Р Е Ш Е Н И Е № 376 София, 21.11.2012година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря АЛБЕНА РИБАРСКА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 1107/2012 година Производството е по чл.307 и чл.303 ал.1 т.1 и т.5 ГПК. Образувано е по молба А. С. Т. за отмяна на постановеното по реда на чл. 288 от ГПК определение № 591/24.04.2012г. по гр. дело № 1752/2011г. на ВКС, III-то гр. отд., на влязлото в сила решение № 118/25.10.2011г. по гр. дело № 213/2011г. на Търговищкия окръжен съд (ТОС) и на потвърденото с последното решение №110/27.05.2011г. по гр. дело №700/2010г. на Поповския районен съд (ПРС). В молбата, като основание за отмяна на определение № 591/24.04.2012г. по гр. дело № 1752/2011г. на ВКС, III-то гр. отд., се сочи единствено, че съставът на ВКС, постановил определението по чл. 288 от ГПК в закрито заседание без да осигури участието на молителя в съдебно заседание, като по този начин го лишил от възможността да участва в касационното производство – чл.303 ал.1 т.5 ГПК. Поддържаното от молителя основание за отмяна на влязлото в сила решение на ТОС, с което е потвърдено решението на ПРС, е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – искането за отмяна е основано на твърдението за узнаване на ново обстоятелство, за каквото е посочено това, че ответницата Х. М. никога не е имала сметка в размер на 5000лв. като паричен влог в О. клон П. към момента на сделката. Това ново обстоятелство според молителя е от съществено значение за спора, предвид на това, че след като не е имала паричен влог, следователно същата не е платила продажната цена, поради което и договорът за продажба е нищожен. Ответникът по молбата за отмяна Х. Н. М. взема становище за неоснователност на молбата. Настоящият състав на ВКС, Трето отделение, Гражданска колегия, като взе предвид доводите на страните, във вр. със соченото основание за отмяна, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.307 и чл. 303 и сл. ГПК, намира следното: Молбата за отмяна в частта, насочена против определение № 591/24.04.2012г. по гр. дело № 1752/2011г. на ВКС, III-то гр. отд., е процесуално недопустима по следните съображения: По реда и на основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК на отмяна подлежат влезлите в сила решения на съдилищата. Определението по чл. 288 от ГПК не е от категорията съдебни актове, с които се разрешава материалноправен спор по същество или се прави проверка (контрол) по законосъобразното разрешаване на такъв спор. Това определение не се ползва със сила на присъдено нещо, поради което то не е акт, който да подлежи на отмяна по реда на самостоятелното извънинстанционно производство, уредено както в отменения ГПК (чл. 231 и сл.), така и в действащия ГПК (чл. 303 и сл.). Следва да се има предвид, че в производството по чл. 288 от действащия ГПК се извършва селекцията на подлежащите на касационен контрол въззивни решения, поради въведения факултативен достъп до касационната съдебна инстанция. В това производство по чл. 288 ГПК ВКС не разрешава конкретен спор по правилното и точно прилагане на закона, а извършва дейност по уеднаквяване на съдебната практика, поради което определението, с което приключва това производство, не се ползва със сила на присъдено нещо. Последната се формира от недопуснатото до касационно обжалване въззивно решение. Практиката на ВКС в горния смисъл - че определенията по чл. 288 от ГПК не подлежат на отмяна по реда и на основанията по чл. 303, ал. 1 от ГПК, е еднозначна и константна. Предвид изложеното молбата за отмяна в тази й част е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Молбата за отмяна в частта, насочена против влязлото в сила съдебно решение, е подадена в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Горното, наред с обстоятелството, че същата е заявена от надлежно конституирана страна в процеса, имаща правен интерес от предприетото процесуално действие, обосновават правен извод за процесуалната й допустимост. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. Производството за отмяна е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само при наличие на изрично посочените в закона основания. В случая молителят се позовава на ново обстоятелство. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта на производството за отмяна в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не е средство, с помощта на което страната може да поправи собствените си грешки и небрежност при попълване на делото с факти или доказателства. Необходимо е това обстоятелство или това ново доказателство, да не е могло да бъде известно на страната. Тя да е положила необходимите грижи за защита на своите интереси и въпреки това да не е била в състояние да открие въздигнатия като основание за отмяна факт или писмено доказателство, какъвто не е настоящия случай. Под "обстоятелства" законът разбира факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Фактите трябва да са нови, но не трябва да са новосъздадени, т. е. да са възникнали след приключване на делото. Законът има предвид факти, които са съществували към деня на приключване на устните състезания по делото, но страната не е знаела за тях, или новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които тя е твърдяла, но поради липса на документи не е успяла да докаже. Основание могат да бъдат само новооткрити юридически или доказателствени факти, които са могли, ако са били известни на страната, да бъдат от значение по делото, защото са съществували към датата на приключване на устните състезания, след което решението е влязло в сила. В случая като ново обстоятелство се сочи фактът, че ответницата Х. М. никога не е имала сметка в размер на 5000лв. като паричен влог в О. клон П. към момента на сделката. На първо място молителят не ангажира никакви доказателства за установяването на този факт. Последният не е и нов, доколкото в хода на производството пред двете инстанции по същество молителят като ищец е поддържал тезата си, че ответницата не е разполагала със средства и не е заплатила цената по договора за покупко-продажба, сключен между тях. Доводите му в тази посока са обсъждани както от първостепенния, така и от въззивния съд в постановените от тях съдебни актове. Отделно от това този факт не е и съществен за изхода на спора, тъй като неплащането на цената не обосновава извод за нищожност на сделката, в каквато насока са доводите на молителя. Не на последно място установяването по несъмнен начин, че ответницата не е имала паричен влог в размер на 5000лв. в О. - клон П., не е от естество да обоснове извод, че същата не е разполагала изобщо с парични средства и че не е заплатила продажната цена по сделката. Само по себе си дори и удостоверено това “ново” обстоятелство не рефлектира върху безспорно установените по делото факти и обоснованите решаващи изводи на съдебните инстанции. Изложеното налага извода, че не е доказано основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение. Предвид изхода разноски на молителя не се следват, а от ответника по молбата не са претендирани. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на А. С. Т. за отмяна на постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 591/24.04.2012г. по гр. дело № 1752/2011г. на ВКС, III-то гр. отд. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. С. Т. за отмяна на основание чл.303, ал. 1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 118/25.10.2011г. по гр. дело № 213/2011г. на Търговищкия окръжен съд и на потвърденото с последното решение №110/27.05.2011г. по гр. дело №700/2010г. на Поповския районен съд. Решението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд в частта, с която молбата е оставена без разглеждане, а в останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: