Р Е Ш Е Н И Е
№ 435
София, 07 ноември 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
при участието на секретаря Илияна Петкова
и в присъствието на прокурора Красимира Колова
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н.д № 1477/2013год.
Производството е образувано по саморъчно написана касационна жалба от подсъдимия Д. И. Д. и по жалба от защитника му-адв. М. Д. Т. от АК-П. срещу решение № 119 от 13.06.2013год. на Пловдивския апелативен съд, постановено по внохд № 200/2013год., в които се поддържа довод за явна несправедливост на наказанието. Прави се искане същото да бъде намалено, както по отношение на наказанието лишаване от свобода, така и по кумулативно наложеното наказание. В жалбата от защитника на подсъдимия се развива довод за намаляване размера на наказанието глоба, с оглед тежкото семейно, здравословно и материално положение на осъдения, младата му възраст, проявеното разкаяние и направените самопризнания още в хода на досъдебното производство.
Пред касационната инстанция подсъдимият и за защитата му поддържат жалбите с всички изложени в тях съображения и направени искания.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Определеното на подсъдимия наказание, съобразно чл. 58а от НК, не е явно несправедливо, защото съответства на обществената опасност на дееца и на извършените от него деяния. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното:
С присъда № 41 от 24.04.2013год. по нохд № 386/2013год. Пловдивският окръжен съд е признал подсъдимия Д. И. Д. за виновен в това, че:
-На 12.10.2012год. в [населено място] и в [населено място], при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, без надлежно разрешение, е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества-3429.79гр. марихуана/с подробно описано процентно съотношение на тетрахидроканабинол /ТХК/ и разпространил на Т. Т. К. наркотично вещество-0,31гр. със съдържание на активен компонент ТХК 1,1% тегловни единици на стойност 1,86лв. или общо количество-3430.10гр. нетно тегло на обща стойност 20580.60лв, като наркотичните вещества са в големи размери, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, изр. 1 и изр. 2, т. 4, във вр. ал. 1, пр. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54, във вр. чл. 58а, ал. 1 НК и чл. 373, ал. 2 от НПК го е осъдил на четири години лишаване от свобода и глоба в размер на двадесет и пет хиляди лева, като го е признал за невинен и оправдал да е държал без надлежно разрешение 89.48гр. марихуана със съдържание на активен компонент ТХК 0.93% тегловни единици на стойност 536.88лв;
-През периода м.април 2012год.-12.10.2012год. в [населено място], е засял и отглеждал 6 броя растения канабис/коноп/ със съдържание на ТХК над 0.2 тегловни процента в нарушение на установените в чл. 27 от ЗКНВП забрани, поради което на основание чл. 354в, ал. 1 и чл. 54, във вр. чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на две години лишаване от свобода и глоба в размер на шест хиляди лева.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил на подсъдимия Д. едно общо най-тежко нанаказие от четири години лишаване от свобода, което на основание чл. 60, ал. 1, във вр. чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „Строг“ режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл. 23, ал. 3 от НК към определеното общо наказание лишаване от свобода съдът е присъединил наказанието от двадесет и пет хиляди лева глоба.
На основание чл. 59, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НК съдът е приспаднал от наказанието лишаване от свобода предварителното задържане на Д., считано от 12.10.2012 год. до влизане на присъдата в сила и се е произнесъл по веществените доказателства.
На основание чл. 354а, ал. 6 от НК съдът е отнел в полза на държавата предмета на престъпление, предаден за съхранение в Ценрално митническо управление, отдел „МРР-НОП“-гр. София.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил присъдата. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в очертаните от чл. 347, ал. 1 от НПК рамки, намира жалбата на касатора за неоснователна.
Доводът за явна несправедливост на наложеното наказание се обосновава с факта на недооценяването на обстоятелствата, влияещи върху наказателната отговорност на подсъдимия.
Настоящият състав намира възраженията за неоснователни, тъй като при определяне на отделните и общото по реда на чл. 23, ал. 1 от НК наказания - „лишаване от свобода" за срок от шест години и „глоба" в размер на 25000 лева, не е допусната несправедливост. За да е налице такава, по смисъла на чл. 348, ал.5 т.1 НПК, следва определеното наказание очевидно да не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс.
Предходните съдебни инстанции са индивидуализирали точната мярка за наказателно въздействие върху подсъдимия. При отмерване размера на наложените наказания са били отчетени всички относими към тяхната индивидуализация обстоятелства, оценени са съответно на тяхната тежест, като няма основание да се приеме, че определени такива са били пренебрегнати от съдилищата по фактите, включително тези, върху които отново се акцентира пред касационната инстанция.
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 4 НК, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години лишаване от свобода и глоба в полза на държавата от двадесет хиляди до сто хиляди лева, а за престъплението по чл. 354в, ал. 1 от НК наказанието е от две до пет години лишаване от свобода и глоба от пет до десет хиляди лева. Видно от присъдата, за всяко от престъпленията съдът е наложил наказания лишаване от свобода и наказание глоба при отчитане на обстоятелствата по чл. 54, ал. 1 НК, при превес на смекчаващите такива като за водещото от тях в съвкупността престъпление наказанието е в размер на шест години лишаване от свобода и глоба от 25000лв.
Подсъдимият е осъждан многократно като непълнолетен за умишлени престъпления от общ характер, вън от тези определящи правната квалификация на деянието по чл. 354а, ал. 2, т. 4 от НК.
Наказателната отговорност на подсъдимия е била реализирана при спазване на нормативното изискване на чл. 373, ал. 2 НПК. С оглед провеждането на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК Делижански е имал и законовата гаранция, че при осъждането му ще се приложи разпоредбата на чл.58а НК. При оценката за размера на наказанието е взета предвид високата степен на обществена опасност на деянията насочени към народното здраве, това, че престъпленията са в съвкупност и по-тежко наказуемото от тях е извършено при условията на продължавано престъпление, при наличие на две съставомерни форми на изпълнително деяние - „държане с цел разпространяване“ и „разпространяване“ на високорисково наркотично вещество.
Съдът е приел наличие на превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като наложените на подсъдимия наказания и за двете престъпления са определени в размер под средния на предвидените за осъщественото от него престъпление. По правилата на чл. 58а НК наказанията са редуцирани с 1/3, като реалният размер, който Д. следва да изтърпи по общото наказание е четири години лишаване от свобода. Съображенията в жалбата касаещи гражданския статус на подсъдимия-млада възраст, живеещ на семейни начала с приятелката си, от която очаква дете, по същество не променят оценката за степента на обществена опасност на деянието и тази на дееца, респ. основания за облекчаване наказателноправното положение на Д. Не са налице основания за още по-голяма снизходителност към него, тъй като така индивидуализирани, санкциите очевидно съответстват на обществената опасност, както на дееца, така и на деянията и са в състояние да постигнат целите на чл. 36 от НК.
По изложените съображения касационната жалба на подсъдимия е неоснователна, поради което въззивното решение следва да се остави в сила.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 119 от 13.06.2013год. на Пловдивския апелативен съд, постановено по внохд № 200/2013год.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: