О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 249 София, 06.06.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4289/2021 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Г. И., приподписана от адв. Е. Ж., срещу въззивно решение № 760 от 14.04.2020 г. по в.гр.д. № 1654/2019 г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено решение № 178 от 09.01.2019 г. по гр.д. № 13432/2016 г. на Софийски градски съд в частта, с която на основание чл. 42, ал.2 ЗЗД е признато за установено по отношение на Б. И. Д., че договорът за продажба, сключен с нотариален акт № ...... г., с който Б. Д. като пълномощник на И. И. е продал на себе си апартамент № ....в [населено място],[жк], [жилищен адрес] е недействителен като сключен без представителна власт, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. Г. И. против Б. Л. Б. иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване правото на собственост и предаване на владението върху този имот. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че дадената от въззивния съд правна квалификация на иска за недействителност на извършената с нотариален акт № 174/2004 г. разпоредителна сделка е неправилен. Поддържа, че след като по делото е установено, че пълномощното, с което е извършена продажбата, е неавтентично и в резултат на това упълномощителната сделка е нищожна, то сключеният впоследствие договор за продажба е нищожен на основание чл. 26, ал.2 ЗЗД-поради липса на съгласие, а не висящо недействителен на основание чл. 42, ал.2 ЗЗД, както е приел въззивният съд. Според жалбоподателя тази неправилна правна квалификация се е отразила на правилността на постановения съдебен акт. На следващо място поддържа, че след като първата сделка е нищожна, нищожни са и последващите сделки, с които процесният имот е прехвърлен последователно на различни лица, поради което последният приобретател-ответницата Б. Б., не е могла да придобие правото на собственост върху жилището с изтичане на кратката придобивна давност по чл. 79, ал.2 ЗС, тъй като нищожният договор не е правно основание за добросъвестно владение. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като постановено в противоречие с практиката на ВКС по следния въпрос: Когато по делото категорично е доказано, че самата упълномощителна сделка е нищожна на основание чл. 26, ал.2, пр.2 ЗЗД-поради липса на волеизявление и липса на съгласие на своя автор, как се възприема и под какво правно основание се подвежда сделката, сключена с неавтентично пълномощно, както и всички следващи сделки-като нищожна поради липса на съгласие на основание чл. 26, ал.2, пр.2 ЗЗД, или с правно основание чл. 42, ал.2 ЗЗД-сключена без представителна власт. Жалбоподателя се позовава и на основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, във връзка с което поставя въпроса: Има ли годно правно основание решаващият съд да променя правното основание, намирайки се в горната хипотеза, като формира своята правна воля не според доказателствата, намиращи се в кориците на делото, а според очакваните правни последици за участниците в последващите нищожни правни сделки, като по този начин узаконява имотна измама- кражба на чужда недвижима собственост, негласно отразявайки негативното си отношение към реалния собственик, поради това, че измамата се е случила по време на неговото пребиваване на място за изтърпяване на наказания. В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация Богомила Л. Б. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателя предпоставки за допускане на касационно обжалване. Същото становище изразява в подадения отговор на касационната жалба и третото лице-помагач на ответницата Б. -В. А. Н.. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че И. Г. И. е бил собственик на процесния недвижим имот на основание договор за покупко-продажба, сключен през 1998 г. С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № ...... г. на нотариус Ст. Т. Б. И. Д., действащ като пълномощник на И. Г. И., продал имота на себе си. При сключване на сделката Б. Д. се е легитимирал като пълномощник на продавача с пълномощно с нотариална заверка на подписа, извършена от нотариус Ем. К. и вписано в общия регистър на нотариуса под № 5490 от 09.11.2004 г., с което И. И. упълномощава Б. Д. да се разпореди от негово име и за негова сметка с жилището както намери за добре. С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № .....г. на нотариус Р. Р., Б. Д. продал процесния апартамент на А. Г. С.. С договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № ..... г. на нотариус В. Б. А. С. и съпругата му М. М. продали имота на В. А. Н.. С договор за покупко-продажба на недвижим имот № ..... г. В. Н. продал имота на Б. Л. Б.. В акта е посочено, че продавачът предава на купувачката владението върху имота в деня на подписване на договора. С определение от 22.03.2012 г. по нохд № 13185/2009 г. по описа на Софийски районен съд, ІІІ-ти състав, е одобрено споразумение, с което Б. И. Д. се е признал за виновен в това, че на 07.12.2004 г. в кантората на нотариус Ст. Т. съзнателно се е ползвал с неистински частен документ-посоченото по- горе пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 5490 от 09.11.2004 г. на нотариус Ем. К.- престъпление по чл. 316 вр. 309 от НК, както и че на 27.01.2005 г. в [населено място] в кантората на нотариус Р. Р. с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил у А. Г. С. заблуждение, че е собственик на недвижимия имот, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] и с това е причинил имотна вреда на С.- престъпление по чл. 211 във вр. с чл. 209 НК. С първоинстанционното решение № 178 от 09.01.2019 г., постановено по гр.д. № 13 432/2016 г. на Софийски градски съд, е уважен предявеният от И. И. при условията на обективно кумулативно съединяване иск с правно основание чл. 26, ал.2 ЗЗД против Б. И. Д., като е признато за установено, че упълномощителната сделка-пълномощно с нотариална заверка на подпис рег. № 5490 от 01.11.2004 г. на нотариус Ем. К., с което И. И. упълномощава Б. Д. да се разпореди от негово име и за негова сметка с процесното жилище, е нищожна поради липса на съгласие и предписана от закона форма. В тази част решението е влязло в сила като необжалвано пред въззивния съд. Съобразявайки установената нищожност на упълномощителната сделка въззивният съд е приел, че сключената от Б. Д. като пълномощник на И. И. разпоредителна сделка, с която той е продал имота на себе си, е висящо недействителна на основание чл. 42, ал.2 ЗЗД като сключена от лице без представителна власт. Тъй като предявявайки настоящия иск мнимо представляваният собственик И. И. се е позовал на тази недействителност, окончателно е отпаднала възможността договорът за продажба да бъде потвърден и да породи целеният с него транслативен ефект. Оттук съдът е заключил, че купувачът Б. Д. не е станал собственик на имота, поради което и последващият договор, с който той е прехвърлил жилището на А. С., също не е породил вещно правно действие и купувачът по него не е придобил правото на собственост. Последващите купувачи по веригата от договори за продажба също не са придобили правото на собственост на деривативно основание, тъй като всеки от тях е сключил сделка с несобственик. Ответницата Б. Б. също не е станала собственик на имота на основание сключения на 14.11.2005 г. договор за продажба с В. Н., тъй като той не е бил собственик на имота. Срещу предявения против нея иск за ревандикация на имота тя е противопоставила възражение, че е придобила правото на собственост на основание изтекла в нейна полза кратка 5-годишна придобивна давност по чл. 79, ал.2 ЗС, тъй като има качеството на добросъвестен владелец и владее имота от датата на закупуването му. Това възражение е намерено за основателно от въззивния съд, който е приел, че владението на Б. е добросъвестно, тъй като тя не е знаела, че праводателят й не е собственик. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по първия въпрос, свързан с правната квалификация на иск за недействителност на договор, сключен от лице без представителна власт. Отговор на този въпрос е даден в т.2 от ТР № 5 от 12.12.2016 г. по тълк.д. № 5/2014 г. на ОКГТК на ВКС, с което въззивният съд се е съобразил. В него е прието, че договорът, сключен от лице, действало като представител без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици докато не бъде потвърден от лицето, от името на което е сключен. Ако то го потвърди, договорът поражда същите правни последици, каквито биха били при надлежно учредена представителна власт още към момента на сключването му. Ако мнимо представляваният откаже да потвърди договора, недействителността от висяща става окончателна-отпада възможността договорът да бъде потвърден и да породи целените правни последици. С цитираното тълкувателно решение е преодоляно съществуващото дотогава противоречие в съдебната практика, включително и формирана чрез решения по чл. 290 ГПК, която приемаше, че договор, сключен от лице без представителна власт, е нищожен на основание чл. 26, ал.2, пр. 2 ЗЗД. Актовете на ВКС, на които се позовава жалбоподателят и в които е застъпено това становище, са постановени преди приемане на цитираното тълкувателно решение и не могат да обосноват основание за достъп до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Отделно от това въпросът не е и от значение за изхода на делото, защото въззивният съд е приел, че договорът, с който Б. Д., действащ като представител на жалбоподателя, но без представителна власт, е продал процесния имот на себе си, при отказ на мнимо представлявания да го потвърди, се е трансформирал окончателно в недействителен, т.е. той изобщо не породил правни последици още от момента на сключването му. Затова и купувачът по него не е придобил право на собственост, а това право не е придобито и от последващите купувачи по веригата, тъй като те са договаряли с несобственик. Следващият въпрос, поставен в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК не е правен. Въпросът изразява виждането на жалбоподателя, че изходът на спора за собственост е резултат от негативно отношение на съда предвид съдебното му минало. За да достигне до този извод жалбоподателят подробно излага тезата си, че ако договорът за продажба, с който мнимият представител Б. Д. е продал имота на себе си, бъде признат за абсолютно нищожен на основание чл. 26, ал.2, пр. 2 ЗЗД, то и всички последващи по веригата договори за продажба, включително и този, от който черпи права ответницата Б. Б., ще бъдат нищожни, и следователно тя ще има качеството на обикновен /недобросъвестен/ владелец, тъй като нищожният договор не може да бъде основание за добросъвестно владение. Тази теза е правно неиздържана. Дори и да се приеме, че първият договор за продажба е нищожен, това не означава автоматично, че са нищожни и последващите договори. След като не е установено, че договорът за продажба, с който ответницата Б. е закупила имота, страда от пороци, обуславящи неговата нищожност на някое от предвидените в чл. 26 ЗЗД основания, този договор представлява правно основание, годно да прехвърли правото на собственост по смисъла на чл. 70, ал.1 ЗС, даващо възможност на приобретателя по него да придобие правото на собственост с изтичане на кратката придобивна давност по чл. 79, ал.2 ЗС, доколкото не е знаел, че придобива от несобственик. Константна е съдебната практика, че продажбата на чужда вещ не е нищожна, но тя не може да породи желания от страните вещнопрехвърлителен ефект по правилото, че никой не може да прехвърли права, които не притежава. Това е приел и въззивният съд. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 760 от 14.04.2020 г. по в.гр.д. № 1654/2019 г. на Софийски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: