Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 347
София 01.08.2022 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети май, две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
изслуша докладваното от съдия Първанова гр. дело № 1610/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби вх.№ 260142/21г. и вх.№261878/21г. на М. Й. Й. и Т. И. Й., чрез пълномощника им адвокат Д. Г.. Първата касационна жалба е срещу въззивно решение от 14.10.2020г. по гр.д.№366/2020г. на Софийския окръжен съд, а втората е срещу решение № 260025/27.01.2021г. по същото дело. Касаторите са правоприемници /наследници по закон/ на починалия в хода на процеса /след постановяване на основното въззивно решение/ Й. Н. Й., който е обжалвал с въззивна жалба решение №112/20г. по гр.д.№437/2017г. на РС-Сливница в частта, с която делба на УПИ *, кв.4 по плана на [населено място], м.Б., е допусната при равни квоти и в частта, с която по реда на чл.344, ал.2 ГПК е постановено как ще се ползват делбените имоти до приключване на съдебното производство.
С въззивното решение от 14.10.2020г. по гр.д.№366/20г. /постановено по въззивната жалба на Й. Й. и насрещната въззивна жалба на С. Н. В./, е потвърдено решение №112/2019г. по гр.д.№437/2017г. на РС-Сливница в частта, с която е отхвърлен искът на С. В. за допускане на делба на имот – УПИ *, кв.4 по плана на [населено място], а също и в частта, имаща характер на определение по чл.344,ал.2 ГПК, с което е постановено разпределение ползването на делбените имоти до завършване на делбеното производство.
С решение № 260025/27.01.21г. по гр.д.№366/20г. на СОС е оставена без уважение молба на М. Й. и Т. Й. /правоприемниците в процеса на починалия Й. Й./ с правно основание чл.250, ал.1 ГПК за постановяване на допълнително решение, с което съдът да се произнесе в частта относно квотите в УПИ *, кв.4 – 1098/1396 ид.ч. за молителите и 298/1396ид.ч. за ответницата по молбата. Касационна жалба вх.№260142/21г. на М. Й. Й. и Т. И. Й. касае основното въззивно решение и решението по чл.250 ГПК само в частта относно квотите, при които е допуснат до делба УПИ *, кв.4 по плана на [населено място], м.Б., както и в частта, имаща характер на определение по реда на чл.344,ал.2 ГПК. В останалата част, с която е отхвърлен предявеният от С. В. иск за делба, то не е предмет на касационен контрол.
С определение № 60124/2021г. по настоящото дело, ВКС е постановил връщане на делото на въззивния съд за процедура по чл.247 ГПК. С решение от 27.08.2021г. по гр.д.№366/2020г. е допусната поправка на очевидна грешка в решение № 260058/14.10.2020г. по гр.д.№366/2020г. с вписване в диспозитива на квотите, при които е допусната делба на УПИ *, кв.4 по плана на м.Б., [населено място], [община], целият с площ 1396 кв.м., ведно с построената в имота триетажна масивна жилищна сграда - по 1/2 ид.ч. за съделителите С. Н. В. и Й. Н. И..
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационна жалба № 260142/2021г. се твърди, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и на чл.280,ал.2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Твърди се, че то е очевидно неправилно, защото е налице неяснота на мотивите, равняваща се на липса на мотиви. В хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК се поставят процесуалноправни въпроси : Следва ли въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и да обсъди доводите и възраженията на страните при формиране на вътрешното си убеждение. Следва ли въззивният съд да изложи свои мотиви, въпреки че възприема мотивите на първоинстанционния съд. Сочи се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР №1/2013г., ОСГТК. Твърди се, че въззивният съд не е дал отговор в мотивите на решението на оплакванията и доводите във въззивната жалба на настоящите касатори относно възприетите квоти на допуснатия до делба недвижим имот – УПИ *, вкл. и по твърдението, че те притежават по-голяма квота въз основа на извършено в полза на наследодателя им дарение на 800 кв.м. от имота. Излагат се твърдения за допуснати процесуални нарушения във въззивното решение в частта, с което е потвърдено първоинстанционното решение в частта му относно разпределяне ползването до приключване на производството на делбените имоти между съделителите по реда на чл.344,ал.2 ГПК.
В изложението към касационна жалба вх.№261878/21г. се сочи наличие на основанието по чл.280,ал.1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение по следните въпроси : Следва ли съдът да определи квотите при делба, като се съобрази с направените от другата страна признания. Следва ли съдът да се произнесе с отделен диспозитив по всички направени искания.
Ответникът по касация С. Н. В. не изразява становище по касационните жалби.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК и отговарят на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд е посочил, че намира първоинстанционното решение за законосъобразно и правилно в обжалваните му части, поради което то следва да бъде потвърдено. Подробно е описал какво е приел първоинстанционният съд от фактическа страна, както и от правна във връзка с насрещната въззивна жалба /на Сн.В./, насочена срещу първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът за делба. Приел е, че при изследваните от първоинстанционния съд данни, последният е приел за установено,че дядото на страните е подарил две трети от УПИ *,с площ 800 кв.м, с нот.акт №131/1976г. на внука си, запазвайки частта с построената върху нея жилищна сграда. Съгласно данъчна декларация от 1998г. построена от Й. къща е декларирана още през 1970г., а през 1981 г. е платена глоба за нея. В комбинация със свидетелските показания се образува съвкупност от данни, въз основа на която първоинстанционният съд приема, че Й. е придобил имота по давност с изтичане на десетгодишен срок от началото на владението през 1970 г., което продължило непрекъснато и несмущавано до момента на устните състезания. В обобщение въззивният съд е посочил, че по тези съображения първоинстанционният съд е отхвърлил иска на В. за допускане до делба на УПИ * в кв.4 , с площ 1064 кв.м. и е допуснал до делба при квоти 1/2 ид.ч. за В. и Й. останалите урегулирани имоти, ведно с построените в тях сгради. В останалата част въззивното решение, потвърждавайки първоинстанционното по отношение на временното разпределение на ползването между съделителите, сочи, че правилно е приет за подходящ вариант първи, предложен от вещото лице, с мотиви,че съответства на фактическото ползване на имотите и дава възможност за уедряването им, доколкото са части от по-големия имот, съществувал преди регулацията. По същото дело в производство по чл.250 ГПК, въззивният съд е посочил, че в обстоятелствената част на първото решение е изложил мотиви по спорния предмет на делото, в това число и по отношение недвижимите имоти, които са допуснати до делба, като е посочено, че първоинстанционният съд е допуснал до делба при равни квоти за съделителите останалите урегулирани имоти, ведно с построените в тях сгради. В това число се има предвид и имотът, по отношение на който молителите претендират да имат в собственост идеални части, различни от приетите от съда от по 1/2, а именно 1098/1396 ид. ч. за тях и 298/1396 ид. ч. за ответницата. Искането за постановяване на допълнително решение на основание чл. 250, ал. 1 ГПК, с което съдът да се произнесе в частта относно квотите в УПИ *, в кв. 4, относно притежавани от тях 1098/1396 ид. ч., а ответницата 298/1396 ид. ч., следва да се остави без уважение.
По допустимостта на касационното обжалване настоящият състав на ВКС, ІІ г.о., намира следното :
Касационата жалба вх.№ 260142/21г. срещу въззивно решение от 14.10.2020г. по гр.д.№366/20г. в частта, с която е потвърдено решение №112/2019г. по гр.д.№ 437/2017г. на РС-Сливница, имаща характер на определение по чл.344,ал.2 ГПК, с което е постановено разпределение ползването на делбените имоти до завършване на делбеното производство, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Съобразно т.6 от ТР/17.07.2001г., ОСГК, ВКС, спорът по чл.282,ал.3 ГПК/отм./ за отреждане на делбените имоти на съделителите до окончателното извършване на делбата, подлежи на двуинстанционно разглеждане и не достига до ВКС. Поради идентичност на правната уредба, това разрешение следва да се приложи и по споровете, които се разглеждат по реда на чл.344,ал.2 ГПК. Въззивните определения, постановени по този ред, също не подлежат на касационно обжалване. В този смисъл е и практиката на ВКС-определения №544/2011г. по ч.гр.д.№515/2011г., І г.о.; №130/2012г. по ч.гр.д.№121/2012г., ІІ г.о.; №413/2014г. по гр.д.№5372/14г., ІІ г.о.; №201/2012г. по гр.д.№364/12г., І г.о. и №464/2015г. по ч.гр.д.№4362/2015г., І г.о. Ето защо в тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане.
Не са налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане касационно обжалване по касационна жалба вх.№261878/21г. срещу въззивно решение № 260025/27.01.2021г., постановено в производство по чл.250 ГПК. Поставените въпроси касаят съществото на спора относно квотите в допуснатия до делба УПИ *. В съответствие с практиката на ВКС по прилагане разпоредбата на чл.250 ГПК, въззивният съд е посочил, че не е налице непроизнасяне по иск или самостоятелно искане, за да е налице хипотезата на допълване на решението. Касае се за определени в основното решение квоти в съсобствеността, правилността на което може да се провери само по реда на инстанционния контрол.
Поставените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК към касационна жалба вх.№ 260142/21г. срещу въззивно решение от 14.10.2020г. по гр.д.№366/20г. в обжалваната част относно квотите на съделителите в допуснатия до делба УПИ процесуални въпроси са значими за изхода на делото. Следва да се допусне касационна проверка в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за съответствието на даденото от въззивния съд разрешение на поставените въпроси с ТР№1/2013г., ОСГТК, ВКС относно дейността на въззивната инстанция като инстанция по същество, правомощията и при разглеждане на въззивната жалба и съдържанието на мотивите на въззивното решение, във връзка и с посочените в конкретния случай в жалбата оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение в частта относно възприетите квоти в допуснатия до делба УПИ, с оглед твърдяното в полза на Й. Й. дарение. Въпросът е свързан със задължението на въззивния съд да обсъди и изложи собствени мотиви по всички релевирани във въззивната жалба възражения срещу първоинстанционното решение.
С оглед горното следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.На касатора следва да се укаже да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 40 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касациона жалба вх.№ 260142/21г. на М. Й. Й. и Т. И. Й. срещу въззивно решение от 14.10.2020г. по гр.д.№366/20г. на СОС в частта, с която е потвърдено решение №112/2019г. по гр.д.№ 437/2017г. на РС-Сливница, имащо характер на определение по чл.344,ал.2 ГПК, с което е постановено разпределение ползването на делбените имоти до завършване на делбеното производство.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 14.10.2020г. по гр.д.№366/2020г. на Софийския окръжен съд в останалата обжалвана част.
УКАЗВА на М. Й. и Т. Й. в едноседмичен срок от съобщението да внесат държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 40 лева и да представят вносен документ. В противен случай производството ще бъде прекратено.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260025/27.01.21г. по гр.д.№366/20г. на Софийски окръжен съд, постановено в производство по чл.250 ГПК.
Определението в частта, с която се оставя без разглеждане касационната жалба, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: