДАВА по обвинението за довършено престъпление; НАМАЛЯВА размера на наказанието лишаване от свобода, наложено но осъдения Б. С. С., от две години и шест месеца, на ДВЕ ГОДИНИ. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на делото в останалата му част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :