1 Р Е Ш Е Н И Е № 190 Гр.София, 13 септември 2011 година Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на четвърти април две хиляди и единадесета година . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретар АВРОРА КАРАДЖОВА и в присъствието на прокурор АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдията /председател/ ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело № 1160/2011 год. ВКС е трета инстанция по делото пред него по жалба от името на подсъдимия П. Г. П. срещу потвърждаването от Варненския апелативен съд на осъдителната присъда спрямо него, постановена от Варненския окръжен съд. Присъдата – 71 от 1 юни 2010 г. по нохд 1763/09 , е за проявената на 4 май 2008 г. от подсъдимия П. т.нар.професионална непредпазливост относно смъртта на работника А. М. И., която настъпила в резултат на неспазените правила за безопасност в строителството – престъпление по чл.123, ал. 1 НК, за което е наложено наказание 1 г. лишаване от свобода условно (чл.66) за 3 г. Присъдата е потвърдена с решение № 189 от 30 декември 2010 г. по внохд 303 от 210 г. по въззивна жалба, подадена от сега обжалваната страна. В подадената сега (касационна) жалба потвърждаването на присъдата се оспорва поради допускането на съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с доказването на престъплението; посочени са конкретните възражения на жалбоподателя, които според него налагат отменяне на въззивното решение и ново разглеждане на делото в апелативния съд. Касационната жалба е поддържана и в съдебното заседание на тази инстанция, а прокурорът, взел участие в него, е за нейната отхвърляне като неоснователна. ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение. То не е засегнато от претендираното касационно основание по чл.348, ал.1, т. 2 НПК. Жалбоподателят не държи сметка за ограниченията пред конкретния предмет на доказване в случая: не на всички възможни поначало версии за инцидента с пострадалия, а само на онези, за които има събрани или е възможно да бъдат събрани доказателства. Така например липсват доказателства за възможната поначало версия пострадалият да се е самоубил, а доколкото в жалбата се твърди, че такива съществуват, но съдът е отказал събирането им, те очевидно не са достатъчни да се приеме за доказано твърдението за самоубийство (свидетели да потвърдят, на пострадалият е страдал от недостиг на пари). По сходен начин стоят нещата във връзка и с други предложени в жалбата версии защо пострадалият е паднал след поставянето на последното кофражно платно, което пренасял заедно с колегата си Х.: последният да се е спънал и чрез носенето от двамата платно да е избутал към края на площадката пострадалия И., или пък пострадалият да а загубил равновесие, защото колегата му е изпуснал платното. Още по-неубедително жалбоподателят е защитил необходимостта от провеждане на следствен експеримент по делото, тъй като при липсващи или недостатъчни за определен извод доказателства, не става ясно как ще бъде постигната целта на този способ за доказване: да се „…проверят и уточнят данни, п о л у ч е н и от разпита на обвиняемия и свидетелите или от друго действие по разследването или съдебно следствено действие” (чл.166 НПК, подчернатото – ВКС). Не е достатъчно ясно също така по какъв начин ще бъде спазено изискването следственият експеримент да не „…създава опасност за здравето…” „…на лицата, които участват в него…” (чл.167 НПК) при положение, че пострадалият е паднал от шестия етаж на строящата се сграда (приблизително от 15 м). Отделен е въпросът че конкретният строителен обект отдавна не съществува. Накрая, дори да се приеме хипотетично, че някоя от предложените от жалбоподателя версии се потвърди, тя при всички случаи (освен при самоубийство) трябва да се съчетае с опровергаване на безспорния към този момент извод, че на работната площадка е липсвало каквото й да е обезопасяване срещу падане отвисоко. Ръководен от всичко изложено и съобразно чл.354, ал.1, т.1 и останалите приложими при касационната проверка разпоредби от НПК, ВКС-І н.о. Р Е Ш И : Оставя в сила решение № 189 от 30 декември 2010 г. по внохд № 303/2010 г. на Варненския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: