Р Е Ш Е Н И Е № 130 София, 16.07.2019 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря Ани Давидова изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр.дело № 800 по описа за 2018 година Производство по чл.290 ГПК. С определение № 220/ 14.03.2019 г. е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на „Станчо Хаджидимитров“АД против въззивно решение № 351 от 05.09.2017 год.на Окръжен съд – Велико Търново,постановено по в.гр.д.№ 223/2017 год. в частта,с която касаторът е осъден да заплати на С. Д. Д. на основание чл.200,ал.1 КТ още сумата 48 000 лв./освен присъдените от РС-ВТ 60 000 лв. или общо 108 000 лв./,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука,настъпила на 3.06.2015 г. в Мелница –с.Балван,общ.В.Т.,ведно със законната лихва,считано от настъпване на злополуката – 03.06.2015г.до окончателното изплащане на сумата . Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото въпрос – „За определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно принципа за справедливост,въведен с чл.52 ЗЗД”. Върховния касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение ,след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе по поставения въпрос,съобрази следното: Отговорът на поставения въпрос следва да се съобрази със задължителната практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД, опредметена в решения по чл.290 ГПК,според които понятието "справедливост" не е абстрактно, а е обусловено от редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, произтичащите от него физически и психологически последици за увредения, тяхната продължителност и интензитет, възраст на увредения, социално и обществено положение и др., които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност./ т. 11 на ППВС № 4/68 г./ Неимуществените вреди са индивидуално определяеми и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им. В понятието „неимуществени вреди” се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, в това число и негативни изживявания на лицето, в резултат на причинения от увреждането социален дискомфорт. С оглед това разбиране, при определяне на този размер съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдяните от ищеца неимуществени вреди. По касационните основания В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение,поради нарушение на материалния ,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се извода на съда относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди над 20 000 лв. Твърди се, че при постановяване на решението съдът не е взел предвид релевантните обстоятелства относно здравословното състояние на пострадалия работник, поведението му във връзка с осъществяване на правата му по сключената в негова полза застраховка, както и поведението на работодателя спрямо увредения. Счита се, че съдът е достигнал до неправилен и незаконосъобразен извод относно коефициента на съпричиняването.Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск над 20 000 лв. до присъдения размер от 108 000 лв.. Претендират се разноски за всички инстанции. Ответната страна С. Д. Д.,чрез пълномощника си адв.Р. моли за оставяне на касационната жалба без уважение,тъй като въззивният съд не се е отклонил от съдебната практика по приложението на чл.52 ЗЗД и при определяне на обезщетението за неимуществени вреди е съобразил всички критерии – младата възраст и тотална 100% загуба на зрението на дясното око. Третото лице помагач ЗАД“Енергия“АД не взима становище. Релевираните касационни доводи са частично основателни. За да се произнесе по осъдителния иск с правно основание чл. 200 КТ, Окръжен съд – Велико Търново, действащ съгласно правомощията му на въззивна инстанция, предвидени в чл. 269 ГПК, е анализирал събраните доказателства във връзка с твърденията, доводите и възраженията на страните, като е достигнал до собствени фактически и правни изводи. Като безспорни е отграничил следните обстоятелства: към момента на злополуката С. Д. Д. е бил в трудово правоотношение със „Станчо Хаджидимитров“ АД на длъжността "общ работник". Възложена му била работа, свързана с ремонтна дейност и профилактика на елеватор за зърно. При придвижване към работното място, след кафе пауза, от елеватора за зърно върху работника пада дъска с размери - 1,20м. дължина, 0,30м. широчина и 0,05 м. дебелина. В резултат на злополуката С. Д. Д. получава травматични увреждания. Злополуката е призната за трудова с Разпореждане на НОИ. Налице е причинна връзка между изпълнението на трудовите задължения от работника и настъпилите увреждания: разкъсно-контузни рани, кръвонасядания и отоци по главата и лицето, открито счупване на челната кост с разместване на фрагментите, счупване на основата на черепа, счупване на дясна половина на горна челюст, открита черепно-мозъчна травма, субарахноиден мозъчен кръвоизлив, контузия на главния мозък, кръвоизлив „тип хематом” под твърдата мозъчна обвивка, излив на кръв в мозъчните стомахчета, мозъчен оток, контузия на дясна очица и десния очен нерв и загуба на зрението на дясното око, травмено главоболие, световъртеж с дискоординационен синдром /посттравматична церебрастения/. Във връзка с релевираното възражение от страна на работодателя за допусната груба небрежност от страна на увредения работник и съпричиняване на вредоносния резултат, съдът е посочил, че такова поведение на работника ще е налице само при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Разгледал е подробно направените възражения от страна на „Станко Хаджидимитров.“ АД. Приел е за неоснователни доводите, че работникът не е предприел най-доброто и адекватно лечение, че е отказал предложеното му от работодателя по-добро, модерно и ефикасно лечение, което е допринесло за влошаване на здравословното му състояние. Съдът е посочил, че такъв извод не може да бъде направен при съобразяване на данните от приложената по делото медицинска документация и заключението на вещото лице по СМЕ. Нещо повече, счел е, че липсват доказателства работодателят да е предлагал на работника друго лечение. От показанията на изслушаните свидетели С. и Г. е установил, че работодателят предлагал на пострадалия да организира преглед при очен лекар в София, но вещото лице е уточнило, че безвъзвратното увреждане на очния нерв е настъпило до няколко дни след злополуката, а в този период от съществено значение били животоспасяващите медицински действия, тъй като животът на пострадалия бил в опасност. Възражението, че работникът без съответно предписание е предприел поставянето на падналата дъска на елеватора, като най-общо казано е участвал в профилактичната дейност без елементарно старание и внимание, съдът е приел за недоказано. Липсват данни, че именно С. Д. Д. е поставил дъската, а доводите на ответника, че работникът е проявил несъобразителност и невнимание се правят само въз основа на хипотетични предположения за причините и механизма на трудовата злополука, че именно той е поставил дъската и точно тя е паднала. Третото възражение на работодателя за неполагане на дължимата грижа се основа на липсата на достатъчно внимание от страна на работника при използване на необходимите за дейността предпазни средства. Въззивният съд е отчел като безспорно обстоятелството, че работникът не е носил каска в момента на увреждането. Отчел е, че видно от протокола от разследването на злополуката, извършено от контролните органи, работодателят е нарушил множество разпоредби на подзаконови нормативни актове, гарантиращи безопасността на труда - не е извършил оценка на риска за работното място "Профилактика на елеватор за зърно", не е оценил нуждата от използване на лични предпазни средства, допуснал е до работа работници без лични предпазни средства - каски в случая, на работното място не е поставил знаци и предупредителни надписи, свързани с осигуряване здравето и безопасността на работниците, в работната зона на обекта "Профилактика на елеватор за зърно" не е поставил на достъпно и видно място писмени инструкции по безопасност и здраве, не е представил правилник за вътрешния трудов ред, регламентиращ почивките - като време и място, не е провел последните три месеца преди инцидента периодичен инструктаж. Но съдът е взел предвид и обстоятелството, че работникът е работил на длъжността „общ работник“ при работодателя в продължение на 8 години, като е извършвал товарно - разтоварни работи и опаковане на продукти, произведени в мелницата, участвал е в ремонтни и профилактични дейности, извършвани в мелничния комплекс. От показанията на свидетеля М. е установил, че подобни дейности били извършвани и друг път, поради което е приел, че пострадалият е бил запознат с процеса на дейността, макар и да не е бил инструктиран, което се установявало и от обстоятелството, че по данни от разпита на свидетелите предния ден работникът бил с каска. Съдът е констатирал, че липсват писмени доказателства относно предоставянето на каска на работника от управителя на дружеството във връзка с конкретната работа, но показанията на свидетелите били, че каските се намирали над гардеробите в съблекалнята. Поради изложеното съдът е приел, че предвид опита си работникът е бил наясно с рисковете по осъществяване на конкретната ремонтна дейност, макар да не му е проведен предварителен инструктаж. С непоставянето на предпазна каска той е проявил груба небрежност. Съдът е съобразил обективното съотношение на приносите за настъпването на вредите и е приел, че съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия е в размер на 10 %. За да определи съотношението на съпричиняването за настъпване на злополуката, съдът е посочил, че инцидентът е станал при придвижване към работното място след почивка, което не е обозначено от работодателя като източник на потенциална опасност, носенето на каска не би могло да предотврати удара, нито последиците от него, но би могло да смекчи. Според заключението на вещото лице по СМЕ, ако работникът е бил с каска, отговаряща на изискванията за безопасна работа при строителни обекти получените увреждания биха били по-леки по вид и тежест и черепно-мозъчната травма би била по –лека, но не биха могли да се прогнозират напълно възможните последици от това. След като е определил коефициентът на съпричиняване, съдът е определил справедливия размер на дължимото обезщетение. Посочил е, че съгласно трайната съдебна практика справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение, които следва да бъдат преценени в тяхната съвкупност. Съобразил е доказаните увреждания на здравето на пострадалия работник – разкъсно-контузни рани, кръвонасядания и отоци по главата и лицето, открито счупване на челната кост с разместване на фрагментите, счупване на основата на черепа, счупване на дясна половина на горна челюст, открита черепно-мозъчна травма, субарахноиден мозъчен кръвоизлив, контузия на главния мозък, кръвоизлив „тип хематом” под твърдата мозъчна обвивка, излив на кръв в мозъчните стомахчета, мозъчен оток, контузия на дясна очица и десния очен нерв и загуба на зрението на дясното око, травмено главоболие, световъртеж с дискоординационен синдром /посттравматична церебрастения/, както и че и към момента, видно от експертизата и свидетелските показания, С. Д. Д. има главоболие и световъртеж, водещ до залитания при движение или при навеждане на главата. Животът му бил в опасност, а болничното лечение продължило две седмици, загубил е безвъзвратно зрението на дясното си око, движи се и към момента с бастун поради получените вследствие на черепно-мозъчната травма главоболие и световъртеж. Дълго време не е можел да се обслужва сам и сега не излиза сам, а с придружители - съжителката му, приятели. Не може да работи пълноценно, като е ограничен по отношение на видовете работа и дейности, които може да изпълнява. Всичко това се е отразило и на емоционалното му състояние-същият е станал депресивен, мълчалив, смачкан, отчаян, с усещането, че е инвалид и непълноценен за себе си и за семейството си. След лечението и към момента ищецът продължава да изпитва главоболие и световъртеж с дискоординационен синдром, които видно от експертизата ще съпътстват завинаги живота му, макар и с течение на времето интензитетът им е вероятно да намалее. Получените травми са белязали завинаги физическото и емоционално здраве и живота на един млад - 32 годишен, пълен с енергия, здрав мъж, с жена и две малки -на 6 и на 8 години деца, като в резултат на тези травми същият е обречен да води непълноценен живот. С оглед тежките травматични увреждания на ищеца, проведеното лечение и неговата продължителност, болките и страданията, трайните негативни последици от черепно-мозъчната травма-главоболие и световъртеж с дискоординационен синдром и загубата на зрението на едното му око, препятстващи в известна степен самостоятелното му придвижване, контактите му в семейството, социалните му контакти и професионалната му реализация, както и младата му възраст, съдът е приел, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищеца морални и физически болки и страдания възлиза на 120 000лв., което обезщетение съдът намерил, че в максимална степен ще възмезди понесените и понасяните и занапред физически и емоционални болки и страдания на ищеца. След приспадане на съпричиняването на вредоносния резултат от страна на работника - 10%, съдът е определил размерът на дължимото обезщетение за претърпените вреди на 108 000 лв. В настоящия случай въззивният съд е посочил конкретно установените обстоятелства, но не е анализирал тяхното значение във връзка с понятието справедливост и какво налага да се приеме, че точно с този размер на обезщетението за неимуществени вреди те биха могли да бъдат преодолени. За решаващия съд съществува задължение не само да посочи, но и да извърши преценка в тяхната съвкупност на изложените релевантни обстоятелства, в това число като изходи от общото понятие за справедливост и даде неговите основни характеристики, които да служат като отправна точка за определянето на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди. Обосновка в решението за това, какво е съдържанието на тази „справедливост”, довела до извод за остойностяване на претърпените неимуществени вреди до присъдения размер за пострадалия работник обаче отсъства. Справедливостта трябва да почива на анализа на фактите по делото, за да се осъществи целта на закона – постигане на съответствие между установената неимуществена вреда и нейния имуществен еквивалент. Следва да се отбележи и че в мотивите на въззивния съд липсва изследване на конкретните икономически условия в страната, доколкото обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз и е детерминирано от икономическата конюктура. Съобразно изложеното по-горе относно въпроса,по който е допуснато касационното обжалване,следва да се приеме,че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е необосновано завишен.Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие съобразно естеството и интензитета на претърпените телесни болки и душевни страдания.При съобразяване тежестта на получените травматични увреждания – тежки,трайните негативни последици от черепно-мозъчната травма,загубата на зрението на едното око,препятстващи в известна степен самостоятелното му придвижване и обслужване,както и контактите му,ведно с младата му възраст – 32 години и конкретните икономически условия в страната към датата на злополуката – 3.06.2015 г.,следва да се приеме,че справедливия размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди е 110 000 лв. Въззивният съд правилно е приел, че ищецът е допринесъл за трудовата злополука поради груба небрежност,която е предпоставка за компенсация, но критерий при определяне на процента на съпричиняване е конкретният принос на увредения. В случая е установено нарушаване на множество разпоредби на подзаконови нормативни актове,касаещи основните правила за безопасна работа и нарушаване на технологичните правила от страна на работодателя, а увреждането е причинено от липса на елементарно старание и внимание,както и пренебрегване на основни правила за безопасност от увредения,поради което правилно е определено съпричиняване от негова страна 10%. Дължимото обезщетение за неимуществени вреди след отчитане на съпричиняването от 11 000 лв.е в размер на 99 000 лв. Посочените основания за материална незаконосъобразност и необоснованост налагат касиране на въззивното решение в посочената част и произнасяне по същество на спора.Въззивното решение следва да бъде отменено в частта му,с която касаторът е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука на 3.06.2015г. за разликата над 99 000 лв.до 108 000 лв.и в тази част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.В останалата обжалвана част въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред касационната инстанция на „Станчо Хаджидимитров“АД се дължат направените и доказани разноски в размер на 546 лв. По изложените съображения и на основание чл.293,ал.1 ГПК,Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 351/ 05.09.2017 год.на Окръжен съд – Велико Търново,постановено по гр.д.№ 223/2017 год., в частта,с която „Станчо Хаджидимитров“АД е осъден да заплати на С. Д. Д. на основание чл.200,ал.1 КТ обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука,настъпила на 3.06.2015 г. в Мелница –с.Балван,общ.В.Т.,за разликата над 99 000 лв./деветдесет и девет хиляди/ до 108 000 лв./сто и осем хиляди/ и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Д. Д. срещу „Станчо Хаджидимитров“АД ,със седалище и адрес на управление – София,улица"Богатица",бл.АБВ,вх.А,ет.6,ап.16 иск с правно основание чл.200,ал.1 КТ за сумата над 99 000 лв. до 108 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука на 3.06.2015 г. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА С. Д. Д.,ЕГН [ЕГН] да заплати на„Станчо Хаджидимитров“ АД разноски за настоящата инстанция в размер на 546 /петстотин четиридесет и шест/ лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове: