О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 273 [населено място], 23.06.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова ч. т. д. № 1090 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Адвокат В. Ц. К. като представител на М. Л. В. обжалва определение № 101 от 16.02.2022 г. по в.т.д. 739/21 г. по описа на Апелативен съд – П., с което е оставена без уважение молбата му като процесуален представител на М. Л. В. за изменение на решението в частта за разноските за присъждане на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. В частната жалба излага съображения за осъществена защита безплатно, поради освобождаване на В. от такси и разноски по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК. Било своевременно направено искане за присъждане на разноски с отговора на въззивната жалба. Съдът неправилно бил обвързал правото по чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗАдв от формалното наличие на договор за правна защита, с изрична уговорка за безплатна услуга. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал, безплатна помощ се съдържали в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от ЗАдв . Фактическият състав не включвал като задължително условие наличието на писмен договор между клиента и адвоката. При това положение, при своевременно направено искане и отсъствие на възражения, съдът следвало да уважи молбата и присъди възнаграждение за въззивното производство с оглед изхода на делото и в рамките на наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли да се отмени обжалваното определение. Ответникът „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД не е подал отговор на частната жалба. Третото лице помагач ЗАД „Армеец“ не е подало отговор на частната жалба. Третото лице помагач ЗД „Евроинс“ АД не е подало отговор на частната жалба. Третото лице помагач Агенция Пътна инфраструктура не е подал отговор на частната жалба. Върховният касационен съд на Р България, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е в срок, подадена от легитимирана да обжалва определението страна. За да остави без уважение искането за присъждане на възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗАдв за извършеното процесуално представителство пред въззивния съд за въззивното производство, съдът е приел, че от представените пълномощни, с които М. Л. В. е упълномощила адвокатско дружество „Б. и С.“, да осъществява представителство пред компетентните съдилища и да предявява претенции от нейно име за обезщетяване за настъпване на неимуществени вреди, във всички съдебни инстанции, е посочено, че отношенията между представител и представляван се уреждат с отделен договор. Това е дало основание на съда да заключи, че след като не е представен договор, от който може да се направи извод, че се предоставя безплатна правна помощ, то упълномощаването с посочване, че отношенията между страните ще се уредят с договор, изключва възможността да е предоставена безплатна правна помощ. Неразкриването на уговорките за адвокатското възнаграждение, е дало основание на съда да приеме, че наличието на договор между страните, в който изрично не е посочено, че се предоставя безплатна правна помощ, изключва извод за действително безвъзмездни отношения между представляваната жалбоподателка и представляващото я адвокатско дружество, респ. адв. К., преупълномощен от адвокатското дружество. Определението е постановено по реда на чл. 248 от ГПК, след като е постановено решение на 17.01.2022 г. Въззивният съд е бил сезиран с молба в предвидения в чл. 248 от ГПК срок на 04.2.2022 г. от адвокат В. Ц. К., представляващ М. Л. В., който е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществената правна защита пред въззивната инстанция, на основание чл. 38, ал.2 вр. ал.1 от ЗАдв. Ето защо постановеното определение, обжалвано в настоящето производство е допустимо. Видно от пълномощно л. 17, в кориците на гр.д. 147/19 г. (присъединено към гр.д. 146/19 г.) по описа Окръжен съд – Пазарджик – първоинстанционното производство, М. Л. В. е упълномощила адвокатско дружество „Б. и С.“ с конкретно изброени права за представителство пред застрахователни компании и съд, както и представителство пред всички инстанции. Изрично в пълномощното, в последното изречение, е посочено, че отношенията между представител и представляван се уреждат в отделен договор. С пълномощно л. 81 от гр.д. 146/19 г., ОС-Пазарджик, адвокатско дружество „Б. и С.“ е преупълномощил адвокат В. К., в качеството му на пълномощник на И. Б. К. и М. Л. В., да представлява тези лица във всички инстанции. Пред въззивния съд адвокат К. е подал въззивна жалба в качеството му на представител на М. В., както и е подал въззивна жалба от името на М. и И. К.. По делото, пред въззивния съд, е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между И. Б. К. и адвокат В. К., в който е посочено, че се предоставя безплатна правна помощ. Данни за сключен договор за правна защита и съдействие между М. В. и адвокат К. или между М. В. и адвокатско дружаство „Б. и С.“ няма по делото. Настоящият съдебен състав констатира от представените доказателства, във връзка с формираната претенция от адвокат К., следното: Изводите на въззивния съд са обосновани. В задължителната практика на ВКС се приема, че договорът за правна защита и съдействие, за адвокатска услуга се сключва в писмена форма, която е само форма за доказване, съгласно т. 1 от Тълкувателно решение 6 / 06.11.2013 г. по тълк.д. 6/12 г. на ОСГТК на ВКС. С този договор е доказват условията на договаряне между адвокат и представляван. В трайната си практика (определение № 731 от 09.10.2014 г. по ч.гр.д. 5256/14 г., III ГО), ВКС приема, че на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗАдв на адвоката се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение, съобразно изхода на спора, когато е предоставил безплатна правна помощ. Приема се, че е предоставена безплатна правна помощ, когато упълномощеният адвокат и страната са сключили представен по делото писмен договор, в който уговорките им са записани и конкретно е посочено, че предоставянето на правна защита и съдействие е безвъзмездно. Същият извод се прави и когато е представено пълномощно, без да е представен договор. Достатъчно е да се заяви за плащане адвокатско възнаграждение. Но изводът, че действително е предоставена правна помощ, безплатно, се прави с оглед данните по делото. В някои случаи от представено писмено пълномощно или договор за правна защита и съдействие, в които изрично е отразено безплатно. В други случаи, чрез осъществено представителство и липса на доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, но съдържащо изявление за представителство от страната, която е била представлявана и изявление на адвоката. Предоставянето на безплатна правна помощ не се презумира, а се установява. В разглеждания случай, относно осъщественото представителство на М. В., при който е посочено в пълномощното, че всички отношения са предмет на договор, не може да доведе до извод, че е предоставена безплатна правна помощ. Липсва изявление от представляваната страна, че е била представлявана безплатно, а изявлението й е, че има договор между страните.. Предвид посочване наличие на договор и липсата на изявление за осъществена безплатна правна помощ, не може да се направи извод за осъществено безплатно процесуално представителство от адвокат К. за М. В.. В конкретния случай, въззивният съд правилно е взел предвид липсата на изявление от страната, че се представлява безплатно. Договорът за правна защита и съдействие не е формален, той може да е и неформален, но уговорките между страните следва да се установят в процеса, като освен осъществената правна защита и съдействие, страната следва да заяви, че е била представлявана безвъзмездно. Книжата по делото са подавани от М. В. само чрез адвокат. При липса на изявление на страната, обективирано в пълномощно или в договор, или по друг начин, не може да се установи наличие на осъществено безплатно процесуално представителство. Ето защо настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите на въззивния съд, че не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Доколкото първоинстанционният акт за присъждане на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ГПК, не е предмет на разглеждане, не може да се извърши проверка за неговата правилност. По изложените съображения следва изцяло да се потвърди определението на Апелативен съд – П.. Върховният касационен съд на Р България О П Р Е Д Е Л И ПОТВЪРЖДАВА определение № 101 от 16.03.2022 г. по т.д. 20215001000739 по описа за 2021 г. на Апелативен съд П.. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: