Р Е Ш Е Н И Е № 109 гр. София, 07 март 2014 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на десети февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 29 по описа за 2014 г Производството е образувано по искане на осъдения Г. М. Д., депозирано на 14.12.13 г, за възобновяване на НОХД № 59/13 по описа на Чирпански районен съд, по което е постановена присъда № 3 от 3.07.13 г, влязла в сила на 19.07.13 г. С първоинстанционната присъда молителят е признат за виновен в това, че от 25.06.2011 г до 27.06.11 г в [населено място] ливада, С., при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 39, 60 лв, от владението на Н. С. С.-К., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, с оглед на което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, пр. 1 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” и чл. 54 НК, е осъден на три години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затворническо общежитие от закрит тип. Искането е на основание чл. 423 НПК, алтернативно, чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Сочи се, че молителят е осъден задочно, при което правото му на лично участие в съдебната фаза на процеса е нарушено, респективно, че наложеното наказание е явно несправедливо. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъденият се присъединява към становището на защитника си. Представителят на ВКП счита искането за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от лице, имащо право да поиска възобновяване, в законоустановения срок и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Осъденият е привлечен като обвиняем с постановление на разследващия орган от 4.01.2013 г / л. 73 от ДП /. Като адрес за призоваване е посочил [населено място], обл. Х.. Делото е внесено с обвинителен акт в съда на 5.02.2013 г. Подсъдимият е търсен многократно на известния по делото адрес, но е установено, че не пребивава там. Търсен е, също така, в [населено място] ливада, обл. Х., но призовката е върната с отбелязване, че лицето не живее в посоченото населено място. Съдът е изискал данни дали подсъдимият пребивава в местата за „лишаване от свобода” / или се „задържа под стража” /, но е получен отрицателен отговор. Постъпили са данни, че не е напуснал страната. Лицето е обявено за общодържавно издирване / с телеграма № 32226/11 /, което също не е дало резултат. Делото е разгледано в отсъствие на подсъдимия с участието на служебен защитник и е постановена присъдата, предмет на искането за възобновяване. При тези данни, ВКС намери, че искането по чл. 423 НПК е неоснователно и не може да бъде уважено. Това е така, защото след предявяване на обвинението в досъдебното производство молителят се е укрил и по този начин е демонстрирал отказ от правото си на лично участие в съдебната фаза на процеса. Ето защо, искането му за възобновяване с оглед гарантиране на правото му да участва в съдебното производство не може да бъде удовлетворено. От друга страна, ВКС намери, че не е налице и релевираното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. На осъдения е наложено минималното възможно наказание с оглед санкцията по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1 НК, а именно: три години „лишаване от свобода”. Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства са отчетени: депозираните самопризнания на досъдебното производство, ниската стойност на предмета на престъплението, тежкото материално положение на дееца, а като отегчаващи обстоятелства: многобройните му осъждания, извън квалификацията „опасен рецидив”, и лошите характеристични данни. При това положение, правилно наказанието е определено при хипотезата на чл. 54 НК, при изключителен превес на смекчаващите обстоятелства. Не са налице предпоставките на чл. 55 НК, тъй като, от една страна, констатираните смекчаващи обстоятелства не са „многобройни”, респективно, нито едно от тях не е „изключително”, а, от друга страна, и най-лекото, предвидено в закона наказание / три години „лишаване от свобода” /, не се явява несъразмерно тежко на извършеното. Ето защо, искането на молителя за смекчаване на наказателноправното му положение не може да бъде удовлетворено. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 423 и чл. 426 вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. М. Д. за възобновяване на НОХД № 59/13 по описа на Чирпански районен съд, по което е постановена присъда № 3 от 3.07.13 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: