Р Е Ш Е Н И Е № 246 гр.София, 31 май 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на девети май две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1449/2011 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искането от осъдения В. В. Р. за възобновяване на въззивно нохд № 2134/2010 год. на Пловдивския окръжен съд и отмяна или изменение на решение № 270/21.10.2010 год. на основанията по чл.422, ал.1, т.5 НПК. Поддържа се, че неправилно с оспореното решение е отменено приложението на чл.66, ал.1 НК, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на закона. С посочените основания се обосновава необходимостта от изменение в осъдителната част. Частният обвинител и граждански ищец М. Н. К. не е направил възражение срещу подаденото искане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането и поддържа, че следва да бъде оставено без уважение поради липса на допуснати нарушения. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Пловдивският районен съд с присъда № 346/24.06.2009 год. по нохд № 1382/2008 год. признал подсъдимия Р. за виновен в това, че в периода 11.04.-28.06.2005 год. в гр. Пловдив при условията на продължавано престъпление чрез използване на специален начин и техническо средство-компютърна конфигурация и цифров сертификат, отнел чужди движими вещи – парична сума от 53 090 евро с левова равностойност 103 835,01 лева от владението на М.К. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери. На основание чл.195, ал.2 вр.ал.1, т.4 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на три години лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от пет години от влизане на присъдата в сила. Предявеният граждански иск за имуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 52 067,41 евро със законните последици и отхвърлил за разликата над тази сума като неоснователен. Произнесъл се по въпросите за приложението на чл.59, ал.1 НК, за размера на държавната такса и направените по делото разноски. Пловдивският окръжен съд с оспореното решение по въззивно нохд № 2134/2010 год. изменил присъдата и отменил приложението на чл.66, ал.1 НК, като за изтърпяване на наказанието определил първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Решението е постановено по повод протест на прокурор за явна несправедливост на наложеното наказание с прилагане института на условното осъждане, влязло е в сила и не е проверявано по касационен ред. В искането си осъдения Р. поддържа, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на процесуалните му права, предвидени в НПК в качеството му на страна в процеса. Неоснователно се поддържа, че разследването на досъдебното производство и действията на прокурора, включително с внесения обвинителен акт, са извършени от некомпетентни лица. Обвинението е за извършено престъпление кражба чрез използване на специален начин и техническо средство – компютърна конфигурация и цифров сертификат. Събрани са писмени и гласни доказателствени средства, а с оглед спецификата на престъплението и необходимостта от специални знания е допусната експертиза по съображенията за необходимост според чл.144, ал.1 НПК за изясняването на някои обстоятелства по делото, за които са необходими специални знания от областта на техниката. Заключението на компютърната техническа експертиза е изготвено от вещо лице-специалист, чиито знания и компетентност не са били оспорени, а изводите са направени въз основа на цялостна проверка на събрания по делото доказателствен материал. Затова доколко посочените длъжностни лица от досъдебното производство не са имали специални знания те са изпълнили процесуалното си задължение да назначат експертиза като са приели, че това е случай, в който е наложително по този начин и след проверка на всички доказателствени средства да се изяснят факти за относими към предмета на доказване обстоятелства. Експертизата не е оспорена от страните, включително и от подсъдимия, приета е от съда като компетентна и непораждаща съмнение и е обсъдена според изискванията на чл.107 НПК. Възражението за допуснато нарушение на чл.223, ал.2 НПК е неоснователно макар и при разпита на свидетелите пред съдия подсъдимия и защитника му да не са присъствали. В съдебното заседание разпитът на свидетелите е проведен подробно при участието на всички страни и в пълен обем са могли да реализират правото си да изяснят всички въпроси, на които е бил необходим отговор с оглед конкретно възприетата позиция. Показанията на свидетелката К. са прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.4, пр.1 НПК, което е направено при заявено съгласие, а показанията са обсъждани не самостоятелно и изолирано във вреда на подсъдимия в нарушение на чл.107, ал.3 НПК, а съпоставени и оценени наред с останалия доказателствен материал за относимите обстоятелства. Разпоредбата на чл.81, ал.3 НПК предвижда шестмесечен срок за подаване на тъжба от частен тъжител по дела, които се образуват по реда на частното обвинение. Пострадалият М. К. е конституиран като частен обвинител по дело от общ характер, образувано по повдигнато против подсъдимия Р. обвинение за престъпление по чл.195, ал.2 НПК. Тъжбата, която К. е подал до компетентните органи, няма характер на такава за образуване на дело от частен характер, поради което за него не е съществувало ограничение да потърси правата си в един по-късен момент и затова при образуването на досъдебното производство няма допуснато нарушение в посочения от подсъдимия смисъл. Неоснователно се поддържа, че мотивите на първоинстанционния съд не отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на чл.305, ал.3 НПК, защото са основани само на косвени доказателства и липсата на каквито и да било преки доказателства. Първоинстанционният съдебен акт е бил проверен от въззивния съд, който не само по доводите в протеста и становището на страните, но е извършил и цялостна проверка. Изложил е съображения, които и настоящият състав споделя, че процесуалната дейност, във връзка със събирането, проверката и оценката на доказателствения материал отговаря на процесуалните изисквания. Доколкото е имало противоречия те са се съдържали основно в обясненията на подсъдимия като възприета от него позиция на защита. Всички доказателствени средства са подложени на проверка и анализ и ако според подсъдимия няма отговор по въпроси за обстоятелства извън предмета на доказване-такива са напр.близките отношения между него, пострадалия и св.К., начина на разпореждане и целите, за които е използвал чуждото имущество-лични и тези на фирмата на св.Р., не е допуснато нарушение, което да е съществено по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК. Въпросите по чл.301, ал.1 НПК са решени правилно макар и въз основа само на косвени доказателства. Подсъдимият оспорва обвинението да е извършил престъпление, но не и да е изтеглил сумите през инкриминирания период и в установения размер без съгласие на собственика-св.К.. Въззивният съд е възприел като вярна оценката на показанията на пострадалия и начина, по който е направен извода,че показанията му са достоверни, последователни и в съответствие със съдържащите се в останалия доказателствен материал факти за относимите обстоятелства да бъдат определени като годни за решаване на въпроса за авторството. Изводите за вината и отговорността могат да бъдат направени и само въз основа на косвени доказателства, ако може да се направи един единствен възможен извод, какъвто е настоящият случай, въпреки спецификата на престъплението, по въпросите за авторството. Не са допуснати нарушения на чл.13 и чл.107, ал.1 и ал.4 НПК. Първоинстанционният съд е събрал всички възможни доказателствени средства, за които е счел, че са необходими и за които е направено искане от страните. Оценката им, както правилно е приел въззивният съд, е извършена след съпоставяне и анализ с останалите събрани и проверени писмени и гласни доказателствени средства, които са приети за годни. Във въззивното производство няма искане за нови доказателства, а приключването на съдебното следствие и в двете инстанции е станало след като страните са заявили становището си, че са налице предпоставките за това. Свидетелите К. и Д.Б. са посочили обстоятелства, които са установени с показанията на други свидетели, поради което и разпитът им не е бил наложителен. Свидетелката Д. е разпитана подробно и нейните показания са били предмет на обсъждане и оценка. Законодателят не е предвидил като самостоятелно касационно основание непълнотата на доказателствата и след като няма процесуално нарушение, с което съществено да е нарушено право от предвидените по чл.55 НПК - да представя доказателства, искането за връщане на делото за ново разглеждане на това основание следва да бъде оставено без уважение. Твърдението, че са неверни изводите за мотивите на престъплението са неоснователни. Те са изведени от безспорно установеното, вкл. и от обясненията на подсъдимия за начина, по който се е разпоредил за целта да ги вложи за развитие на собствена дейност и оказване помощ за фирмата на св.Р., чието производство е било застрашено от фалит, от желанието с чужди средства да реши личните и на своите близки финансови проблеми, т.е. мотивите са користни и ненамиращи оправдание с близките интимни отношения със свидетелката К. или с взаимоотношенията на св.К. с членовете на семейството му. Неоснователно се поддържа, че наказанието е явно несправедливо с решението да се отмени приложението на института на условното осъждане. Първоинстанционният съд е взел предвид и подробно изложил всички установени по делото индивидуализиращи обстоятелства. Въззивният съд е приел, че е законосъобразен изводът за наличието на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства по смисъла на чл.54 НК, както и че наложеното наказание правилно е определено при очевиден превес на смекчаващите обстоятелства и в предвидения минимум три години. Приел е за вярно и решението, че в този размер то съответства на целите по чл.36 НК и на извършеното, особено при направеното във въззивното производство признание и оценката, че въпреки предходните осъждания за извършени различни по вид престъпления от общ характер към момента на извършване на конкретното престъпление подсъдимият е бил с чисто съдебно минало. Отчетен е и продължителния период на наказателното производство в нарушение на изискването за „разумен срок”. Наред с това е приел като правилно становището в протеста и жалбата на частния обвинител, че въпреки наличието на част от предпоставките, предвидени от законодателя в чл.66, ал.1 НК не може да се направи извод, че с отлагане на изпълнението на наказанието ще бъдат постигнати в пълнота целите по чл.36 НК. Основание за това е намерил в недобрите характеристични данни, наличието на предходни осъждания, които очевидно не са повлияли върху поведението му и мотивиране на решение да спазва правилата на обществото и на законите в страната. Цялостната оценка на обстоятелствата за личността и деянието не могат да обосноват извод, че за в бъдеще може да се очаква поправяне и промяна в поведението му, за да се допусне поредния компромис да не бъде изолиран за определен период от обществото, поради което е приел, че следва при различни условия – тези в местата за лишаване от свобода, да извърши преоценка на поведението си. Данните за здравословното му състояние са отчетени в достатъчна степен, но те не могат да бъдат решаващи при оценката за условията, при които могат да бъдат постигнати целите на специалната и генералната превенция. По тези съображения решението на въззивния съд наказанието да бъде изтърпяно при правилно определения режим и затворническо заведение е законосъобразно и в съответствие с изискванията за справедливост. Водим от горното и като намира, че не са налице основания от поддържаните, искането на осъдения Р. следва да бъде оставено без уважение, поради което Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. В. Р. за възобновяване на въззивно нохд № 2134/2010 год. на Пловдивския апелативен съд и отмяна или изменение на решение № 270/21.10.2010 год. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: