Р Е Ш Е Н И Е № 507 гр. София 1 ноември 010г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ : Красимир Харалампиев Цветинка Пашкунова при секретар Л. ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора Н. ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от съдията Цветинка Пашкунова н. д. № 479/2010г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимите И. И., Б. Т. и В. П. срещу въззивна присъда №3/10.06.2010г. на Апелативен съд - Варна, по внохд 145/2010г. С визирания съдебен акт е отменена присъда №37/17.03.2010г. на Варненски окръжен /ОС/ в оправдателната част, като подсъдимите лица са признати за виновни по първоначално повдигнатите от прокурора обвинения - за извършени от И. И. престъпления по чл.219, ал.4, вр.ал.1 и по чл.202, ал.1, т.1, вр.чл.201, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК; за престъпни деяния по чл.219, ал.4, вр. ал.1 и по чл.311, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26, ал.1 от НК за Б. Т.; и за осъществено престъпно посегателство по чл.311, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26, ал.1 от НК от В. П.. Приложен е чл.1, ал.1 от Закона за амнистията от 22.04.2009г. спрямо престъплението безстопанственост, и ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите за реализирана престъпна дейност, консумираща съставите на чл.202, ал.1, т.1, вр.чл.201, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.311, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26, ал.1 от НК. Наложени са съответни санкционни последици - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, с прилагане на института на условното осъждане за И., и индивидуализирани по размер ГЛОБИ за Т. - 1000 /хиляда/ лева и за П. - 500 /петстотин/ лева/, като при условията на чл.23 от НК към наложеното общо най-тежко наказание на И. И. за включените в реалната съвкупност присвоителни престъпления е присъединена и диференцираната по чл.201, вр.чл.26, ал.1 от НК ГЛОБА от 1000 /хиляда/ лева, определена с първоинстанционната осъдителна присъда, потвърдена от въззивния съд. Подадената жалба обективира израз на недоволство от постановения съдебен акт, поради несъблюдаване на материалния и процесуален закон, без да се сочат конкретни форми на проявление на предвидените в чл.348 от НПК касационни основания и да се предлагат обосноваващи ги фактически и юридически аргументи. Писменото волеизявление словно отразява диспозитива на въззивната присъда и съдържа декларация за несъответност на приетите от контролирания съд фактически констатации и правни изводи, на събрания доказателствен материал и приобщените експертизи. Релевираните бланкетни оплаквания са съпроводени с претенция за упражняване на касационните правомощия по чл.354, ал.1, т.2 от НПК и оправдаване на подсъдимите лица. В допълнително представени по делото съображения от защитата на И. И., Б. Т. и В. П. подробно и обстойно се мотивира необоснованост на атакуваната въззивна присъда. Избирателно се очертават фактически данни, установени чрез гласните и писмени доказателствени източници, подложени на субективна интерпретация, съпътствана от собствени разсъждения и умозаключения. Поставя се под съмнение обективността на изслушаните счетоводни експертизи, оспорени поради „съществуващи непълноти и неточности”. Акцентира се на обстоятелството, че описаната от Апелативен съд-Варна фактология е невярна и не отразява действително реализираната от И. И., Б. Т. и В. П., инкриминирана дейност. Излагат се и фрагментарни доводи за допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения при събирането и оценката на доказателствата, изразяващи се в инкорпориране на приложените тетрадки с протоколи от заседанията на УС на ЗК като писмени доказателствени средства; в пренебрегване на свидетелските показания на А. Щ.; и в прекомерно доверяване на некомпетентните мнения на вещите лица - С. Д., Я. Л. и Д. П., изготвили тройната съдебно-счетоводна експертиза, довели до неправилно заключение за извършено от И. и Т. престъпление безстопанственост и до ангажиране на наказателната отговорност на И. И. по чл.201, вр.чл.26, ал.1 от НК и по чл.202, ал.1, т.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, при недоказаност на обвинението. Предявяват се и възражения за дерогиране на материалния закон при приетата обективна и субективна съставомерност на неправомерното поведение на Б. Т. и В. П. по чл.311, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26, ал.1 от НК, подкрепени с аргументацията че инкриминираните документи / РКО, касова книга и сборни ведомости/, не са официални документи с удостоверителен характер и не притежават изискуемите реквизити за квалифициране на деянието като престъпна дейност, осъществена при условията на съучастие. В съдебно заседание на 19.10.2010г., подсъдимите лица се явяват пред ВКС, като след категорично изразено нежелание за лично участие на упълномощения от тях адвокат, заявяват че поддържат касационната жалба и допълнението към нея, и пледират за невиновност. В настоящото производство гражданският ищец ЗК ”Е.” се представлява от процесуален повереник, който моли за служебно произнасяне по предявените от юридическото лице и отхвърлени искове за причинени с инкриминираните престъпления имуществени вреди, и за присъждане на репариращи ги обезщетения, недопустимо в пределите на инстанционния контрол, при липса на съответна жалба. Прокурорът при ВКП дава убедително заключение за правилност, законосъобразност и справедливост на атакуваната въззивна присъда. Касационната жалба на подсъдимите И. И., Б. Т. и В. П. е НЕОСНОВАТЕЛНА. Конкретиката на жалбата и допълнителните съображения към нея, в частта относно демонстрираното несъгласие с възприетите от въззивния състав фактически положения, „невярно” очертани и неотразяващи действително реализираните от подсъдимите инкриминирани действия, сочи на неотносимост към касационните основания по чл.348 от НПК. Лансираната и подробно развита от защитата теза, че коментираните доказателствени източници и експертни заключения налагат различни от описаните в атакувания акт фактически изводи, обуславя необоснованост на присъдата - неспазване на правилата на формалната логика в оценъчната дейност на контролирания орган по отношение на наличната доказателствена маса, установяването на която е извън обсега на компетентността на настоящата инстанция. Върховният касационен съд не може да подменя вътрешното убеждение на контролираните инстанции по фактите, включени в предмета на доказване, като същият е оправомощен да извърши проверка относно спазването на процесуалните предписания, гарантиращи правилното му формиране съгласно принципните разпоредби на чл.чл.13 и 14 от НПК, при изрично направени в тази насока конкретни възражения, подкрепени от необходимата фактическа и юридическа обосновка, каквито не се съдържат в словно материализираното писмено изложение. Формулираната позиция мотивира процесуална недопустимост за обсъждане по същество на оплакванията за несъответност на очертаната от въззивния съд фактическа обстановка на приобщената доказателствена съвкупност и предпоставя произнасяне по схематично поднесените доводи за несъблюдаване на процесуалния и материален закон. При осъществения инстанционен контрол настоящият касационен състав не констатира релевираното от защитата инкорпориране на негодни писмени доказателствени средства /2 броя тетрадки с протоколи от заседанията на УС на ЗК/, довело до неправилно заключение за извършено от И. и Т. престъпление безстопанственост. Съдържимите се в приложените дневници писмени актове, надлежно оформени и подписани от председателя и членовете на ръководещия юридическото лице орган представляват документи по смисъла на чл.127 от НПК. Те отразяват факти, свързани с дейността на Земеделска кооперация „Е.” и обективират взетите от УС решения, през периода от 21.02.1995г. до 05.05.1999г. - обстоятелства с пряко и косвено значение за повдигнатото обвинение по чл.219, ал.4 от НК. Действително изготвените на 02.07.1998г., 16.07.1998г. и 31.07.1998г. протоколи, по времето на утвърдилата се след 19.02.1998г. порочна практика за финализирането им без полагане на изискуемите се подписи, са лишени от правна стойност, което обаче не създава доказателствена непълнота относно инкриминираното посегателство и неговото авторство. Очертаните във визираните писмени актове фактически данни са категорично установени при съвкупната интерпретация на депозираното от присъстващите на съвместните заседания на Управителния и К. съвет на ЮЛ - П. Г. Николов, К. Д. Г., Н. Ч. Николов, В. И. И., А. Р. Д. и Ж. М. П., и убедително проверени чрез обясненията на подсъдимата П. - съставител на протоколите. Разпитана на 17.02.2010г. от първостепенния съд, В. П. коректно заявява,”...Аз съм писала това, което съм чула...” и уточнява, че П. Николов е „чел всички протоколи”, одобрявайки ги без забележки. Предметът на доказване, лимитиран от чл.102НПК е предопределен от обвинителната теза, като той може и следва да бъде обезпечаван с нормативно предвидените в процесуалния кодекс способи и източници. В очертаните от прокурора рамки, основният факт - извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, и другите релевантни за наказателната отговорност обстоятелства, се установяват чрез всички допустими, относими и необходими доказателства. Законодателят не абсолютизира определени доказателствени средства, детерминирайки предварително тяхната доказателствена сила, придавайки им уникалност и неповторимост. При пороци в доказателствата, обуславящи процесуалната им негодност, правните последици се свеждат до изключването им от доказателствената маса. След задълбочен анализ на приложения в хода на наказателното производство доказателствен материал, в изпълнение на възложените от чл.13,14 и чл.107 от НПК задължения, съдът е оправомощен да формира своето вътрешно убеждение, и да изгради фактическите си и юридически изводи за инкриминирания акт, правната му квалификация и неговото авторство, като при безспорна доказаност на обвинението чрез останалите използвани способи и източници, правно незначима е процесуалната негодност на изключените от доказателствената съвкупност, средства. Такава е конкретиката по настоящия казус. Варненски АС не е допуснал и претендираните в касационната жалба нарушения на процесуалните норми, изразяващи се в игнориране на свидетелските показания на А. Щ.; и в безрезервно доверяване на инкорпорираните в тройната съдебно-счетоводна експертиза разсъждения на вещите лица - С. Д., Я. Л. и Д. П., мотивирали необосновано ангажиране на наказателната отговорност на И. И. по чл.201, вр.чл.26, ал.1 от НК и по чл.202, ал.1, т.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. Контролираната инстанция, в обсега на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, при компетентно обсъждане и прецизна оценка на относимите към тях доказателства и съдебни експертизи, е очертала релевантната фактология и формулирала правните заключения за инкриминираните присвоителни престъпления, индивидуализиращите ги обективни и субективни признаци, и за съпричастността на подсъдимия. Твърденията на свидетеля Щ. на 17.03.2010г. пред ОС-Варна, на които упълномощеният защитник обръща подчертано внимание са подложени на професионален и обстоен коментар. В съответствие с източника на депозирания разказ - заинтересовано от изхода на делото лице, в чиято полза И. И. неправомерно е разпоредил инкриминираната сума от 2050 лева; съобразно с характеристиките на съдържимите се в гласното доказателствено средство фактически данни; и отчитайки отсъстващата корелация между тях и останалите доказателства, приобщени чрез волеизявленията на Х. Й. К., А. Р. Д., И. Т. А., Н. Ч. Николов и писмената документация /договори от 05.07.1999г. за финансово-услуга на ЗК”Единство”, РКО№25/13.07.99г., №26/17.07.99г., №57/23.07.99г., №59/30.07.99г./, подкрепени от счетоводната и графическа експертизи /л.49-58,т.5 от сл.д.; л.420, НОХД №1193/2004г. на Варненски ОС/, апелативният състав е аргументирал липса на достоверност на визираните показания и отказал да ги кредитира изцяло. При съблюдаване на правната природа на експертизата в наказателния процес са ценени и мненията на вещите лица - С. Д., Я. Л. и Д. П., словно материализирани в оспореното от процесуалния представител на подсъдимите заключение. Своеобразен способ за доказване, експертизата представлява система от сложни, различни по своето естество действия /проучвания и изследвания/, в обсега на които участващите вещи лица, използвайки притежаваните специални знания в областта на науката, техниката и изкуството, съдействат за изясняване на обстоятелствата по делото чрез даване на основани върху доказателствените материали заключения, обективиращи изводи от известни за неизвестни факти. Допусната в хода на съдебното производство по НОХД №1625/2007г. посочената тройна съдебно-счетоводна експертиза, ведно с допълнителните заключения към нея е изслушана и приета в заседания на Варненски ОС на 19.11.2008г., 18.12.2008г. и 22.12.2008г. в присъствие на подсъдимите и тяхната защита, и с активното им участие. Спазен е предписаният в чл.282 от НПК регламент за приобщаване на експертните заключения и при разглеждане на настоящото дело от първостепенния съд на 17.03.2010г., като същите са инкорпорирани към доказателствената маса, без заявени от страните възражения. Базирайки се на стриктно изпълнената процедура и на изчерпателно реализираните процесуални възможности за назначаване на допълнителни експертизи за установяване на фактите, включени в предмета на доказване; в съответствие с обективираната в счетоводното заключение научна и нормативна обоснованост на изполваните средства и методи при прегледа на писмения доказателствен материал /пътни листи и разходни касови ордери/, анализиран в кореспондираща връзка със свидетелските показания на В. В. Ф.; и при отдаване на нужното значение на проявените от вещите лица добросъвестност и безпристрастност за подпомагане на съда при разкриване на истината в наказателния процес, АС-Варна е очертал стойностните измерения на присвоения от И. И. бензин - 186 528,42 неденоминирани лева, при престъплението по чл.202, ал.1, т.1, вр.чл.201, вр.чл.26, ал.1 от НК. Правилно е приложен и материалният закон от въззивната инстанция, в рамките на описаните и доказани фактически положения, отнасящи се до осъщественото от Б. Т. и В. П. престъпно посегателство.Инкриминираното поведение на подсъдимите се субсумира от нормите на чл.311, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26, ал.1 от НК. При условията на продължавана престъпна дейност, през периода януари-май 1999 година, Т. и П. в длъжностните им качества на главен счетоводител и касиер на ЗК ”Е.” съставили официални документи /9 броя РКО, отметки в касовата книга и сборни ведомости/, в които отразили недействителни стопански операции /изкупуване на царевица от трети лица/, с цел прикриване предмета на разхода /изплатени трудови възнаграждения/ и спестяване на дължимите се от юридическото лице вноски за ДОО и ДОД върху работните заплати. Неправомерните прояви са реализирани след взето от подсъдимите лица съвместно решение, като В. П. съзнателно изготвяла и подписвала инкриминираните РКО, визирайки заплатената сума и основанието за плащане, с последващото им отразяване във ведомостите и касовата книга на кооперацията по дни на издаване, а Б. Т. оформяла сборните ведомости по месеци въз основа на първичните счетоводни документи, вписвайки постъпващата от касиера информация със знание за нейната недостоверност, обобщавала касовата книга и подготвяла мемориалните ордери, в които описвала сумите по сметки. В контекста на изложеното несъстоятелна е лансираната от процесуалния представител на подсъдимите теза за престъпна несъставомерност на извършеното деяние, с доводи за особености на използваните счетоводни актове и за отсъствие на реквизити в тях, индициращи на несъответност с визираните в чл.311 от НК признаци и на липса на изискуемата се общност на умисъла при съучастие. Инкриминираните разходни ордери, касова книга и ведомости са официални документи с удостоверителен характер и невярно съдържание. Те са изрични писмени изявления, установяващи съществуването на определени обстоятелства /изплащането на парични суми и правните основания за това/, които в конкретния случай не отговарят на обективната действителност и отразяват фиктивни действия. Издадени са по предвидения ред и форма от длъжностни лица в кръга на възложената им служба и в пълнота удовлетворяват изискванията, предявени от разпоредбите на чл.93, т.5 и чл.311 от НК, и от задължителната съдебна практика по тяхното прилагане, за предмета на посегателство. Промяна в очертаната позиция не внасят релевираните от защитата несъвършенства и сериозни пропуски при оформянето на счетоводната документация, които при налични обективни и субективни елементи на инкриминираното престъпно деяние не изключват търсене и ангажиране на наказателна отговорност, а лимитират в кумулативна даденост допуснати от подсъдимите Т. и П. административни нарушения. При документните престъпления, когато формата и редът за съставянето на документа не са установени с нормативен акт, при преценката на неговия официален характер не трябва да се изхожда от предпоставките за правна валидност и доказателствена сила, а от годността му да създаде заблуждение у трети лица. Следователно за престъпната съставомерност е без значение дали писменият акт е издаден във форма на служебна бележка вместо удостоверение, дали е подписан от едно вместо от две лица, дали има изходящ номер или дата, респективно дали е поставен печат /когато не е задължителен/. Необходимо и достатъчно условие е той да може да се възприеме като редовен официален документ. 1 Визираните факти, в обсега на които е поставен акцент на отсъстващите подписи на Б. Т. върху процесните РКО не разколебават и доказателствения интензитет за престъпна съпричастност. Механизмът на осъществената задружна дейност, сочещ на дадени указания от главния счетоводител по вида и съдържанието на документите в момента на изготвянето, и очертаващ хронологическа последователност на извършените от Т. счетоводни операции по разнасяне на отразената в тях невярна информация в другите книжа /доказателствено обезпечено и от изготвената графологична експертиза/, обосновава ясно формирани представи за обществената опасност на деянието и демонстрирано желание за постигане на преследваните цели при разпределение на ролите, като предпоставя убедително заключение за виновно поведение при общ умисъл на съучастниците. –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– 1. Постановление №3 от 23.03.1982г., по н.д.№12/81г. на Пленума на ВС на Р България Изложените съображения мотивират настоящата инстанция да приеме липса на касационни основания по чл.348, ал.1, т. и т.2 от НПК, налагащи отмяна на обжалвания съдебен акт и оправдаване на подсъдимите И. И., Б. Т. и В. П. по повдигнатите им от обвинителната власт обвинения, и да приложи нормата на чл.354, ал.1, т.1 от процесуалния кодекс. Воден от горното и в пределите на предоставените правомощия, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 10.06.2010г. на Варненски АС, постановена по внохд №145/2010г. , по описа на съда. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.