Р Е Ш Е Н И Е № 17 гр. София , 24 февруари 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора от ВКП МАРИЯ МИХАЙЛОВА като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 1766/2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на чл. 421, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на внохд № 301/2014г. на Окръжен съд – гр. Варна, отмяна на постановеното по него решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. В искането се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното производство по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. В подкрепа на оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се излагат възражения срещу дейността по оценка на доказателствата, като се твърди, че те не са били подложени от въззивната инстанция на внимателен анализ, което е довело до неправилни фактически и правни изводи. Твърди се неправилно приложение на материалния закон с признаването на Н. за невинен. Пред касационната инстанция прокурорът от ВКП поддържа искането по изложените в него съображения. Защитникът на оправдания М. Н. Н. – адв. Г. К., моли искането да бъде оставено без уважение. Излага твърдения за правилна преценка на доказателствата, както и за несъставомерност на поведението на Н.. М. Н. Н. не участва в производството и не взема становище. Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си намери следното: Искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, при посочено основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Постановеното от Варненски окръжен съд решение № 131 от 14.05.2014г. не е подлежало на проверка по касационен ред и е влязло в сила. Искането е направено в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК. Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е ОСНОВАТЕЛНО. С присъда № 27 от 30.01.2014г., постановена по нохд № 5046/2013г. по описа на РС – Варна, подсъдимият М. Н. Н. е признат за невиновен в това, че на 21.02.2013г. в [населено място] се заканил на К. Х. К. с престъпление против неговата личност – с убийство и това заканване е възбудило у К. основателен страх за осъществяването му и е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. С решение № 131 от 14.05.2014г., постановено по внохд № 301/2014г. по описа на Варненски окръжен съд, присъдата е била потвърдена. Налице е релевираното в искането от Главния прокурор основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 2 НПК, за отмяна на постановения въззивен съдебен акт по реда на възобновяването му. Изложените в искането доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, предвид липсата на дължимия анализ на събраните по делото доказателства и свързаното с това неизпълнение на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, имат основание. При постановяване на присъдата, с която е оправдавал подсъдимия по възведеното му обвинение по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 3 от НПК при противоречие в доказателствата да изложи съображения защо приема едни, а отхвърля други. Вместо да извърши дължимия доказателствен анализ, като оцени доказателствата и средствата за тяхното установяване от гледна точка надеждност и достоверност, както и да ги разгледа във взаимната им връзка, решаващият съд се е задоволил да посочи декларативно, че кредитира обясненията на подсъдимия Н., с изключение на частта, в която същият е отрекъл да е удрян от св. К.. Аргументирал е единствено недаването на вяра на обясненията в тази част. Липсват изобщо съображения какви са доводите да даде безрезервна вяра на обясненията на подсъдимия в другата им част. Въззивният съд, от своя страна, вместо да изпълни задължението си по чл. 313 и чл. 314 от НПК да провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, се е задоволил единствено да декларира съгласие с доказателствената оценка на първата инстанция, а също и да преповтори изводите на районния съд по правото. В допълнението към протеста, подаден от прокурор в РП-Варна, който е послужил като основание за образуване на въззивното производство, подробно са били развити възраженията на прокуратурата – срещу оценката на доказателствата и срещу изводите за несъставомерност на деянието. По отношение на тези възражения в мотивите на въззивното решение на практика липсва отговор. По този начин, съставът на окръжния съд не е изпълнил задължението си по чл. 339, ал. 2 от НПК, когато потвърди присъдата, да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата. Изложеното сочи на извод, че на практика липсват мотиви на постановените съдебни актове, защото липса на мотиви на съдебния акт се констатира не само когато такива липсват изобщо, но и когато те са толкова формални и незадълбочени, че не дават възможност да бъде разбрано какво е възприел решаващият съд и по какъв начин е формирано вътрешното му убеждение. По отношение на съдебния акт на въззивния съд липсата на мотиви може да се изрази в липса на конкретен и аргументиран отговор на възраженията на страните срещу правилността на атакуваната присъда, като за страните не е налице възможност да разберат въз основа на какви съображения са отхвърлени доводите им. Очертаното процесуално нарушение несъмнено опорочава постановеното решение и е от категорията на абсолютните основания за неговата отмяна, защото накърнява процесуалното право на страните да получат в пълен обем защита на своите интереси, чрез достъп до съд и разглеждане на депозираните от тях жалби или протест, по реда на инстанционната проверка. То е и основание, за което касационната инстанция по силата на правомощията си по чл. 124 от Конституцията е длъжна да вземе отношение и без изрично позоваване от страните. На следващо място, е налице заявеното в искането на Главния прокурор нарушение на процесуалните правила при установяване, проверка и оценка на относимите към предмета на доказване факти с оглед на разпоредбите на чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Въззивният съд не е извършил цялостна проверка на правилността на невлязлата в сила присъда, включваща и проверка на правилността на доказателствената дейност на първата инстанция, а е следвало да го стори, още повече, че именно оценката на доказателствата е била оспорена с въззивния протест. Така проверка е била необходима, понеже в мотивите на присъдата на районния съд не са изложени съображения кое е обосновало кредитирането на обясненията на подсъдимото лице в едната им част, както и защо са лишени от доверие показанията на свидетелите К., Д. и Г.. Не са коментирани изобщо противоречията между обясненията на подс. Н. и показанията на посочените свидетели досежно обстоятелствата, включени в предмета на доказване с оглед фактическите и правни рамки на обвинението. Процесуалните правила, свързани с оценката на събраните по делото доказателства, изискват при противоречия в доказателствените източници решаващият съд да изложи съображенията си защо възприема едни, а други – отхвърля. Внимателният прочит на обясненията на подс. Н. и на показанията на свидетелите К., Д. и Г. сочи на съществени противоречия по отношение на инкриминираното събитие – по отношение на това имало ли е непосредствено предхождащ конфликт между Н. и К. К., отправяни ли са били от св. К. обвинения от битов характер срещу подсъдимия, дали подсъдимият е приближил ножа до лицето на свидетеля. Инстанционните съдилища са били длъжни да констатират тези противоречия, както и да извършат преценка кои от гласните доказателствени средства могат да бъдат кредитирани, още повече, че тези обстоятелства са от съществено значение за преценката за съставомерността на поведението на Н.. Доверявайки се изцяло на обясненията на подсъдимото лице, без да изложи съображения защо ги кредитира в определена част, съдилищата са допуснали произволен извод за това, че е между подсъдимия и св. К. е имало непосредствено предхождащ конфликт, доколкото фактически данни за такова обстоятелство не се съдържат в други доказателствени източници. Показанията на свидетелите – очевидци изобщо не са обсъдени, нито са съпоставяни помежду им, с оглед преценка дали те са в кореспонденция помежду си или са налице противоречия между тях по отношение на фактическите обстоятелства. Липсва преценка на показанията на свидетелите – очевидци, във връзка с тези на пристигналите на място полицейски служители – св. Д. и св. М.. С оглед на изложените съображения касационната инстанция намери, че въззивният съдебен състав, който е последната инстанция по фактите, освен че е допуснал съществено процесуално нарушение с оглед на разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от НПК, също така е допуснал нарушение на процесуалните правила при обсъждане на доказателствата. Нарушенията са отстраними, чрез възобновяване на наказателното производство и връщане на делото на въззивната инстанция, чието задължение е да провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда. Констатираните нарушения на процесуалните правила не позволяват на настоящия съдебен състав да даде отговор на възраженията в искането, свързани с приложението на материалния закон, защото допуснатите процесуални нарушения сочат на ненадежно формиране на изводите по фактите. Налице е касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, което по силата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК съставлява основание за възобновяване на наказателното дело. Нарушението на процесуалните правила е отстранимо чрез провеждане на ново въззивно производство, включващо оценка на доказателства и обективиране на процеса на формиране на вътрешното убеждение, което налага отмяна по реда на възобновяването на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд Варна. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по внохд № 301/2014г. по описа на Окръжен съд Варна. ОТМЕНЯ въззивно решение № 131 от 15.05.2014г., постановено по посоченото дело и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.