Р Е Ш Е Н И Е № 482 град София, 02.12.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЖАНИНА НАЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Петя Маринова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1817 по описа за 2013 г. Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения М. И. М. за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 397/ 2013 г. на Хасковския окръжен съд, отмяна на решение № 108 от 12.07.2013 г. и връщане на делото за ново разглеждане. Искането се позовава на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Осъденият С. останал недоволен от признаването му за виновен, тъй като не участвал в престъплението. В съдебно заседание пред касационната инстанция осъденият и неговият служебен защитник (адв. Н. Ц.) поддържат искането, като доразвиват тезата, че осъдителната присъда е изградена върху оговор на останалите съпроцесници. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване, тъй като авторството на деянието е установено от събраните по делото доказателства. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С решение № 108 от 12.07.2013 г. по в.н.о.х.д. № 397/ 2013 г. Хасковският окръжен съд потвърдил присъда № 33 от 15.04.2013 г. по н.о.х.д. № 105/ 2013 г. на Районен съд – Хасково, с която осъденият М. И. М. бил признат за виновен в това, че на 23 срещу 24.09.2012 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив и след предварителен сговор с осъдените С. С. А. и М. Ф. С., чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот (изкривяване халка на катинар, изкъртване вратички на кафе-автомат и входна врата на магазин), чрез използване на техническо средство (метален лост), отнели чужди движими вещи – парична сума в размер на 107 лева, 1 брой монетник за кафе автомат „З. Б.” на стойност 586 лева и 1 брой кутия за монети на кафе автомат „З. Б.” на стойност 24 лева, всичко на обща стойност 717 лева от владението на Т. С. М., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. ІІ, т. 4, пр. ІІ, т. 5 и т. 7, във вр. с чл. 194 от НК и чл. 54 от НК му било наложено наказание от три години лишаване от свобода, при първоначален строг режим в затвор. Процесуално допустимото искане на осъдения М. И. М. е неоснователно. Въззивният съд изцяло е възприел доказателствения анализ на първостепенния съд, основан на събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Доказателствените източници са били подложени на внимателна проверка и с необходимата прецизност са съпоставени обясненията на подсъдимите М. С. и С. А., дадени пред първоинстанционния съд, с прочетените им по реда на чл. 279, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 3 от НПК от досъдебното производство. Променената в хода на съдебното следствие защитна позиция за неучастие на третия съпроцесник в кражбата убедително е отхвърлена като недостоверна. От изложените чрез гласните доказателства факти категорично е разкрито участието на осъдения М. М. в извършената кражба, макар и в по-малка степен от тази на останалите съучастници. В обясненията си осъденият М. също е поддържал, че е взел металната кутия с пари от кафе-автомата, с което е реализирал част от изпълнителното деяние по отнемане на чуждата вещ. Възприел е действията на останалите съизвършители по повреждане на прегради, здраво направени за защитата на магазина и на стоящата отвън кафе-машина, като противозаконните им действия са извършени при общност на умисъла и осъществяват по-тежко квалифициращия състав на кражба по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. ІІ от НК. Предварителното им сговаряне и използването на услугите на таксиметров превоз реализирали и останалите две квалифициращи обстоятелства по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 от НК (препратката към чл. 20, ал. 2 от НК е некоректна, тъй като съучастието на две или повече лица е въздигната от закона като по-тежко наказуема предпоставка и е част от правната квалификация). Предходните осъждания на М. обусловили деянието при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „А” и „Б” от НК. Квалификация на престъплението е правилна и не е допуснато претендираното нарушение на материалния закон по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Наложеното на осъдения М. М. наказание не разкрива основания за неговата явна несправедливост. Подбраният размер от три години лишаване от свобода е определен на специалния минимум, предвиден в закона и е съобразен с конкретната степен на участие в извършеното престъпление и с личността на осъдения. Събраните по делото доказателства не разкриват необходимост от приложението на друг институт за индивидуализация на санкцията, различен от приложения по чл. 54 от НК. Наказанието съответства на тежестта на извършеното престъпление, на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства и може да съдейства за постигане на целите по чл. 36 от НК, поради което се явява справедливо. Не е налице и посоченото от осъдения М. основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Претендираните от осъдения основания за възобновяване на въззивното съдебно производство не се установяват, поради което постъпилото искане следва да бъде отхвърлено. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 425 от НПК. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. И. М. за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 397/ 2013 г. на Хасковския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.